Депресията, известна още като депресивни смущения или униполарна (без редуване с епизоди на мания) депресия, е психично заболяване, което се характеризира с дълбоко и постоянно чувство на тъга или отчаяние и загуба на интерес към неща, доставяли преди това удоволствие. Често срещани съпътстващи признаци са смущения в съня, в апетита и в психическите процеси.
Описание
Всеки човек изпитва понякога чувство на тъга и нещастие. Когато обаче тези потискащи чувства започнат да преобладават във всекидневния живот без скорошна загуба или травма и да влошават физическото или психическото състояние, те се : превръщат в това, което е известно като депресия.
Всяка година в Съединените щати депресията засяга около 17 милиона души и струва годишно като преки и непреки разходи приблизително 53 милиарда долара. Една от всеки четири жени изпада в тежка депресия веднъж в живота си, като жените боледуват 2 пъти по-често от мъжете. Средната възраст, на която човек за пръв път изпада в депресия, е в средата на двайсетте години, макар че заболя-ването се среща при всички възрас-тови групи без изключение, от деца до възрастни.
Има две главни категории депресия:
основно депресивно разстройство („голяма депресия“) и дистимно разстройство. Основното депресивно разстройство представлява умерен до тежък пристъп на депресия, който продължава две или повече седмици. Хората в такъв период могат да имат проблеми със съня, да загубят интерес към дейности, които преди това са им доставяли удоволствие, да отслабнат или да напълнеят, трудно да се концентрират, да се чувстват безполезни, да изпитват безнадеждност или непрестанно да мислят за смърт и самоубийство. При децата основната депресия може да се прояви като раздразнителност.
Докато периодите на основното депресивно разстройство могат да бъдат интензивни, но краткотрайни, дистимното разстройство е продъл-жителна, хронична депресия, която трае две или повече години (една или повече години при децата) и има средна продължителност 16 години. Интензивността на леката до средно тежка депресия при дистимното разстройство може да се засилва или отслабва, а хората, засегнати от разстройството, могат да имат периоди на нормално, непотиснато настроение с продължителност до два месеца. Настъпването на разстройството е постепенно и пациентите с дистимия не могат да определят с точност кога са започнали да се чувстват потиснати. При хората с дистимно разстройство могат да настъпят промени в съня и начина на хранене, да се появи понижено самочувствие, изтощение, проблеми с концентрацията и чувство за безнадеждност.
Депресията може да се появи и като биполярно разстройство (редуващо се с мания), психично заболяване, което причинява крайни емоционални промени и резки обрати в настроението, от маниакално приповдигнато до депресивно потиснато. При повечето пациенти с биполярно разстройство периодите на маниакалност и депресия се редуват.
Причините за депресията са комплексни и все още не са напълно изяснени. Макар да се смята, че ключът към депресията е нарушеното равновесие между определени невротрансмитери, химикалите в мозъка, които предават съобщения между нервните клетки, външнитефактори, като възпитанието (много повече при дистимията, отколкото при основното депресивно разстройство), също могат да бъдат от важно значение.
Така например се предполага, че ако даден човек е бил подлаган на насилие и е лишаван от достатъчно внимание и грижи в детството си, той може да развие понижено самочувствие и негативно мислене, което по-късно да прерасне в често повтаряща се депресия през целия му живот. Едно изследване от 2003 г. съобщава, че две трети от пациентите с основно депресивно разстройство са заявили, че са изпитвали и хронична болка. Не е ясно каква е връзката, защото въпреки че състоянията, предизвикващи болка, са честа причина за депресия, един от първите симптоми на депресията може да бъде някаква болка.
По всичко личи, че наследствеността също играе роля при онези, които развиват депресия. За хората, които имат близки родственици, страдащи от депресии, рискът е до три пъти по-голям, отколкото при останалите. Изглежда, че биологичните и генетични фактори могат да направят определени хора предразположени или склонни към депресивни разстройства, но разстройството често може да бъде предизвикано от обстоятелства, свързани с околната среда.
Външните стресови фактори и значителните промени в живота, като хронични здравословни проблеми, смърт на близък човек, развод или раздяла, спонтанен аборт или смърт на новородено или пък загуба на работата, могат да доведат до форма на депресия, известна като адаптивно разстройство (или реактивна депресия). Макар че периодите на адаптивно разстройство обикновено отшумяват сами, понякога те могат да прераснат в основно депресивно разстройство.
