Годината е 1360, все още в началото на хаотичната серия битки, грабежи, интриги, епидемии, кървави бунтове, опустошения и предателства, останала в историята като Стогодишната война (1337-1453).
Английският крал Едуард III напредва към Париж и войските му лагеруват край гр. Шартр (на 80 км от столицата), когато ги смазва ураган, стоварил и поройни студени дъждове и градушка с невероятна мощ. На 13 април ледени късове убиват хора и коне, вятърът раздира палатки, отвява припаси, повлича и обръща цели обозни коли в калта, мнозина се разболяват от студа, мрат.
Англичаните търпят загуби, каквито не са виждали и в сражение. Съветниците на Едуард му подсказват почетен изход – да се позове на Божията воля. И така онзи „черен понеделник” ускорява мирния договор от Бретини (8 май 1360), едно от съществените затишия във войната.
На бойното поле капризите на времето рядко удрят толкова зрелищно, но неведнъж са били в основата на съдбоносни исторически обрати*.
Когато зимата е свирепа
На 17 /нов стил 29/ септември 1877 г. на Шипченския проход пада първият сняг и се оказва предвестник на ранна и рядко сурова зима. За освободителните войски в Руско-турскат война тя създава затруднения,преодолени с неимоверни усилия много жертви
В същия период сурови студове тежат над голяма част от Европа, а екстремни условия са регистрирани и в САЩ, и в Южното полукълбо. Климатолози днес ги свързват с явлението Ел Ниньо.
В историята сред периодите, когато това явление в Тихия океан се активизира е и 1941/42, зима, често сочена за пример как времето може да разтърси стратегическата обстановка.
С плана „Барбароса” за нахлуване в Съветския съюз хитлеристките стратези разчитат на „блицкриг”, светкавичната война, вече пробвана в Западна Европа. Действително, след 21 юни 1941 г. германските сили навлизат бързо, задържани донякъде от на отстъпващите съветски части.
През октомври обаче в битката за Москва се намесват и есенните дъждове. Те така разкалват поля и пътища, че една руска дума е влязла като термин в климатологията – razputitza. През 1941 г. „распутицата” става факт на 10 октомври и подсича стартиралата седмица по-рано Операция „Тайфун” (за превземане на съветската столица). В калта нападателите не могат да направят кой знае какво с огромното числено надмощие на своята група армии „Център”.
В хитлеристките щабове се надяват, че първите студове скоро ще втвърдят почвата и ще се възобнови както движението на войските, така и тяхното снабдяване. Това е нелоша илюстрация за поговорката „Внимавай какво си пожелаваш…”.
През ноември 1941-ва настава не просто пословичната „руска зима”, а най-студената зима, откакто през 1752 г. в Петербург се регистрират метеорологически данни. А следващия месец в европейската част на Русия температурите падат до минус 30 – минус 38 градуса по Целзий.
За такъв мраз хитлеристите не са подготвени – и не само откъм дрехи, храна и горива. Блокира и част от техниката и въоръжението им, замръзват например маслата в танкове и камиони.
Безполезен се оказва и завзетият от агресорите жп транспорт. Снабдяването е пресечено и само на гарата в полската столица Варшава на място стоят 10 000 тона доставки за войските на Източния фронт.
Независимо, че през ноември отделни германски части са на 20-ина километра от Москва, хитлеристите спират напора си. Червената армия, устояла с огромни жертви в отбраната, започва на 5 декември контранастъпление.
Предстоят още 2,5 години тежки сражения, но „блицкригът” е провален. Това означава, че в Европа нацистка Германия затъва в продължителна война на два фронта, която не би могла да спечели.
Дъжд над Ватерло

Горчив опит с руския „Генерал Студ” има и Наполеон I. През 1812 г. неговата 600-хилядна армия, която се опитва да завладее е изложена на студове до -40 градуса. В крайна сметка оцеляват около 150 000 от нашествениците.
Но най-жесток удар върху френския император, който е и сред най-големите пълководци в световната история, нанася… дъжд.
Класически пример за силата на „атмосферния фактор” е битката при Ватерло (в днешна Белгия, на 20-ина км южно от Брюксел), където на 18 юни 1815 г. императорската армия се сблъсква с войски на Англия, Прусия и техни малки съюзници.
