Група, която стои на място, не се нуждае от  водач

„Ако искате да разкриете тайните на един фокусник, бих ви препоръчал никога да не изпускате от очи дясната му ръка – пише магьосникът Хенри Хей. — Но това няма да ви бъде от особена полза, защото професионалният фокусник знае как да отклони вниманието ви от дясната си ръка, когато си поиска.“

Да умееш, когато пожелаеш, да отклоняваш хората от нещо, което не бива да виждат – добре звучи, нали? И се получава. Дори по-лесно, отколкото си мислите.

Магьосникът, който иска да има власт над зрителите, използва един от най-силните закони на природата, а именно:

Всички живи същества следят движението!

Независимо дали става дума за хората, или за животните, когато едно нещо се движи, ние му обръщаме внимание и така допускаме то да има власт над нас.

По същество зад този интерес към движението стои инстинктът за самосъхранение.

Природата е отредила на движението най-разнообразни задачи.

От една страна, то ни помага да различаваме опасните от безопасните ситуации.

В хода на хилядолетията живите същества са осъзнали, че неподвижният предмет обикновено не представлява заплаха. Ако е враг, той трябва да се прокрадне по някакъв начин, сиреч – да се движи. От нас се изисква повишено внимание, когато забележим движение.

То може да е знак, че трябва да действаме – обикновено става въпрос за бягство; други пък ще се възползват от момента, за да укрепят властта си.

Ето как става това.

Наблюдавайте стадо мирно пасящи коне.

Те постоянно хвърлят по едно око към кобилата-водач, която отговаря за сигурността на групата. Ако тя се държи спокойно, останалите животни нямат основания за тревога. Даде ли им обаче сигнал, всички се втурват да бягат след нея, без да знаят какво изобщо става.

От собствен опит знаете, че този модел на поведение е валиден и за човека.

Група седящи си мирно и тихо хора за секунди се превръща в паническа орда, ако неколцина наскачат и хукнат нанякъде с вик на уста без каквато и да било видима причина. Всички се вторачват в движещото се и пренебрегват неподвижното.

Можете да наблюдавате този феномен и въз основа на собственото си поведение: какво следят очите ви, когато гледате например концерт по телевизията?

Някой почти статичен оркестрант или певеца, който подскача по сцената?

Способността да създаваш движение е един от най-важните принципи на властта, които трябва да усвоиш като един истински мъж.

Докато всичко си тече мирно и тихо, хората само се наблюдават един друг.

Група, която стои на място, няма нужда от Водач. В секундата, когато нещата се раздвижат обаче, всеки търси закрила от власт имащия.

На практика това изглежда така:

Всяка сутрин, преди да тръгнат за работа, повечето хора проверяват чрез радиото, вестника и други медии дали се очертават промени лично за тях. Ако ли не, всеки си тръгва по пътя. Щом обаче медиите използват властта си, за да предизвикат раздвижване, например като обявят финансова криза, ситуацията коренно се променя. Хората тутакси се спускат да търсят убежище в тълпата и започват да правят като другите. Тази тяхна дейност обикновено се определя „отгоре“.

Как да контролираш движението?

Възможностите, които предоставя движението, били демонстрирани особено драстично пред група германски войници през 1943 г., когато Вермахтът окупирал Варшава и натикал жителите от еврейски произход в изолиран район, наречен гето, с намерението да ги унищожи. Бойна група от съпротивата решила да се противопостави на окупаторите, които имали смазващо превъзходство.

Един от нейните членове – Ришард Валевски, по-късно си спомня следното:

„Отряд немски войници се бяха скупчили в засада пред вратата на една къща.

Изведнъж отнякъде се появи офицер в есесовска униформа, размаха пистолет и с вик: „Умри, евреино!“, се втурна към входа на сградата с номер седем. Офицерът с удивителна бързина бягаше пред подчинените си, които се юрнаха след него, напускайки своето прикритие, потъна във входа, профуча по стълбището, качи се в апартамент на първия етаж и хвърли през прозореца ръчна граната право върху своите войници, които още не бяха се добрали до стълбите. Изтощен от напрежението, „есесовецът“ свали шлема и изтри потта от челото си. Това беше заместник-главнокомандващият на нашата бойна организация Абрахам Родал“.