Симптоми на депресията при деца/ юноши
Влошаване на успеха в училище
Промени в апетита (обикновено загуба, но понякога може да е повишен)
Отслабване или напълняване
Болки в стомаха
Безсъние
Прекомерна сънливост през деня
Оттегляне от социалния живот
Злоупотреба с наркотици или алкохол
Изолиране
Апатия
Отпадналост
Липса на концентрация
Симптоми на депресията при възрастни
Продължителна тъга
Чувство за безполезност или завина
Липса на интерес към секса
Загуба на концентрация, памет и способност за вземане на решения
Загуба на интерес към всякаква дейност
Отпадналост
Отслабване или напълняване
Безсъние или сънливост
Повишена употреба на алкохол или наркотици
Безпокойство
Мисли за самоубийство
Забавен говор и физически движения
Пристъп на основна депресия
Хората с пристъп на основна депресия са с потиснато настроение и понижен интерес или удоволствие от ежедневните дейности. Децата е такъв пристъп могат да изглеждат или да се чувстват по-скоро раздразнителни, отколкото потиснати.
В допълнение, почти ежедневно за период от най-малко две седмици се появяват пет или повече от описаните по-долу симптоми:
Значителна промяна в телесното тегло
Безсъние или сънливост (прекомерен сън)
Психомоторна възбуда или забавяне
Отпадналост или загуба на енергия
Чувство за безполезност или неоправдана вина
Намалена способност за мислене или концентриране, или нерешителност
Натрапчиви мисли за смърт или самоубийство или опити за самоубийство.
Дистимно разстройство
Дистимията най-често се проявява в тандем с други психични и физически състояния. До 70% от пациентите с дистимия имат както дистимно разстройство, така и основно депресивно разстройство, това е известно като двойна депресия. При много пациенти с дистимия се откриват злоупотреба с контролирани вещества, панически разстройства, разстройства на личността, социални фобии и други психични състояния. Дистимията преобладава при пациенти с определени медицински състояния, в това число множествена склероза, СПИН, хипотиреоза, синдром на хронична отпадналост, паркинсонова болест, диабет и посткардиалнатрансплантация. Връзката между дистимното разстройство и тези медицински състояния не е яс- на, но може да се свежда до начина, по който медицинското състояние и неговото фармакологично лечение влияят на невротрансмитерите. Дистимното разстройство може да удължи или усложни възстановяването на такива пациенти.
Заедно с дълбокото чувство за потиснатост хората с дистимно разстройство почти всеки ден изпитват два или повече от следните симптоми. Това се случва за период от две и повече години (повечето страдат около пет години) или една година или повече при деца:
Недохранване или преяждане
Безсъние или сънливост
Отпадналост или слаба енергичност
Понижено самочувствие
Влошена концентрация или затруднения при вземане на решения
Променено либидо
Променен апетит
Променена мотивация
Чувство за безнадеждност
Диагностициране
Насоките за диагностициране на основно депресивно разстройство и дистимно разстройство са включени в „Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства“, 4-о издание в САЩ. В допълнение към задълбочен разговор с пациента за оценка на състоянието му и определянето на наличие на депресивни симптоми могат да се използват няколко клинични описания и таблици. Към тях спадат: Таблицата за депресия на Хамилтън (HAM-D), Описание на детската депресия (CD1), Таблица на гериатричната депресия (GDS), Описание на депресията от Бек (BDI), както и Самооценъчна таблица за депресия на Цунг. Тези тестове могат да бъдат приложени в болнична или извънболнична обстановка от общопрактикуващ лекар, социален работник, психиатър или психолог.
Лечение
Доста и разнообразни — алтернативни методи са доказано полезни при лечението на депресия. В един неотдавнашен доклад от Великобритания се настоява повече лекари да насърчават алтернативните лечения, като например поведенческите програми и програмите за самопомощ, програмите с контролирани физически упражнения, както и да се наблюдава и изчака, преди да се предпишат антидепресанти за лека депресия. Шоколадът, кафето, захарта и алкохолът могат да се отразят отрицателно върху настроението; тази връзка обаче може да се дължи повече на емоционални асоциации, свързани с тези храни, отколкото на фармакологични ефекти. В едно изследване от 2007 г. учените установяват, че когато жени, спазващи програма за отслабване, си помислят за шоколад, без да го консумират, те изпитват чувствона вина, което може да бъде свързано с лека депресия. Подобни реакции могат да се свържат и с други забранени вещества. Жизненоважните есенциални мастни киселини могат да облекчат депресията и да повишат настроението. Излагането на мислите и чувствата в дневник действа терапевтично. Ароматерапията, особено цитрусовите ухания, оказват положително въздействие върху депресията. Психотерапията или консултирането е неразделен компонент на лечението, защото може да открие и лекува причината на депресията
Психотерапията изследва живота на даден човек, за да изясни възможни причини, допринасящи за депресията. По време на лечението терапевтите помагат на отделните пациенти да осъзнаят собствения си модел на мислене и причините за възникване на тези мисли. Има няколко различни подтипа психотерапия, но всички имат една обща цел – да помогнат на пациентите да развият здравословни умения за решаване и справяне с проблеми.
