Възпитанието е сложно нещо, защото изисква правилен подход, навременност и постоянство, а колко са родителите, които имат тези качества. Непослушанието на едно дете не е повод то да бъде наказано, а причина да помисли родителят колко правилно е обяснил и показал на непослушника кое как се прави. Ако все пак възпитаникът не приема модела , не го разбира – тогава може да се говори за друг проблем- може би умствен, психологически , обучителен…
Но наказание- НЕ. Така мисля аз и не съм единствена.
Психологът Олег Торсунов дава 20 предложения как да не нараним душата на детето си:
1. Търсете скрити потребности
Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.
2. Дайте му информация и обяснете причините
Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.
3. Уважавайте чувствата – признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.
Например: ако детето бие по-малката си сестра, подтикнете го да изразява гнева и ревността си по начини, които не причиняват болка на другите. Възможно е да крещи или да роптае.
4. Променете средата – понякога това е по-лесно, отколкото да промените детето.
Например: ако то непрекъснато измъква от кухненските шкафове различни неща и ги разпилява, затворете ги така, че да не може да ги отваря. Има специални приспособления за целта.
5. Намерете приемливи алтернативи – насочете поведението на детето в друго русло.
Например: ако не искате детето да строи крепост в кухнята, не му казвайте просто “не”, а му обяснете къде точно може да го направи.
6. Покажете на детето как искате да се държи
Например: ако хлапето дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.
7. Желателно е да давате избор, а не указания – приемането на решения прави децата по-устойчиви, указанията предизвикват противодействие.
Например: “Ти искаш да си измиеш зъбите преди или след като си облечеш пижамата?”
8. Правете малки отстъпки
Например: “Разрешавам ти да не си измиеш зъбите тази вечер, защото си много изморен”.
9. Давайте време за подготовка
Например: ако чакате гости за вечеря, предварително обяснете на детето как очаквате да се държи. Бъдете конкретни. Ролевата игра може да помогне за подготовката на малчугана за възможни сложни ситуации.
10. Разрешете да се случи това, което трябва да случи (когато е възможно) – въздържайте се да поправяте малките твърде често и да ги предпазвате непрекъснато.
Например: детето не е закачило хавлията си, а я е смотало някъде из ъглите на стаята – на сутринта ще я ползва влажна.
11. Говорете за собствените си емоции – дайте възможност на децата да разберат как поведението им ви въздейства.
Например: “Страшно се изморявам, когато трябва да събирам трохите от натрошените бисквити по пода в хола”.
12. Предприемайте действие, когато е необходимо
Например: Ако хлапето иска да тича в небезопасна зона по време на разходката ви, хванете го за ръка и му обяснете какви са опасностите.
13. Дръжте детето
Дете, което се държи агресивно или лигаво, може да разбере какво му говорите, ако го държите здраво, но едновременно – с любов и подкрепа. Това ще му помогне да трансформира скритите си чувства в сълзи на облекчение.
14. Изведете детето от конфликтната ситуация и останете с него
Употребете това време, за да го изслушате, да споделите чувствата си, да го подкрепите и да решите конфликта.
15. Правете нещата заедно, играйте – много конфликтни ситуации могат да бъдат превърнати в игра.
Например: “Докато прибираме, нека си представим, че сме седемте джуджета…”, “Искаш ли аз да измия твоите зъби, а ти – моите?”.
16. Вкарайте смях в конфликта
Например: ако детето ви е сърдито, предложете му да изкара гнева си при бой с възглавници с вас. Играйте ролята си, като драматично загубите двубоя. Смехът помага да се освободи чувството на гняв и безпомощност.
17. Сключвайте сделки, водете преговори
Например: ако трябва да си тръгвате от детската площадка, но хлапето не иска, договорете се още колко пъти може да се пусне по пързалката.
18. Намерете решението заедно
Обсъдете с детето възникналата конфликтна ситуация. Заявете собствените си потребности и помолете за помощ при намирането на решение. Договорете правилата заедно. Свикайте семеен съвет.
19. Преразгледайте очакванията си
Малките палавници имат силни чувства и потребности, за тях е естествено да са шумни, любопитни, небрежни, инатливи, нетърпеливи, изискващи, креативни, забравящи, плашливи, егоистични и пълни с енергия. Опитайте се да ги приемете такива, каквито са.
20. Натиснете “пауза”
Излезте от стаята и направете това, което ще ви помогне да си върнете самообладанието и балансираната мисъл (позвънете на приятел, тихичко поплачете).
автор: Олег Тосунунов
източник: spisanie8.bg