Да, чудесна машинация. И доста ефективна!

Успеете ли да предизвикате движение, вие ще контролирате ситуацията.

Подобно на кобилата-водач и вие, щом дадете команда за бягство, определяте неговата посока. Групата ще ви последва, без да се замисли и без да се съпротивлява – точно както немските войници са подлъгани от съпротивата.

Но как да уцелиш ритъма?

Наблюдаваме диджей в дискотеката.

С избора на музиката той определя движенията на своите гости, задава им ритъм и скорост. Танцуващите, от своя страна, охотно му предоставят тази власт, защото в противен случай вероятно нямаше да знаят как да се движат. Диджеят получава власт само временно.

Той я държи дотогава, докато не наруши закона на ритъма.

Ритъмът е жизненоважен не само в музиката. Работно време, почивни дни, часове за хранене, делници, празници, месечни доходи и плащания – предсказуемото повтаряне на определени събития вдъхва у хората приятното усещане за спокойствие. Неслучайно мнозина биха искали да вършат една и съ,ща работа от чиракуване, та чак до пенсия.

Валиден е принципът, че винаги е било така, тогава обичайното ще продължи вечно и няма да ни се налага да го мислим всеки път наново. Ето защо рязката смяна на ритъма е една от най-неприятните промени.

Човешкият мозък притежава удивителното свойство спонтанно да допълва нещата, следвайки един веднъж установен ритъм. Пример? Моля прочетете на глас следната поредица от числа: 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 16, 17, 20, 22, 24. На 17 не му е тук мястото, казвате? И защо? Защото, без да ви подсещам, вие сте уловили ритъма и самостоятелно го поддържате. Числото 17 смущава потока на движението. Това обаче не значи, че промяната на посоката на движение е принципно невъзможна.

Напротив, възможна е, при това без проблеми, стига и изменената версия да притежава свой собствен ритъм. Поредицата от числа 8, 10, 12, 14, 17, 19, 21, 23 вероятно няма да ви смути кой знае колко.

Сигурно се питате какво общо има ритъмът с властта.

Замислете се какво ви въздейства по-силно – дали група бавно разхождащи се хора, или батальон маршируващи войници?

Малко са символите на властта, които са така мощни и същевременно толкова разбираеми за всички, както движението на много хора в такт.

В крайна сметка дори няма значение дали са войници, които удрят крак под отсечения ритъм на барабаните, или танцьори, които кръжат в синхрон под звуците на валса.

Тук голяма роля играе стремежът на човека към ред и прегледност.

За да приложим с успех този вид манипулация, трябва много точно да изчислим скоростта.

Ако е твърде бавна, манипулираният няма да улови ритъма; ако пък е прекалено бърза, пак няма да го усети и ще пропусне ефекта.

Да вземем фотографията.

При оформлението на снимката добрите фотографи се възползват от навика на наблюдателя автоматично да продължава веднъж установения ритъм и да допълва невидимата част на кадъра в съответствие със своите представи.

Да вземем например снимка, в десния край на която има алея от дървета.

Виждате ли ги? Дванайсет дървета, подредени едно до друго.

Последното се вижда само наполовина. А сега мислено увеличете ъгъла, за да надникнете извън ръба на кадъра – какво според вас има след последното видимо дърво. Още едно дърво, автоматично решавате вие. И никога не би ви хрумнало, че вдясно от последното дърво се намира инсталация за отпадъци, а в действителност е точно така.

Същият ефект се получава и когато наблюдателят не може да види обекта на снимката в неговата цялост. Запечатаната върху нея сграда ще му се струва безкрайно висока, макар че всъщност само един-единствен етаж е останал скрит от погледа му.

В представата си той автоматично доизмисля останалите етажи.

Тайната на този вид манипулация се крие в навика ни мислено да изпреварваме развитието на дадена ситуация.

Ритъмът поражда леност в мисленето.

