Ще ви споделя моята история без да споменавам имена и години. Съвсем наскоро изневерих на дългогодишния си приятел. Връзката ни не вървеше много отдавна, постоянно се карахме и се усещаше голямо напрежение и може би това ме тласна към изневяра.

 Другият мъж се появи в живота ми сякаш в най-подходящия момент, когато връзката ми се разпадаше и имах нужда от малко почивка от ежедневните проблеми и от някой, който да внесе свежест в живота ми и да ми даде вниманието, което отдавна не получавах.Срещите ми с него бяха за мен бягство от реалността и най-вече от битовите проблеми, които имах с партньора си, с когото живеехме заедно. Отношенията ни с този човек далеч не се изчерпваха само със … , обаждах му се, когато имах нужда от съвет или просто от някого, с когото да поговоря, помагал ми е в някакви ежедневни ситуации, заспивали сме и сме се събуждали заедно, бях започнала да го чувствам толкова близък, споделях му неща, които не съм споделяла дори с най-близките си приятели. Може би звучи смешно, но това продължи около месец и за това време аз успях да се привържа към него.

Всичко вървеше гладко и не исках да приключва никога. Не съжалявах нито за един миг за изневярата, дори смятах, че така е трябвало да стане, че животът е трябвало да ме срещне с този човек. .

В един момент нещата рязко се обърнаха, точно когато най-много бях започнала да се привързвам към него, усетих как той започва да се отдръпва. Първоначално си мислех, че има друго обяснение, но той започна да става се по-студен и по-студен и накрая го попитах защо се отдръпва от мен.

Отговорът беше, че когато е усетил, че нещата са започнали да стават истински между нас, той се е изплашил и иска да прекратим всичко, разбрал е за себе си, че не иска връзка не иска да ме залъгва.

Опитах се да го разубедя, да му покажа, че не искам всичко това да приключва, че ако съм го притиснала по някакъв начин, ще се отдръпна, ще му дам пространството, от което има нужда, но той беше категоричен.

Каза, че се чувства виновен за това, че е развалил връзката ми, но не желае да се вижда с мен повече. Почувствах се ужасно. За седмиците, прекарани с него, този човек успя да ме направи по-щастлива, отколкото приятелят ми за няколко години. Изведнъж се почувствах предадена, все едно съм получила за един миг това, което винаги съм искала и ми се е изплъзнало от ръцете. От тогава този човек е в мислите ми постоянно.

Продължавам да се унижавам и да го търся, но колкото повече го правя, толкова повече го отдръпвам от себе си. Виждам, че той вече е студен към мен и едва ли някога ще има същото отношение към мен, което имаше в началото, когато започна всичко. Не знам дали съм влюбена или просто толкова много искам този мъж, защото не мога да го имам. Вече не съм тинейджърка, а това да изживявам някаква несподелена любов, ми е се случвало само в тинейджърските ми години, а си мислех, че съм започнала да преживявам по-зряло нещата.

Какво да направя, за да изкарам този човек от съзнанието си?

автор: Анонимен