Познавателно-поведенческата (когнитивно-поведенческата) терапия приема, че погрешното мислене на пациента причинява текущата депресия, и се фокусира върху промяната на модела на мислене и възприемане. Терапевтите помагат на своите пациенти да открият негативните или изкривени модели на мислене, както и емоциите и поведението, които ги съпровождат, и после обучават пациентите да разпознават тези модели и да реагират по различен начин на тях.
Китайска медицина и билкови препарати
Принципът на лечение на депресията включва регулиране на чи-био- енергията, намаляване на флегмата (слузта), успокояване на съзнанието и съживяване на духа. За лечение на депресия се използва китайското лекарство Bai Jin Wan (хапче от бял метал — съдържа стипца и куркума) 5g два пъти дневно. Лекар, практикуващ китайска медицина, може да предпише различни методи на лечение – включително промени в начина на живот – в зависимост от типа и тежестта на депресията.
Има някои доказателства, че аку- пунктурата помага при лечението на депресия. При едно проучване, при което изследваните и изследователите не са знаели кой принадлежи към контролната и кой към експерименталната група, е установено, че състоянието на пациентите, подложени на специална акупунктура за депресия, е значително подобрено в сравнение с контролната група изследвани, на които е прилагана друг вид акупунктура или изобщо не са били подложени на лечение.
Билки срещу депресията
Билки срещу депресията
ЖЪЛТИЯТ КАНТАРИОН (Hypericum perforatum) е най-широко използваният антидепресант в Германия. Направени са многобройни изследвания за неговата ефективност и в един от анализите се твърди, че той е по-добър от плацебо и е сравним с конвенционалните антидепресанти. През 2007 г. в Съединените щати са проведени изследвания с цел да се сравни ефикасността на жълтия кантарион с тази на конвенционалните антидепресанти при лечението на депресия. Въпреки несигурността по отношение на крайния ефект в доклад от 2003 г. се съобщава, че приемът на това лечение продължава да набира популярност. Изследване, проведено през 2006 г., сравнява жълтия кантарион и плаце- бото при пациенти с лека депресия или дистимия. Лечението показва значителни преимущества само при пациентите, които не страдат от дистимия. Допитването до 15 000 научни работници в 62 страни показва, че 41% от тях са готови да използват жълтия кантарион за лека до умерена депресия. Макар тази билка да изглежда безвредна алтернатива на конвенционалните антидепресанти, трябва да се внимава при използването й, тъй като тя може да влезе във взаимодействие с някои фармацевтични продукти. Обичайната доза е 300 mg екстракт три пъти дневно.
Ортомолекулярна терапия
Целта на ортомолекулярната терапия е да се постигне оптимална химическа среда за мозъка. Теорията в подкрепа на този подход е, че психичното заболяване е причинено от ниски концентрации на определени химикали. Според Лайънс Полинг психичното заболяване се причинява от ниски концентрации на витамините В, биотин, витамин С или фолиева киселина. Добавянето на витамини B1, В2 и В6 намалява симптомите на депресията при възрастните пациенти, които приемат трициклични антидепресанти. Твърди се, че аминокиселините триптофан, тирозин и фенилаланин имат положителен ефект при депресия, макар че трябва да бъдат проведени обширни контролирани изследвания за потвърждение на тези твърдения.
S-АДЕНОЗИЛ-МЕТИОНИН
Резултатите от няколко малки проучвания показват, че S-аденозил метионинът (SAM, SAMe) е по-ефикасен от плацебо и еднакво ефикасен с трицикличните антидепресанти при лечението на депресия. Обикновената дозировка е от 200 mg до 400 mg два пъти на ден. През 2003 г. екип на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ преглежда 100 клинични изпитания на SAMe и стига до заключение, че той действа също като множество предписвани лекарства, но без страничните ефекти – разстройства на стомаха и намалено либидо.
