Най-ценна ни се струва Тя, когато в жарък летен ден усетим на устните си живителната и прохлада. Тя е навсякъде около нас — в пластмасовата бутилка, в банята и басейна, в морето и реката, в дъжда и градушките, в храната ни, в клетките ни. Тя е синьото богатство но планетата, за която всички трябва да се грижим.

Водата на живота. Чистата вода, без която не можем! Според учените биолози „В началото беше Водата…”, в която се зараждат първите зрънца живот – първите едноклетъчни организми. Благодарение на водата животът се развива, самоусъвършенства и днес можем да видим боабаби и секвои, китове и слонове и …, разбира се, хора – единсвените разумни същества на планетата, а може би и във Вселената.

Така казват биолозите!

А какво казват еколозите?

Те са притеснени и загрижени. Водата на планетата е застрашена не само от нечуваните замърсявания, но и от чувствително намаляване. В много екологични филми се показват разтапящи се глетчери, ледници, полярни ледове, които се смятат за най-големия резерв от сладка вода на Земята. Изтичаща в морета и океани, тя е безвъзвратно загубена. Ако този процес продължава, наистина в скоро време водата за пиене ще е по-ценна от златото.

В една приказка се говори за „жива вода”, която синът трябва да намери за умиращия си баща. Този приказен образ е колкото поетичен, толкова и мъдър. Та има ли нещо по-целебно и важно от водата! Нашият народ определено вярва в чудодейната й сила, затова много извори, кладенци, чешми са посещавани с надежда за спасение. Носят се легенди за това, как от водата на свещени места недъгавите проглеждат и прохождат, болните оздравяват.

Водата е един от най-древните митологични образи, който присъства в преданията на всички народи и на всички религии.

Според старогръцките митове всяка река има своя бог, будистите се пречистват в свещените води на Ганг,

Исус е кръстен във водата Йордан и т.н.

Много приказки описват не само „жива” и „златна” вода, но и „черна” – като символ на беди.

Българската приказка твърди, че водите на царството са „похитени” от халата, а юнакът ги „освобождава”.

Дали приказките са наивни измислици за развлечение на деца, или съдържат тревожно предчувствие за неволите на нашето време?

Струва си да се замислим, защото понякога в тях са закодирани древни мъдрости и притчи. Истината е, че днес проблемът за водата става все по-актуален и тревожен.

Може би, подобно на Нострадамус, и древната приказка сигнализира, че животът на планетата е застрашен, че водата трябва да бъде спасена. А и фантастичните видения за разноцветни води днес са реалност. Кой от нас не е виждал реки, обагрени от различни химикали (жълти, червени, зелени) и натежали от боклуци. Реките се задъхват от човешкото бездушие и често заливат цели райони. Замърсявайки водите — неволно или от нехайство, ние се лишаваме от безценен дар- живата вода на природата.

А водата в моретата и океаните? Колко често наблюдаваме по телевизията поредната екологична драма. Радиацията на Японските крайбрежни води сигурно вече пълзи навътре в океана и носи кошмар за живите организми. Да си спомним и разлива на петрол в Мексиканския залив – тъжните пеликани, окъпани в нефт, мъртвите риби и усърдието на хората да изчистят огромните нефтени петна.

Ето – това са „мъртвите води” на нашата цивилизация. Те се срещат толкова често, че някои хора дори не се впечатляват. Сякаш са забравили как трябва да изглежда природата, забравили са, че трябва да е чиста и „жива”, за да ни има и нас.

Срещат се все още чисти реки и прозрачна морска вода, в планините все още бликат кристални потоци, но е много трудно да се открият оцелелите „райски” кътчета. Един от ранните ми детски спомени е свързан с морските вълни, които едновременно ме плашиха и привличаха. Бил съм много малък, но завинаги съм запомнил особената тръпка от докосването на морето, от магията, която излъчва водата…

ТРЯБВА да опазим най-ценното богатство на планетата! То не се нарича нефт, нито природен газ, въглища, руди…, а ВОДА. Незаменимата течност, която ни е по-нужна от храната, компютрите и всичките чудеса на техниката. Защото без НЕЯ няма живот. Всичко друго ще бъде ненужно. Нека никога не изпитаме горчивата ирония на древния скъперник, който успява да превърне в злато всичко, до което се докосва, но е обречен да умре от глад и жажда. Неговият любим метал няма вкус на хляб, нито е благодатен като водата.

Водата може да бъде „жива” – да носи плодородие и здраве, но може да бъде и разрушителна стихия. Страховита е наистина силата на водата, опостушителна и смъртоносна. Чрез нея планетата си отмъщава за злините, които сме й причинили. Ние се заблуждаваме, че сме разгадали тайните на естеството. Вярно е, че знаем формулата на водата, изследвани са всички минерали и соли, разтворени в нея, но не сме се научили да я ценим, престанали сме да боготворим изворите на живота и неразумно пилеем безценни дарове. Казват, че в  България се оползотворява малка част от бликащите извори и чешми. Кощунствено и тъжно! Защото някъде от жажда умират хора, защото има мрачни прогнози за недостиг на чиста вода. За съжаление тревогата на еколозите се чува по-слабо от волята на политици, бизнесмени и разни печалбари. Хубаво е ,че има програми за опазване и устойчиво използване на водните ресурси. Обнадеждаващо е, че съвестни производители влагат огромни средства за пречиствателни съоръжения, за екологични проекти, за публикуване на тревожни факти.

Нека се замислим за важните неща в живота – нали сме разумни същества? Изворните води ще стават все по-ценни, а не са достатъчно известни. Много хора днес  знаят имената на изворите само от търговските етикети на пластмасовите бутилки…

Водата – начало на живота!

Водата, с която ни кръщават в купела. Водата, която пием, в която плуваме, без която не можем.

Получили сме я „чиста” и „жива” от прадедите, длъжни сме да я предадем такава и на децата си.

автор Питър Петров Петков