Летецът, който никога не се завърна в базата си. Писателят, чийто истории останаха недовършени. Творецът, който рисуваше с думи на мечтател. Човекът, който неспирно търсеше своето място сред звездите, за да го намери завинаги… в сърцата на хората.
“Малкият принц”e приказна повест за невинността и мъдростта, докоснала и развълнувала сърцата на поколения малки и пораснали деца по цялото земно кълбо. История, която ни учи да виждаме света не с очите, а със сърцето си. Не, това не е само една книга за деца. Тя е книга за всички, съхранили (или позабравили за) своите големи детски сърца. Книга за мечтатели и търсачи на вселени – не космически, а човешки. Красива метафора за нещата, които си струва да изживееш.
Миналата година, на 16 април, трогателната притча за момчето и неговата роза навърши 70 години. Към днешна дата творбата е преведена на близо 300 езика, като от нея са продадени над 200 млн. екземпляра по целия свят след първоначалното й публикуване през 1943 г. С това “Малкият принц” се превръща в превежданата на най-много езици в света книга след Библията и Корана. Не по-малко вълнуващи са и другите творби на Екзюпери – “Нощен полет”, “Земя на хората”, “Южна поща”, “Боен пилот”, “Писмо до един заложник”, “Цитадела”. Повечето от тях, включително и “Малкият принц”, са базирани на лични преживявания на автора, свързани с живота му като авиатор.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Екзюпери изчезва при полет над Средиземно море, между Корсика и френската Ривиера, на 31 юли 1944 г.. За смъртта му има няколко версии, но нито една от тях не е напълно потвърдена. Единственото сигурно са намерените останки от изтребителя-разузнавач на френския писател и летец през април 2004 г. край Марсилия.
Припомняме си огромния талант на Антоан дьо Сент-Екзюпери с няколко любими цитата от неговите вечни книги:
От “Малкият принц”
Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”
Любимият човек трябва да е не стена, в която се блъскаш, а врата, която да отвориш и през която да продължиш напред.
Много по-трудно е да съдиш себе си отколкото да съдиш останалите.
Ако ме опитомиш, ще имаме нужда един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен в целия свят. За теб аз ще бъда единствена в целия свят. Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се загине.
Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
Само децата знаят какво търсят — каза Малкият принц. — Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Питам се … дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде.
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Оригиналните илюстрации към книгата са рисувани от самия автор
От “Земя на хората”
Най-голямото богатство, това са човешките взаимоотношения.
От “Цитадела”
Страхувам се от преситени сърца и изстинали души.
Хората често бъркат любовта с жаждата за притежание, а тя – като всяка жажда, е мъчителна. Любовта не причинява мъка – мъката е рожба на жаждата за собственост. Да имаш е доста различно от това, да се раздаваш, да състрадаваш, да чувстваш ритъма на другия, т.е. да обичаш.
Не обичам хората, които се движат по линията на най-малкото съпротивление. Всяко страдание е предизвикателство и то трябва да бъде приемано и изживявано. Когато приемаме страданието, ние израстваме.
Любовта придава смисъл на всичко, а светът се превръща в чудо. Всяка раздяла прави човека по-беден, независимо дали той осъзнава това или не – светът е престанал да бъде чудо, загубил е яркостта на колорита си, дори цветовете си.
Ако искаш да построиш кораб, не принуждавай хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
В чест на непослушните деца
От “Нощен полет”
Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.
материал на https://woman.bg
