За всеки, който е страдал от разбито сърце, любовта е дива, непокорна и непредсказуема. Да те изберат, да те обикнат и да те гледат влюбено в очите, както се случва в мечтите ни, изглежда като луд късмет и целувка от Бога. Наистина ли любовта е най- опърничавото нещо на света? Има ли някой или нещо, което може да я подчини, но без да я обезличи?

Години наред чаках любовта да се смили над мен, чаках принца, който ще дойде, ще ме отведе и ще ме възнагради за цялото ми чакане и страдание. Като спящата красавица бях в очакване целувката на истинската любов да ме събуди. Но за разлика от спящата красавица, аз се разбунтувах срещу приказката… Моята нова приказка „Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината” влезе в действие. В моя път към планината, тоест към любовта, аз се заех да изуча магията на любовта. Много пъти си зададох въпроса, който сигурно и вие си задавате – да изучиш магията, не разваля ли магията… особено, когато става дума за любов? Не, не я разваля!

Истинското вълшебство излиза наяве точно, когато разберем на какви невидими закони се подчинява любовта. А онова, което наричаме “любов” преди да изучим тези закони, е наистина магия, но черна магия, която сами сме си направили…на себе си. Една смесица от зависимост, очаквания, претенции, гордост, обида, страх, независимост, собственическо чувство – ето ги съставките на черната магия. Когато опознаем любовта и нейните закони, разбираме, че напразно сме я обвинявали, а всъщност никога не сме познавали истинското й лице.

Кои са тези толкова тайнствени закони, които ще преобърнат представата ни за любовта и ще я превърнат от обвиняема в спасител на душите ни? Ще споделя за тях от моя опит. По всеки от тези закони има хиляди книги, статии и лекции, тук само ги систематизирам, за да си имате „конспект”:

Връзките, които създаваме винаги копират връзката ни с единия родител или връзката на нашите родители. Какво означава това? Ако съм се чувствала изоставена – реално или емоционално, от някой от родителите си, това се повтаря във връзките ми – изоставят ме или аз изоставям първа. Ако майка ми и баща ми са се карали много, то и аз съм склонна да имам конфликтна връзка. Взаимовръзката не винаги е толкова ясна, защото става въпрос за дълбоки несъзнавани процеси. Ако не мога да създам връзка, дори да изглежда, че е по вина на другия или обстоятелствата, причината пак се корени в моето детство и отношенията ми с родителите. Първата стъпка е осъзнаването на нашия модел в любовта.

Когато се влюбим виждаме своето идеално аз в другия, виждаме своята цялост. Влюбеният вижда проектирани върху любимия всички свои прекрасни качества, които притежава без да осъзнава това. Ако аз съм забравила как да отстоявам себе си, то другият го умее и аз се възхищавам на това. Или съм смаяна от неговия ум, защото тайничко се притеснявам да не би да изглеждам глупава – някой някога като малка ми е вменил, че не съм достатъчно умна. Когато знаем този закон спираме да си въобразяваме, че другият е идеален и не се разочароваме, когато влюбването премине и го видим такъв, какъвто е.

Когато влюбването премине, продължаваме да виждаме своето аз в другия, но този път не идеалното аз, а най – тъмните и омразните си черти, които дори отказваме да признаем за свои. Ако дълбоко в себе си тая гняв и агресия, маскирани с доброта и любезност, то ще срещна партньор, който е открито груб и агресивен. Така той ми напомня за моята агресия.

Партньорът винаги е мое огледало. Огледалото може и да сочи качества, които трябва да развия – ако наричам любимия си „егоист”, то е вероятно да е нужно да развия здравословен егоизъм. Осъзнавайки ефекта на огледалото, не виня другия постоянно и не се разочаровам ежедневно от него, просто наблюдавам какво ми сочи за самата мен. Когато ние се променяме положително, партньорът се променя също или срещаме друг, който съответства на новото ни ниво на развитие.

Това, което мисля, че ми причинява другия, първо аз го причинявам на себе си. Ако другият е критичен към мен, то аз съм критична към себе си. Ако той не изпълнява обещанията си към мен, значи аз не изпълнявам обещанията си към себе си. Ако любимият ме изоставя, значи аз вече съм изоставила частица от себе си – истинските си желания, талантите си, способност да се радвам …. Или нещо друго. Когато обвиняваме любимия в нещо, първо проверяваме себе си. Така премахваме излишния товар и връзката ни се преобразява.

Голямата любов започва от любовта към себе си… Любовта към себе си често се бърка с егоизма. Да обичам себе си най-вече значи да се познавам, да познавам силните и слабите си страни, талантите си, истинското си лице. Но тук има уловка – не онези силни и слаби страни, които някой ми е обяснил, че притежавам и аз съм повярвала. Опознаването на себе си винаги включва осветляване на това, което е в подсъзнанието. Включва сваляне на маските и излизане от ролите – доброто момиче, драматизиращата, веселякът, интелектуалецът, спасителят, вечната жертва. Когато отделим истинското си аз от ролята, която играем, тогава можем да обичаме себе си или поне да започнем процеса. Ако обичам себе си, ще срещна и друг, който да ме обича.

Всички тези златни правила на любовта, макар и да съм ги вместила в една страничка, изискват работа и отдаденост от наша страна. Това е работа за цял живот, дори за много животи. Но още когато я започнем, любовта ни награждава скоро след това и с времето става все по-хубаво и връзката е все по-пълноценна, макар и не идеална. Красотата е в несъвършенствата все пак!

/ материл на Ирина Вълчева-Кръстева /