Къде е тате?

Отношенията бащи-деца са по-слабо проучени от тези между децата и майката. Това обаче не означава, че са по-малко важни за развитието на детето. За правилното формиране, за физическото и емоционално-психическото здраве на малкия човек е необходимо и двама.
Къде е тате?

Детето наистина е биологично и емоционално свързано с майка си, особено в първите години от живота му. Но ако за жената раждането и отглеждането на дете е естествено и биологично обусловено, то каква е ролята на бащата, когато на бял свят се появи детето. Готов ли е той за тази си роля? Как приема бащинството и присъствието си в живота на детето? Съзнава ли, чувства ли, колко и по какъв начин е значим той като човешко същество, като поведение и отношение – към близките, към света изобщо – за бъдещия живот, чието начало е дал?

Неуспешната роля

За съжаление, твърде често мъжът се оказва емоционално и личностно неподготвен за тази отговорност. Ще чуем някои бащи да казват, че „това е женска работа”, „моята грижа е да ходя на работа и да печеля парите в семейството”, „трябва да градя кариерата си, за да преуспеем” и т.н. Зад такива изказвания се крие крайност, израз на отдръпване от възпитанието и грижата за детето поради нежелание или неспособност. Други бащи пък проявяват отчужденост към новороденото си дете или просто не могат да бъдат накарани да се заинтересуват от него. Има и бащи, които смятат, че са по-добри от съпругите си и това проличава особено тогава, когато с ентусиазъм поемат ролята на „добрия и търпелив родител” за около час, пренебрегвайки факта, че майката всъщност трябва да е такава 24 часа в денонощието.

Мъжът на мама

Освен на родител, бащата трябва да изпълнява и ролята на съпруг. А междувременно в живота на майката с появата на детето са настъпили много промени – хормонални, емоционални, социални. Дните и нощите й, особено през първата година, са запълнени с грижи и за детето, и за домакинството. Това е период, в който жената има нужда от помощта, емоционалното присъствие и подкрепата на съпруга си не само за да се чувства добре в тялото си, но и за да е щастлива в преживяванията си по отглеждането на малкия човек, плод на тяхната любов.

В този период за родителите е полезно да споделят дребните детайли и подробности от живота им с малкото човече. За „непосветените” в семейното тайнство хора тези разговори може да изглеждат глупави, но те са важни за младите родители и детето. Докато то расте, богатството на тези детайли се увеличава, а заедно с това и се задълбочава връзката между майката и таткото. Детето е първото, което ще оцени този факт и ще се чувства доволно и щастливо.

„Имам нужда от теб!”

Бащата е необходим и физически, и емоционално вкъщи, за да бъде морална подкрепа на майката и опора на нейния авторитет пред детето. Присъствието му е нужно и заради положителния мъжки модел. В началото на живота, когато впечатленията са особено ярки, малкото дете опознава баща си. Ако той присъства и също иска да опознае детето си, мъникът има късмет, защото това само обогатява неговия свят. Ако чрез майката детето опознава човека, то чрез бащата опознава хората. Децата формират идеала си за баща, мъж, съпруг въз основа на това, което виждат, когато погледнат баща си.

„Татко е герой!”

За децата е естествено да идеализират бащите си. Те са символ на сила, непогрешимост и могъщество. Ето защо им е трудно да покажат пред детето човешката си същност. А за всички деца е много ценно да опознават бащите си като човешки същества.

В предучилищна и училищна възраст детето има нужда вече от бащиния авторитет и любов, но тази любов не се дава наготово, тя трябва да се извоюва. Това е крачка напред в развитието на детето, която го подготвя за зрялата обич. Тя е тази, която ще му създаде усещане за сигурност, увереност и престиж в обществото. Фигурата на бащата олицетворява силата, примера и властта. Поради това изключително сложна и деликатна е ролята на бащата, който трябва да накара детето си да го възприема не като божество, а като обикновен човек и приятел.

През пубертета авторитетът на бащата е необходимо да стане по-гъвкав. Прекомерното му засилване или пълното му отсъствие е еднакво вредно и опасно за детето. В тази възраст особено болезнено се преживява отношението на отрицание, неуместна критика, иронични забележки и подмятания от страна на родителите. Едно такова поведение и отношение от бащата оставя трайни следи у младия и неукрепнал човек.