5-ХИДРОКСИТРИПТОФАН
5-хидрокситриптофанът (5-НТ, 5-НТР) е прекурсор на серотонина. По-голяма част от предлагания в търговската мрежа 5-НТ се извлича от растението Griffonia simplicifolia (грифония – африканска билка). Изследванията показват, че лечението с 5-НТ значително е подобрило депресията при повече от половината пациенти. При анализа на тези изследвания възниква предположение, че 5-НТ има свойства на антидепресант. За да се потвърди този извод обаче, са необходими по-обширни проучвания. Обичайната дозировка е 50 mg трипъти дневно. Страничните ефекти включват гадене и смущения в стомашно-чревния тракт.
Препоръчителни хранителни добавки
За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.
Жълтият кантарион е класическо средство за балансиране на нервната система при стрес и свръхнапрежения. Действа успокояващо при неврастении и състояния на тревожност.
Отлично средство за стабилизиране на нервната система е продуктът „Сила за нервната система“ Той помага при хроничен стрес, депресии, превъзбуда, безпокойство и безсъние, при умора и главоболие.
Мелатонин таблетки се препоръчват при нарушения на съня, проблеми със заспиването, недоспиване, стрес, натоварване.
Хомеопатични лекарствени средства
Хомеопатичните лекарствени средства могат да бъдат полезни при лечението на депресия. Едно британско изследване твърди, че повече от 75% от лекуваните пациенти реагират благоприятно на хомеопатичното лечение след второто им посещение при хомеопата (специалиста). За дозировката трябва да се посъветвате с лекар-хомеопат, но най-честите лекарства са:
Злато (Arum metallicum) за тежка депресия
Игнация (Ignatia) за адаптивно разстройство
Натриев хлорид (Natrum muriaticum) за продължителна депресия
Светлинна терапия
Светлинната терапия помага за контролирането на депресията, която е резултат на сезонно афективно разстройство (SAD). Лечениетосе състои в излагане на светлина с висока интензивност и специфични спектри по един час дневно от светлинен уред, поставен на пода или върху маса. Интензивността на светлината обикновено е 10 000 lux, което е подобно на светлината през слънчев ден. Може да бъде приложено и обратното, което включва използването на „симулатор на изгрев“ (лампа, програмирана постепенно да засилва яркостта си) за онези пациенти, които са получили свръхдоза светлина и се нуждаят от повече сън с по-малко светлина. При повечето хора ефектът ще се почувства в рамките на три до четири седмици. Страничните ефекти включват главоболие, преумора на очите, раздразнителност и безсъние. Седмица или по-дълго време, прекарано в слънчев климат, може да подобри SAD.
Лечение с медикаменти
Депресията обикновено се лекува с помощта на антидепресанти и/или психосоциална терапия. Когато се използват правилно заедно, терапията иантидепресантите съставляват мощен лечебен план за страдащите от депресия.
Лекарства
Селективните инхибитори на серотониновото обратно захващане (SSRIs), например флуоксетин (Prozac) и сертралин (Zoloft), намаляват депресията, като увеличават нивата на невротрансмитера серотонин. Някои клинични специалисти предпочитат SSRIs за лечение на дистимното разстройство. Възможните странични ефекти при употребата на SSRIs включват тревожност, диария, сънливост, главоболие, потене, гадене, влошени полови функции и безсъние. Едно скорошно изследване показва, че лекарствата от това поколение повишават риска за пациентите от стомашно-чревно кървене.
Трицикличните антидепресанти (ТСА) са по-евтини от SSRIs, но имат по-силни странични ефекти – непрекъснато пресъхнала уста, замайване, виене на свят и сърдечни аритмии. Поради тези странични ефекти трябва да се внимава, когато се предписват ТСА на по-възрастни пациенти. ТСА включват амитриптилин (Elavil), имипрамин (Tofranil) и нортриптилин (Aventyl, Pamelor). 10-дневен запас от ТСА може да бъде смъртоносен, ако се погълне наведнъж, така че тези хапчета не са предпочитана опция за пациенти с риск от самоубийство.
Инхибиторите на моноаминоксидаза (MAOIs), като например тра нилципромин (Parnate) и фенелцин (Nardil), блокират действието на моноаминоксидазата (МАО), ензим в централната нервна система. Пациентите, които приемат MAOIs, трябва да избягват храни, богати на тирамин (който се среща при подложените на зреене сирена и меса), за да се избегнат потенциално опасни хипертонични странични ефекти.
