Най-характерно за тази клинична категория е агресивното, противопоставящо се и антисоциално поведение. Тези разстройства възникват най-често в детска възраст и могат да се проследят през юношеството чак до зрялата възраст  – най-често във вид на личностово разтройство.

Макар, че съществува доказана връзка със семейните неблагополучия, ясно е, че съществено значение за развитие на разстройства в поведението имат и индивидуалните различия у децата.

Поведенческите разстройства в детска възраст засягат по-често момчетата, отколкото момичетата, като тази тенденция до някъде се обръща през юношеството.

Прояви

Още през ранната детска въраст предвестник е изразеното непослушание на малкото дете спрямо възрастните. Основен ранен симптом е агресията. Специалистите разграничават два вида агресия:

Реактивна агресия – тя е защитен, импулсивен и неконтролиран отговор на провокация, който се съчетава с гняв или страх;
Проактивна агресия – при нея у детето има стремеж към постигане на егоистична цел, без придружаваща емоция.

При по-големите деца поведенческото разстройство се разделя на социализирано и несоциализирано:

Несоциализираното разстройство е налице при нарушения във взаимоотношенията с връстниците – детето е изолирано и без приятели. Отношението към възрастните се характеризира с враждебност и противопоставяне, проявява се жестокост към хора и животни, побойничество, неконтролиран гняв и разрушителни действия.
При социализираното разстройство детето има приятели, но отношението към възрастните отново е агресвно и противопоставящо се.

Множество проучвания у деца с поведенчески разтройства разкриват, че у тях се откриват три основни невро-психологични дефицита – по-нисък интелект, езиков дефицит и недостатъчен контрол върху изпълнителните функции.

 Диагноза

Тъй като поведенческото разстройство се проявява в отношенията със семейството и връстниците, то необходимо за поставяне на диагнозата е детето да бъде интерактивно оценено – т.е. оценката да бъде на базата анализ на поведението на детето в тези среди. Допълнително, важно значение има да се проучи чувствителността на детето към емоциите и преживяванията на околните и особено – на неговите близки.

Освен на поведението, психологична оценка се извършва още и на интелектуалното ниво, езиковото развитие и уменията за четене и писане. На анализ подлежат още и темперамента на детето, социалните му умения, училищните постижения и, разбира се, – отношенията с връстниците.

Подобен задълбочен анализ дава възможност да се отдиференцират тези деца, при които е налице коморбидност – тоест съчетание на поведенческото разстройство с друго психиатрично такова. Най-честа коморбидност то има с хиперкинетичните разстройстава, а в юношеството – с афективните и със злоупотреба с вещества и висок суициден риск.

Прогноза и лечение

Установено е, че децата с ранно начало на поведенческо разстройство са с повишен риск от трайно развитие на антисоциално поведение, като се счита че комбинацията от когнитивно нарушеняе и поведенческо разстройство утежнява прогнозата.

Изследванията, които проследяват подобни деца от ранна детска възраст през юношеството до зрялата възраст, демонстрират, че развитието на разстройството може да бъде повлияно от социалния опит, което разкрива и необходимостта от лечение.

Самото лечение е толкова по-ефективно, колкото по-рано се започне. Ключов момент в него е родителският тренинг, като се счита че 2/3 от децата, чиито родители участват в родителски тренинг, се подобряват.

Друг важен елемент в лечението е то да бъде мултимодално – да обхваща много сфери от живота на детето.

За разлика от други психиатрични разстройства, тук медикаментозната терапия има силно ограничени възможности и обикновено не се прилага.

материал на   http://www.puls.bg/; автор  д-р Александра Игнатова