„Татко е с мен!”

Децата правят всичко, което е по силите им, за да спечелят уважението и любовта на бащата. Те имат нужда да бъдат поощрявани, а не критикувани. Всеки техен неуспех, неодобрението и недоволството на бащата, се преживяват драматично. Децата имат потребност да бъдат разбирани и харесвани. Ако бащата често недоволства, съществува риск детето да расте с чувството, че е нищожно, ненужно и търпяно по милост. То остава инфантилно и в чувствата си, и в поведението си. Изпитва страх и от мъжете, и от жените, лишено е от възможността да се превърне в психически, сексуално и социално зрял човек.

Когато татко го няма

Липсата на баща лишава детето от сигурност и опора, а на майка – от нежност, топлота и грижа. Бащата може да отсъства физически – при развод, смърт, раздяла. Може „да го няма” и когато е слаб, безволев, пасивен, немъжествен от една страна, деспотичен, тираничен и властен, от друга. И в двата случая са налице нарушени отношения в семейството и липсва нормалният баща. Именно затова поведението на бащата е много важно за детето, поемащо по своя път. И в двата случая – когато мъжът е деспотичен или пък безволев, детето расте с чувство за малоценност и очаква провали и поражения.

Авторитарният баща

Когато бащата е прекалено авторитарен, съревнованието с него, от което момчето има нужда, става невъзможно. Тираничността не е признак на сила, а обратното – на слабост. Такъв баща превръща детето си в компенсация на своята слабост, като властва над него. Той не може да бъде пример и образец за сина си, защото момчето изпитва единствено страх от него и се привързва към майка си. Възпитанието на детето се поема следователно от майката и ако тя прехвърли върху него цялата си любов и потребност от сигурност, има риск между двамата да се получи симбиоза. За такова момче се казва, че е зашито за полата на майка си.

Слабият баща

Ако пък детето почувства слабостта на бащата, отново търси сигурност при майката. Възпитанието на момче с безволев баща или без баща изисква много такт и умение. Всичко е добре, ако майката не се вкопчи в сина си, обсебвайки го с любовта си. Това обаче е един несъзнаван механизъм и се проявява тогава, когато тя, неудовлетворена от връзката със съпруга си, чувства детето като цялата й сигурност. А когато в сина се пробуди мъжествеността, майката се стреми, макар и несъзнателно, да го запази по-дълго време като малкото момче. Това води след себе си огромни отрицателни последици за живота му. Ако е момиче, може би ще е много трудно да изгради здрава интимна връзка, водено от убеждението, че „всички мъже са лоши”.

Ролята на мама

За поддържането на авторитета на бащата има значение и отношението и поведението на майката. Ако например бащата е с по-високо социално положение, това гарантира запазване на лидерската му позиция в семейството. Авторитетът на бащата е запазен и ако социалното и интелектуално положение на двамата родители е на едно ниво. Но нещата може да изглеждат различно, когато майката е с по-високо социално и материално положение. Ако тя по-често отсъства от дома по служебни ангажименти и домакинството е поето от бащата, неволно ролите се разменят. От зрелостта, интелигентността и тактичността на майката зависи тя да не демонстрира своето социално и материално превъзходство и да показва, че в семейството си остава майка.

„…По – близо”

Днес все по-често се случва родителите да нямат достатъчно време за децата си. Може би защото мислят, че най-важно е да осигурят материално благополучие на семейството и така да изпълнят целия си родителски дълг. Или защото не знаят как да бъдат истински родители. Или защото е по-лесно друг да поема отговорността. Всеки има своите мотиви и отговори. Но нито компютърът, нито телефонът, нито марковите дрешки могат да заместят това, от което имат нужда децата – от истински мама и татко – вкъщи, с тях.

И ако майката остава по-близо до децата и физически, и емоционално, то отговорността на бащата има по – други измерения. Признание и уважение заслужават тези бащи, които искат и се учат как да бъдат истински емоционално свързани с децата си. Такива бащи дават любов, усещане за сигурност и стабилност в нашия все по-неспокоен свят.