Когато събитията следват определен ритъм, у нас се създава успокояващата илюзия, че сме в състояние да предскажем тяхното по-нататъшно развитие, което не крие никакви опасности за нас самите. Помислете само колко е уморително да тичаш по неравен горски път в сравнение с асфалтираната улица, която позволява постоянен ритъм! Много азиатски техники за ръкопашен бой и най-вече произлизащата от Китай система тай чи съвсем съзнателно използват рязкото редуване на бързи и бавни движения с цел да се изкара от релси противника.

Какво означава за вас законът на ритъма като лидер?

Означава, че вашите служители ще ви съпътстват навсякъде, докато успявате да дефинирате ясно ритъма, тъй че да го усещат и да ви следват.

Ако искате да имате успех, непременно използвайте мощта на равномерното движение. Трябва всички да ви смятат за предсказуеми, за рационални. В противен случай бързо ще се превърнете в неприятен и възпиращ стрес фактор.

Създавайте потребности

Движението крие неподозирани възможности.

Онзи, който го предизвиква, определя и скоростта му и така кара хората да зависят от него. Потенциалът на темпото не бива да се подценява особено в обществената сфера, където пазарът се овладява чрез създаване на потребности.

За да нямаме недоразумения, предварително уточнявам: според мен отдавна са отминали времената, когато фирмите правеха пари, като задоволяваха реално съществуващи потребности. Може да ми възразите, но аз смятам, че ние не се нуждаем наистина от нищо, което е измислено през последните сто години, от нищо, което индустрията ще предложи през следващите сто години.

Хилядолетия наред хората са се оправяли без автомобили, самолети и мобилни телефони; историците никъде не са отбелязали, че се е чувствала липсата на тези тъй важни днес помощни средства. Всъщност, няма и как да го направят.

Ако искате да завладеете даден пазар, помнете, че пазарни ниши не съществуват – създавате ги вие (Чували ли сте за концепцията Син океан?).

В книгата си „Изкуството да побъркаш конкуренцията“ Гай Кавазаки, първият шеф на маркетинга в Apple, се изразява много точно:

По онова време IBM-PC, известен като MS-DOS, беше стандартният компютър за бизнеса. Когато се допитахме до клиентите какво очакват от един нов компютър, оказа се, че те разчитат на това, което вече познаваха и бяха виждали — искаха един по-бърз и по-евтин MS-DOS модел. Следователно не бяха в състояние да прекрачат отвъд досегашните граници, нито да формулират от какво се нуждаят, за да работят по-продуктивно и по-креативно.

Ето защо вие, бидейки мотор на пазара, трябва сами да създавате потребност.

Това ще ви донесе и допълнително предимство!

От само себе си се разбира, че именно вие ще задоволите тази потребност много по-бързо и по-пълно, отколкото вашите конкуренти.

Според разпространеното схващане за истинско и оригинално се смята само онова откритие или нововъведение, което първо прониква в съзнанието на хората. Всичко след него се счита за копие, независимо кога е създадено.

През последните двайсет години настъпи и още една промяна, крайно интересна от гледна точка на властта – хората стават все по-пасивни, защото индустрията ги приучи да избират от това, което е налице, вместо сами да творят.

Навремето, когато набирахме номер с шайбата на телефона, първо напрягахме паметта си да си го припомним и после го предавахме на апарата. Така беше и в зората на компютъра – никой не смееше дори да мечтае за графична повърхност, въпросът за съществуващите опции не стоеше, носехме всичко в главата си.

С течение на времето хората дотолкова свикнаха да избират само между наличните, предварително зададени възможности, че вече изобщо не им хрумва, че може да има и други, далеч по-индивидуални решения. Така например мнозина решават къде да заминат на почивка на първо място не според интересите си, а според актуалните реклами на авиолинии и туроператори.  Днес въпросът не е: „От какво имам нужда“, а „Кое ми се предлага достатъчно настойчиво“.