Хетероцикличните антидепресанти включват бупропион (Wellbutriri) и тразодон (Desyrel). Бупропион се изписва на пациенти с апоплектични проблеми. Страничните ефекти включват възбудимост, тревожност, объркване, тремор, пресъхнала уста, бърз или неравномерен сърдечен ритъм, главоболие, ниско кръв- но налягане и безсъние. Тъй като тразодонът има седативен ефект, той е полезен за лечение на пациенти, страдащи от безсъние. Другите възможни странични ефекти на тразодона включват пресъхнала уста, стомашно-чревни смущения, замаяност и главоболие. През 2003 г. производителят на Wellburtin пусна в продажба версия на лекарството за еднократна употреба дневно, която предлага намален риск от странични ефекти върху половата система или напълняване.
Електроконвулсивна терапия
Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) обикновено се прилага, след като всички терапевтични и фармацевтични лечения са опитани и изчерпани. Понякога обаче тя се използва в ранен етап на лечението при наличие на тежка депресия и пациентът отказва перорален прием на лекарства или когато пациентът започне да се обезводнява, да проявява склонност към самоубийство или да показва психични отклонения.
Лечението се състои от поредица електрически импулси, които навлизат в мозъка през електроди върху главата на пациента. ЕКТ се прилага под пълна упойка, като се инжектира мускулен релаксант на пациентите, за да се предотвратят конвулсии. Макар точните механизми зад успеха на ЕКТ терапията да не са известни, смята се, че електрическият ток променя електрохимичните процеси на мозъка и вследствие на това облекчава депресията. Възможните странични ефекти непосредствено след ЕКТ процедура могат да включват главоболие, чувствителност на мускулите, гадене и объркване. При ЕКТ пациенти е докладвано и за загуба на памет, обикновено преходна. На един от всеки 200 пациенти ЕКТ причинява тежки проблеми с паметта, продължаващи месеци или години.
В края на 2001 г. е направен експеримент с устройство, подобно на пейсмейкър, използвано за лечение на епилепсия, което е било адаптирано за пациенти с депресия. Имплантирано електронно устройство изпраща периодични сигнали към блуждаещия нерв, който на свой ред пренася сигналите към мозъка, свързвайки се в зони, за които е известно, че регулират настроението.
Макар че към онзи момент лечението е още експериментално, ранните резултати са окуражаващи.
Резултати от лечението на депресията
Очаквани резултати
Депресията, която не се лекува или се лекува неправилно, е основната причина за самоубийствата в Съединените щати.
Правилното лечение облекчава симптомите при 80-90% от депресираните пациенти. След всеки пристъп на основна депресия рискът тя да се повтори нараства значително — 50% след един пристъп, 70% след два пристъпа и 90% след три пристъпа. Поради тази причина пациентите трябва да бъдат наясно със симптомите на повтарящата се депресия и да изискват продължително поддържащо лечение.
Общите препоръки на клиничните специалисти, занимаващи се с психично здраве, към началото на 2000 г. гласят, че възстановителният процес при пациенти с депресия сработва най-добре, когато специалистите се фокусират върху цялостната личност, която стои зад разстройството. В допълнение към предписването на лекарствени средства те трябва да работят и върху самооценката на пациента, чувството за контрол и целенасоченост. Клиничните специалисти подчертават, че пациентите с депресия се нуждаят от чувство на оптимизъм и трябва да бъдат поощрявани да търсят подкрепата на членовете на семейството и на своите приятели.
Превенция
Образоването под формата на терапия или групи за самопомощ е от изключително значение за пациентите с депресивни разстройства. Чрез него те се научават да разпознават ранните симптоми на депресията и да вземат активно участие в програмата за собственото им лечение. При някои пациенти може да се наложи продължително поддържащо лечение, за да се избегне повторна проява на заболяването. Ранното лечение при деца с депресия е ефективен начин за спиране на развитието на по-сериозни проблеми.
Основни термини, използвани в статията
Дистимия – състояние на хронична лека депресия.
Сънливост (сомнолентност) – прекомерна сънливост (от 9 до 20 часа); симптом на дистимно и основно депресивно разстройство.
Невротрансмитер (невромедиатор) – вещество, което осъществява химично предаване на нервните импулси. Смята се, че промени в нивата на определени невротран- смитери, като серотонин, норепинефрин и допамин, са свързани с депресивните разстройства.
Психомоторна възбуденост – нарушени физични и психични процеси (например нервност, „чупене“ на ръцете, „препускащи“ мисли); симптом на основно депресивно разстройство.
Психомоторно забавяне – забавени физични и психични процеси (например забавено мислене, движение и говор); симптом на основно депресивно разстройство.
Сезонно афективно разстройство (SAD) – депресия, причинена от намалената светлина през зимните месеци.
материал на medportal.ru; pobedish.ru; everydayroots.com; webmd.com
