За учителите новатори по света се правят специални школи, създават се програми за подкрепата им и се търсят различни финансови стимули. Новите модели на преподаване, които те разработват и прилагат, се разгласяват и много често се прилагат масово. В крайна сметка това е целта – споделяне на добрия опит.
У нас за тези преподаватели все още се говори като за редки птици. Дори не е много ясно с какво точно се занимават. Всъщност те съвсем не са малко. Има ги в почти всяко училище, споделят новите си разработки в собствени блогове или чрез социалните мрежи. Дори разработват научни проекти за преподаване в училище заедно с университетски професори. Но работата им все още се приема по-скоро за екзотика или служи на просветни чиновници да се изфукат в някой отчет с постиженията.
Какво правят учителите новатори?
Преподават така, че на съвременните деца да им е интересно в час.Нищо повече.
Ще попитате: Но това не е ли основно задължение на всеки преподавател? Така е, но всеки разбира по различен начин интересното преподаване. Педагозите, за които говорим, прилагат нови методи за усвояването на знанията. При тях учениците работят в екип, използват компютри, пишат реални проекти, обсъждат казуси и така развиват мисленето си. Учителят само насочва децата, а те откриват знанието сами според възможностите си.
„Има два основни подхода в нашата работа при преподаването на задължителния материал – разказват преподаватели новатори. – Единият е да разделиш класа на групи и всяка група да работи по дадена задача, което включва събиране на информация, решаване на конкретни казуси и защитаване на теза. Другият подход е всеки ученик да прави същото самостоятелно.”
Всъщност те са съвременните „готини даскали”. Онези, които не изискват с дисциплинарни мерки вниманието на учениците в час, а го обсебват неусетно с игри, задачи, спорове и с възможностите на електронните учебници. Те не разполагат с лаборатории (нали все няма пари за тях), но знаят как да използват интернет, където може да се намерят видеозаписи на химически опити, симулации на физични явления, интерактивни математически задачи и т. н. И така химията става понятна, физиката – забавна, биологията – интересна, а математиката – полезна.
Резултатът от работата на българските учители новатори засега се мери само през интереса и впечатленията на учениците. Няма сериозни изследвания за това дали техните практики са успешни или не. В повечето случаи те работят с негласното разрешение на директорите да не следват стриктно учебната програма.
По-големият проблем е, че няма нито идеи, нито разпоредби за подпомагане на този тип преподаватели, включително и финансово. Изработването на нови модели на работа (сегашните произвеждат 20% много добри ученици, а останалите са на ръба на елементарната грамотност) изисква усилия и допълнителен труд. При малко повече подкрепа има шанс да се върне добрият имидж на българското образование. И ще е ясно кой учител просто преминава през професията и кой гледа на нея като на отговорна мисия. Това ще доведе и до спестяване на огромни средства на данъкоплатците, защото не е тайна, че в момента се наливат милиони левове в напълно неефективни практики и училища.
материал на http://www.jivotatdnes.bg
