Първата книга на Елчин Сафарли в България, наричан душевния писател на Изтока! Той е от журналист от Азърбейджан и разказва в своите книги за източните традиции, бит и разбиране за любов. Той е пребивавал известно време в Турция и тази страна намира място в неговите книги.

„Ако ти знаеше…“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.

Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж… а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и… среща един мъж.

Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.

„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“

„Ако ти знаеше…“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора…

Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него… Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов.

„Лекарят ми беше наредил да спазвам диета и да спра да пуша. Не правя нито едното, нито другото. Това не е протест. Просто искам да живея, а не да „доизживявам“. Искам да не мисля колко време ми остава. Още съм тук. На моята история не е сложена точка. Продължавам да я дописвам и нищо не задрасквам.“

„Ако ти знаеше…“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.

„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна… спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.

Любовта ми е изпълнена с благодарност към Ре. За това, че ме сдобри с времето – сега съм изцяло в настоящия момент, а планове ми засягат само днес, и… наближаващите почивни дни. За това, че ми помогна да повярвам, да се убедя, че винаги можеш да започнеш живота си отново, независимо колко и какви руини от миналото си оставил зад гърба си.“

От автора:

“Тази книга свърши така внезапно, както и започна. За мен това беше неочаквано. И сега искам да ви кажа с няколко думи какво означаваше тя за мен и на какво ме научи.

Животът подлага вярата на човека на изпитание. Ти живееш и мислиш, че имаш контрол над обстоятелствата, а после се случва нещо, с което не можеш да се справиш сам. Дори и с помощ­та на приятелите и близките си – не можеш да направиш нищо с болката, появила се в теб. Тя те довежда до отчаяние, струва ти се, че няма да има край и ти е мъчително страшно, иска ти се да затвориш очи и да не мислиш за нея. И най-важното – дори не знаеш доколко фатално е това – дали ще те убие, или ще те направи по-силен… В това е интригата на живота. Не знаеш какви карти са ти се паднали, но трябва да продължиш да играеш.

Най-важното в тази игра е настройката, с която ти, отърсил се от първоначалния шок, се връщаш в играта. Вълнуваш се, не си сигурен в нищо, чуждите карти винаги ти се струват по-хубави… Ако се заловиш да поправяш ситуацията и си в лошо разположение на духа, със сигурност ще загубиш. С други думи, всички обстоятелства са временни и не бива да позволяваш да те заблудят. Ако нещо има значение, това е настроението, в което си.

Сигурен съм, че всеки от нас преживява изпитания. И абсолютно на всеки се дава шанс да излезе на ново ниво, отваря му се нова възможност, нова врата. Какво има зад нея – не се знае. Но колкото и да е странно, изходът зависи от самия процес. От това как ще се подготвим вътрешно, докато стоим пред тази врата. От това как ще влезем през нея.

Този процес е много важен за мен. Ето така се появи и тази книга за изпитанията на вярата. За Нея, за Него, за Града. И разбира се, за мен – така е при всяка книга, която ми се е наложило да изживея. Просто казвам онова, което смятам, че е трябвало да кажа.

И нека всеки читател вземе от тази история нещо свое.”

материал н Гнездото