Кои са основните причини за това? Епоред експерти от HeadHunter, материалното възнаграждение играе важна роля, но далеч не е единственият фактор, от който зависи това дали добрият професионалист ще остане дълго и плодотворно.
Освен неудовлетворителната заплата, има и още няколко основни проблема, способни да подтикнат към търсене на ново поле за професионална изява.

1. Прекомерно натоварване
Ако работодателят трябва да натовари талантливите си сътрудници с допълнителни отговорности, трябва да е готов да направи някои жертви. Много компании се стараят да съкратят издръжката, разпределяйки допълнителните задачи между добрите служители. Работодателите може и да си мислят, че това влиза в задълженията на служителите или че ги обогатява с още умения, но за персонала това е ни повече, ни по-малко увеличаване на работата. При това за допълнителния труд талантливите служители получават съвсем дребни стимули или не това, което е договорено първоначално, а по-често и само потупване по рамото. В резултат – хората във фирмата губят мотивация и започват да се оглеждат за други възможности. Допълнителното натоварване може да се компенсира само с добавки към заплатата, бонуси или с повишаване в длъжност. Други начини няма.

2. Липса на признание
Като отказва да признае заслугите на един или друг добър служител или пък ги омаловажава, работодателят рискува да загуби ценни специалисти, които задължително ще си намерят някой, който да ги оцени.
На пръв поглед похвалата може и да не значи нищо, особено за човек с великолепна вътрешна мотивация, но това впечатление е измамно, защото това е вид висока оценка и тя се харесва на всички, които са изцяло отдадени на работата си.
Признанието може да има различни форми — от финансова добавка до обикновена похвала в присъствието на колегите. Така онзи, който се е постарал, остава доволен, че неговата работа действително е от значение за фирмата.

3. Липса на кариерно развитие
Най-добрите сътрудници искат да растат и да се развиват, да придобиват нови знания и опит. Ако компанията не забелязва усилията и добрите страни на служителя, ако прекият шеф не иска да те повиши поради една или друга причина, как може да очаква всеотдайност? Няма такъв случай. Същото е и когато компанията не отделя достатъчно внимание на образователни програми и курсове, в които служителят да удовлетвори жаждата си към знания. Най-честата грешка, която работодателите допускат, е да очакват, че служител ще влага свои средства да се образова и да става по-добър и в същото време ще търпи да остане на същата позиция и заплата. Най-напредничавите специалисти очакват обратна връзка и ако не получат такава, просто ще прегорят.

4. Задушаващ контрол
Тиранията, деспотизмът и тоталният контрол отблъсват и най-големите стоици. За съжаление, има компании, които осъществяват антикорпоративна култура — ограждат персонала в строги рамки и го контролират прекалено, като нагнетяват атмосфера на страх.
По-леката форма е работодателят да държи всичко да минава през него – така връзва ръцете на служителите си да се проявят и формира атмосфера на несигурност, а впоследствие и на незаинтересованост у персонала.
Ефективните служители се нуждаят от едва няколко работни часа, за да свършат цялата работа. Протакането от страна на работодателя изнервя и демотивира. Освен това всеки служител има иличен живот, който трябва да вмести в ежедневния си график.Това не означава, че работодателят трябва да разрешава всякакви волности. Но ръководството на компания, която проявява уважение към труда на служителя и разбиране към него, много по-рядко се сблъсква с недоверие, сплетни и негативни отзиви по свой адрес.

5. Наемане и издигане на по-неквалифицирани служители
Ако ръководител не се грижи за внимателния подбор на нови кадри, това демотивира онези, които вече работят в компанията. Добрите специалисти не прощават това. Те нямат намерение да поправят нечии грешки.
Същото важи и за ситуации, когато по-слабо квалифициран служител бъде повишен.Човек, който се труди упорито, но остане без повишение, ще се обиди и ще започне да търси друга работа или, ако епринуден от обстоятелствата, ще остане на същото работно място, но ще намери ново приложение на своя талант вън от компанията.

6. Еднообразие, липса на интересни задачи
Никой не е доволен да се преработва, но и никой не обича да скучае. Ако талантливите и умни хора са принудени да слушат едни и същи неща постоянно, ако са карани да ги правят по много пъти, често и безсмислено, или просто ако им се дава монотонна безрезултатна работа, те “изстиват” към работното си място и се оглеждат за ново.
Успешните ръководители делегират на сътрудниците си интересни задачи, чието решение изисква творчество, изобретателност и креативен подход. Такива шефове се стремят да извадят служителите си от зоната на комфорта, а после  ги подтикват към постигането на успех. Давайки на сътрудниците свобода на избор и възможност да поемат отговорност за резултатите, работодателят в пъти повишава шансовете на компанията за успех.

7. Бюрокрация
Контролът е задължителен, изрядната документация гарантира стабилност, но само в разумни граници. Изпълнението на безсмислени “ритуали”, излишната формализация, процедури, които не водят до резултати, многочасови безплодни обсъждания – всичко това демотивира най-добрите служители, които не издържат бюрокрацията.

8. Липса на технологично развитие на компанията
Колкото по-напредничава и иновативна е компанията, толкова по-голяма гордост е да се работи в нея. Най-добрите сътрудници се стремят да използват максимално технологиите, защото те са реална необходимост бизнесът да е в крак със съвременния свят. Всяко изоставяне от технологичната революция води до срив.

9. Липса на програми за адаптиране на нови сътрудници
В битката за таланти печелят онези, които показват на новите сътрудници интересни аспекти от работата на компанията, организират запознаване с дейностите и дават възможност да се присъства на съвет на директорите, за да знаят към какво да се стремят.
Запознаването на новака с вътрешния ред в компанията, с правилата за дрес кода, с това къде е кафе машината или къде е стаята за почивка изобщо нямат нищо общо със запознаването с   работата.

10. Ръководител, но не лидер
Много работодатели бъркат понятията ръководител и лидер. Да си шеф още не те прави лидер, идеен наставник и вдъхновител. Служителите винаги работят по-вдъхновено под ръководството на силен, мъдър, идейно богат човек и винаги се разочароват от командир с постно виждане за развитието на компанията.
Именно затова сред причините за напускане на служители нерядко е и разочарованието от шефа. Сътрудниците обръщат по-голямо внимание не на умението на ръководителя да планира, делегира задачи и осъществява контрол, а на способността му да влияе на другите, да  убеждава и мотивира, да е готов за висока активност, трудоспособност и оптимизъм и в най-критични ситуации.