Кратка статия за това как една малка организация помага на хората с аутизъм, на инвалидите и на хората със Синдрома на Даун да постигнат независимост и да намерят своето място в света.
Фин седи отпуснат на стола, протегнал далече напред дългите си крака обути в леки маратонки. Цялата му фигура е някак крехка и почти чуплива, но погледът е решителен а гласът впечатляващ за неговите 20 години. Той говори, или по-скоро излива богат микс от информация за нещо, което някой току-що е споменал. Фин знае всичко. Или поне много за много неща. В миг поглежда своя учител Стиив и се присеща, че всъщност прави база данни, прекратява разговора без предупреждение и забива нос в клавиатурата…
Стийв приключва мейла който пише, хвърля едно око на смълчаната стая, ловко изважда голямото си тяло в още-по-голямата инвалидна количка иззад малкото си бюрце и излиза през вратата на залата. По жуженето на електрическия двигател на количката можеш да се досетиш, че отива към стаята на Човешки ресурси.
Фин работи бързо. Той е най-добрият в IT класа. Може вече малко по-добър от Дейв. Но той не се вълнува от тези сравнения и не знае какво е суета. Той е аутист. Казват от леките случаи. Фин не може да понася високи звуци и изпитва трудност да определя емоционалното състояние на събеседника си. Затова е прям абсолютно и винаги. Просто няма престава какво е „такт”, изобщо не може да схване как така нещо може, а друго не може да се говори. Тази чат от мозъка му просто не работи така.
Затова пък помни огромни масиви от информация и борави с цифрите с огромна лекота. Обича да програмира. И да анализира сложни задания. Затова е тук … Там навън му е трудно да общува с хората и горкият му опит още от училище го е научил да стои настрана за да не попада в ситуации, в които трябва да се обяснява… Че тогава става по-лошо!
Стиив пък е инвалид от много години. Долната част на тялото му е напълно парализирана. Като прибавим и килограмите нещата стават доста трудни. Няма надежда за кой знае какъв личен живот, но работата му е страхотна и той се радва на живота всеки един ден. Тук вътре той обучава хора като Фин на умения, които ще им позволят да водят самостоятелен живот и да вършат нещо полезно без да се побъркат … или да побъркат другите.
Тук в място, където хората със специални нужди идват за да намерят професия и усвоят полезни знания и умения. И не на последно място да общуват с останалите като тях и с „нормалните” в една среда където всички спазват техните правила – без резки движения, без докосвания, без обиди…
Сега Стиив отива при Лиан от „Човешки ресурси и Проекти” за обсъди една идея за обучението Хюсеин – друг младеж от квартала със Синдрома на Даун. Последните седмици Хюсеин има голям напредък в цялостната работа с компютър, от нищото вече умее да изпраща и получава мейли, знае да отваря doc и xcel файлове. Но има проблем с писането. Знае буквите по име, но не и кои букви, кой звук обозначават. Затова Стиив предлага са му се намери учител, с който да работи по phonics системата, прилагана при децата в началното училище. Лиан е съгласна, че това е добър план и обещава да провери възможностите до няколко дни.
Обедната почивка идва. Всички слизат долу в столовата, където се вихри Рейчъл – малката й бяла фигурка се носи из голямата кухня, тя помага, носи, взема, следи всичко да е наред докато и последния от курсистите не е получил сготвения от нея и останалите ученици на Курса по готвене обяд. Рейчъл е в курса от 6 месеца и тези дни ще започне първата си истинска работа – помощник готвач в един от местните ресторанти. Трудно е да се каже дали е по-горда или по-уплашена от тази перспектива… Но се изчервява при всяко споменаване на новата й кариера. Тя има работа! Истинска работа!
Лиан също взема своята чиния зеленчуци на фурна и сяда на една от масите. Мислите й са в предстоящото градинско парти за Откриване на летния сезон и начало на градинарския курс. Той винаги е толкова успешен. Всяка година поне 20-ина човека посещават техния малък център само заради него.
Малък , малък… колко да е малък? В момента имат над 50 курсисти, които изучават Кулинария, Градинарство, Компютърни умения, Писане и четене, Кетеринг, Музика и други 10 различни дисциплини. През 20-те години съществуване на центъра около 20% от техните клиенти са намирали работа след обучението, а за останалите живота е ставал качествено по-различен.
Всъщност Центърът е един малък остров на спокойствие и сигурност за всички тях. Всеки ден те имат какво да правят – учат се, борят се и напредват според уменията и възможностите си. Създават приятелства и получават знания как по-лесно да съжителстват в света на „нормалните”. Една дума, която никой никога не употребява тук…
Парите идват от общината и от дарители. И стават все повече, защото системата работи. Една малка частна организация прави социалната политика на един Лондонски район наистина успешна. Няма домашен затвор, няма институции, няма самота, няма екзистенциално отчаяние. Има борба, подкрепа и надежда. Защото системата се концентрира не на неспособността, а на това, което тези хора МОГАТ да правят за обществото. Дава им възможност да го намерят и развият заедно самочувствието си и социалния си кръг.
Защото нито са болни, нито са луди. Просто са различни!
P.S.
Много бе блазнеше да дръпна тук една поучителна реч в стил „А при нас в България…” , но не мисля, че има смисъл. Вие ще се досетите за всичко и сами. Нали..
автор: Liza ; материал на 
