Избухва Априлското въстание- преждевременно и България отново е удавена в кръв. Това не плаши Ботев.Той започва да събира чета, с която да премине през река Дунав в България и да води боеве за свобода. У него е имало вяра и надежда, че народът, щом види момчетата, ще ги подкрепи и всички ще се включат в предстоящите с поробителя боеве.
От румънският пристанищен град Гюргево ботевите момчета, облечени като градинари, се качават на австрийския речен кораб ,,Радецки”, който не е имал спирка на българско пристанище.
Легендите разказват, че пътниците на корабчето, като видели как градинарите се преоблекли в четническите униформи и развяли знамето, много се изплашили. Изплашил се и самият капитан. Когато обаче всички разбрали, че тези момчета отиват на смърт за свободата на родината си, всички били впечатлени .
Корабът спрял на град Козлодуй. Развели знамето и тръгнали да навлизат в града.
Изненадата на Ботев била много голяма, защото вместо посрещане, всички хора се скрили. Народът бил много изплашен от ужасите и жестокостта, с която било потушено Априлското въстание. Четниците се оказали сами.
Ботев насочва отряда към Врачанския балкан, за да имат възможност да се прикриват в гората. Много бързо османските потери разбират и се тръгват след тях.
Четата е обградена. След няколкодневни и тежки сражения, след като са останали без оръжие и намалели на брой .. .самият войвода е прострелян- на 1 юни 1876г на 28години.
На оцелелите не останало нищо друго, освен да търсят спасение при селяните. Но селищата били обградени, хората уплашени…
Така намират гибелта си около 200 четници и Христо БОТЕВ …
Поклон!
/каквито и да са легендите … всяка саможертва за нашата свобода, заслужава нашето
голямо признание … /