Как се стигнало до грандоманската идея за построяването на купола в Санта Мария дел Фиоре?

Строителството на църквата Санта Мария дел Фиоре започнало още през 1296 г., а проектът целял да демонстрира мощта и богатството на Флоренция. Според първоначалните планове Божият дом трябвало да притежава най-големия купол в света до момента. Десетилетия наред обаче, никой не се наел със смелата задача да изпълни конструкцията с диаметър 45 m, при това върху вече изградените стени с височина 55 m.

Едва през 1418 г. градската управа обявила конкурс за проект на купола. Разнообразни и колоритни кандидати взели участие в надпреварата, но един от тях несъмнено предизвикал полюсни мнения и дискусии – сприхавият бижутер Филипо Брунелески. Неговата идея била да построи не един, а два купола, един върху друг. Разтревожен да не би конкуренцията да открадне идеята му обаче, Брунелески не пожелал да разкрие подробностите около изпълнението на плана си.

Две години по-късно, през 1420 г., в непрестанни съмнения дали чудакът е пълен невежа или истински гений, първенците на града се съгласили той да оглави строителството на купола.

Филипо Брунелески – бащата на перспективата

И така, кой е този творец, посмял да разбуни духовете в един от най-богатите и проспериращи градове по онова време? Филипо Брунелески е син на известен флорентински нотариус, което го прави част от по-заможните обществени кръгове. Той обаче не продължил по утъпкания път на баща си, а станал чирак в ателието на майстор- бижутер. Освен тайните на ювелирната изработка, Филипо овладял изкуството на живописта, скулптурата и дърворезбата. Силният му афинитет към точните науки го карал да изучава механика и оптика.

Един ден му хрумнала следната идея: той нарисувал върху дъска една от сградите – така, както я вижда от определено разстояние, а по средата на дъската направил малък отвор. След това поканил желаещите да застанат на същото място и да погледнат през отвора от обратната страна на дъската, държейки пред себе си огледало. Разбира се, в огледалото се виждал образът на рисунката върху дъската. Тогава Брунелески взел огледалото и помолил участниците в експеримента да погледнат отново. Реалното изображение, което те видяли, напълно съвпаднало с нарисуваното!

Легенда или истина – тази случка се счита за откритието на линейната перспектива. Именно заради факта, че Филипо Брунелески сам я открил и използвал в проектите си, той е наричан „баща“ на перспективата.

Биографите на Брунелески заключават, че целият му жизнен път се развивал, така че да го доведе до най-великото му творение…

Как всъщност е изграден величественият купол?

Проектът предвиждал изграждането на два концентрични купола, като външният бил по-висок и по-широк. За да се справи с напрежението, което щяло да се породи от собственото тегло на конструкцията в хоризонтално направление, Брунелески проектирал пръстени от дърво, камък и желязо, подобни на обръчите на буре. Той обещавал и да не използва традиционните за времето си дървени подпори по време на строителството, което означавало и много икономии на дървен материал и работна сила.

Първата задача в строителния процес била да се измисли устройство,с което да могат да се вдигат и преместват тежките строителни материали – до момента такова не съществувало, или поне не с достатъчни подемни възможности. За целта Брунелески надминал себе си за пореден път и  създал трискоростна лебедка със сложна система от зъбни колела, макари, винтове и валове, задвижвана от двойка бикове, които въртели дървен лост. Подемната система била истинска иновация за времето си и е използвана чак до Индустриалната революция.

Строежът вървял,а Брунелески прекарвал все повече време на строителната площадка. Той контролираллично всички процеси – от изготвянето на различни по размертухли и избирането на точно определени мрамори и камъни от каменоломната, до същинската работа намайсторите, които градели творението му. Ако някой от работниците не можел да разбере как трябва да изработи даден детайл, сръчният скулптор набързо го извайвал от глина, восък или ряпа, за да го онагледи. Като истински ренесансов „site manager”,Брунелески нареждал на работниците да разреждат виното с вода, за да не губят равновесие, докато работят на високото скеле. Били поставени и парапети на работните платформи, които да предпазват от падане.

С всеки месец куполът растял с по 30 cm във височина – до 1436 г., когато на Благовещение папа Евгений IV осветил най-после завършената катедрала на Флоренция.

Е, такава е историята на Филипо Брунелески – дързък и аналитичен ум, упорита работа, много познания и малко бунтарски дух. Резултатът е един от най-крупните паметници на Ренесанса, чиято технология на изпълнение крие загадки, дори днес. Истинско чудо!

За да подготвим този материал използвахме информация от national geographic, brunelleschi.ru, florenceinferno.com.

Материалът написа инж. Весела Учкунова-Даскалова

Източник на снимковия материал: www.biography.com, florenceinferno.com, pinterest

материал на https://www.инженер.bg/