Вече не се замисляме как да се доберем до желаната информация. Интернет ни разглези и ние знаем, че тя е на един клик разстояние, където ни чака готов линк. Това улеснява манипулацията, а този феномен, естествено, не е подминал и информационната сфера. Днес повечето хора разчитат на информацията, която им се предлага, за да оформят мнението си за едни или други събития.

Това личи най-ясно в обстоятелството, че информацията, която не се харесва на някоя от гигантите търсачки, просто не съществува. По-рано питахме близки и познати, докато се доберем до желаната информация; днес се задоволяваме с констатацията, че ако не се появява в мрежата, значи не е на разположение. Властовият потенциал тук е огромен, защото към казаното по-горе трябва да прибавим и факта, че хората априори обичат да бъдат залъгвани.

Интересното е, че този принцип действа и в обратна посока.

Когато производителят А рекламира изделията си с твърдението, че неговите мармалади се правят само от зрели ягоди, а производителят Б смята, че това се разбира от само себе си, нещата лесно може да се обърнат: твърде вероятно е потребителите да посегнат към продуктите на А.

Ако едно нещо не се подчертава изрично, то все едно не съществува.

Движението може да се използва и за отвличане на вниманието.

Когато постоянно захранваме хората с нова и нова маловажна информация, те се занимават с преработката й и не им остава време да насочат вниманието си към реалните проблеми.

В този случай медиите се явяват като услужлив помощник – сервират безспир незначителни сюжети и карат читателите да се вкопчват в тях.

Всъщност вълненията на измисления, изкуствено напомпан „елит“, например дали певецът X пак е кръшнал на половинката си, са абсолютно без значение на фона на социалните и политическите проблеми на една или друга държава.

Вие трябва да определяте критериите!

Има и друга възможност да се сдобиете с власт чрез движение:

Създавайте норми и определяйте критериите.

Тогава само от вашата преценка ще зависи кой се отклонява от тях.

Нормите имат много по-голямо значение в нашето общество, отколкото смятат мнозина. Така, кой знае защо, се приема, че мъжът с дълга коса може да я носи вързана на опашка.

Но да я сплете на две плитки – немислимо!

Защо всъщност е така? Защото някой някога е създал тази норма.

Когато сами определяте критериите, вие, естествено, можете по всяко време да ги нагаждате към собствените си потребности.

Как да постигнете власт чрез движение?

И така, ако искате да получите власт, използвайки движението, трябва да изпълните една важно условие: Дефинирайте целта, към която възнамерявате да насочите движението, и не позволявайте на дребните противоречия да ви отклонят от курса. Звучи банално, сякаш това правило се разбира от само себе си, но много начинания са се провалили заради незачитането на това правило.

Щом застанете начело на голяма група хора, вие се превръщате в нещо като капитан на огромна лодка. Опитайте се да си представите тази картина.

Виждате ли лодката с нейните хиляда гребци, подредени в стройни редици?

Тогава да потегляме.

Усещате ли мощта на движението?

След първоначалната неравномерност гребците улавят ритъма.

Лодката се стрелва към целта си, задвижвана от две хиляди силни ръце. Внезапно решавате, че това не е правилната посока. Веднага давате съответната команда.

Първите десет редици я чуват, реагират моментално и предават съобщението на следващите. Но докато заповедта ви стигне до последния ред, останалите ще гребат в погрешната посока.

Ако на всеки гребец му трябва половин секунда, за да предаде заповедта на човека отзад, ще минат цели осем минути, докато вестта стигне до последния.

В най-лошия, но и най-вероятния случай лодката ще спре. Дали такъв гигантски плавателен съд, веднъж потеглил, изобщо може да смени курса си?

Разбира се, че може. При условие че вие, водачът, сте част от голямото цяло и знаете накъде сте се запътили. Ако съобщите:

„Смяна на посоката след трийсет минути!“, всички ще имат достатьчно време да чуят командата ви и да се подготвят, а лодката няма да загуби ускорение.

Създавай движение и го поддържай!.

Група, която стои на място, няма нужда от водач; тази, която се движи, има.

И този водач трябва да си ти.

Е, способни ли сте да създавате движение?

материа на https://kingsman.bg