На бойното поле противниците са от 15 юни, а на следващия ден гръмотевична буря пречи на Наполеон да нанесе смазващ удар по пруските сили. Същинският проблем обаче идва с валежа на 17 юни следобед и през нощта.
Размекната почва пречи на французите навреме да изведат оръдията си на добри позиции за решаващата схватка с английските войски. Освен това командването се опасява за ефективността на огъня, ако гюлета и гранати ще пльосват и потъват в калта.
Артилерийската подготовка започва в 11.30 ч, вместо в 9 сутринта, както е било планирано. В началото французите имат превес над силите на херцог Уелингтън. Не им достига обаче малко време и към 4 следобяд пристига пруския маршал Блюхер, който дава рамо на англичанина.
Загубата при Ватерло не само слага край на кариерата на императора и не само коренно обръща политиката във Франция. С нея в европейската история започва сложен прелом, продължил десетилетия. Доста историци и военни експерти допускат, че изходът би бил друг, ако частите на Наполеон можеха пълноценно да влязат в бой няколко часа по-рано.
С късмет в Алпите
Добро или лошо, времето, разбира се, е равнодушно към човешките работи. Според случая то може да бъде използвано за съюзник, или да е опасен враг. А понякога показва и двете си лица, както става с друг от Топ 10 на великите пълководци – картагенецът Ханибал Барка (247-183 пр. Хр.).
През 218 г. пр. Хр. Ханибал тръгва от Испания и пресича Алпите (в днешна Франция), започвайки 17-годишната Втора пуническа война.
През планината той потегля с 50-ина хиляди (според различни данни) пеши войници плюс 8-9 хиляди конници. Освен това с него са 37 бойни слона и водачите им, както обоз с нужните впрягове.
Експерти по история на климата сочат нещо, което Ханибал не е знаел – 218 г. пр. Хр. се пада в период на по-мек климат в Западна и Южна Европа. Снегът и ледът в планината са сравнително малко, умрели от студ във войската му няма.
Наистина по пътя той губи почти половината си армия, но жертвите са преди всичко в сблъсъци с местни келтски племена, както и в пропастите по трудния маршрут. (Картагенският предводител умишлено избягва най-удобните проходи, за да заобиколи евентуални римски отряди и да слезе в Италия с пълна изненада.)
Откъм време обаче му върви. Така той достига равнината с около 25 хиляди бойци и с почти непокътната конница, почти всички коне са налице. Оцелели в алпийския преход са и всички слонове, и бързо си връщат формата, благодарение почивката и свежата храна.
Късметът напуска Ханибал около два месеца по-късно. Настъпва особено сурова зима, тя влошава снабдяването и духа на неговите бойците и наемници, а от така ценните му слонове жив остава само един.

Далече ли е Англия?
Около 1580 г. испанският крал Филип II започва строителство на мощен боен флот, предназначен за завоюване на Англия. Готова до пролетта на 1588 г., тази сила наброява 130 кораба; в летописите тя остава с гръмкото име Непобедимата Армада и с едно трагикомично пътуване.
Испания тогава е велика сила, включително морска. В Европа тя владее териториите почти съвпадащи с днешните Белгия и Холандия, и има доста причини за вражда с Острова. Масло в огъня налива и папата, който иска да върне протестантска Англия в лоното на католицизма.
Армадата потегля от Лисабон на 30 май 1588 г., като стратегическият замисъл е в Кале (днес във Франция) да натовари 30 000 испански войници и да отплава към английските брегове.
Не щеш ли, онази година се пада в студена и ветровита фаза от климатичната история на Европа, а особено люти стихии дебнат в Северно море. Екипажите ог Армадата усещат какво става още в Ламанша към края на юли.
„Всички моряци казват, че никога не са виждали нещо подобно през юли – пише в дневника си испанският адмирал дук Медина Сидониа. – Не само вълните се издигаха до небето, но и морска вода се стоварваше отгоре право върху корабите.”
Сблъсъци с англичаните има, по-специално около Плимут, но в сражения Армадата губи не повече от 5-6 кораба, един потопен, другите пленени. Войната й с ветровете е далеч по-тежка; само на 21 септември, в Ирландско море, стихията потопява 17 кораба.
А тъй като мощните ветрове бият от юг и югозапад, за Армадата е практически невъзможно да достигне Англия, нито да вземе цялата подготвена войска от континента. Флотът се оказва издухан в обиколка около британските острови, след което част от него, малко повече от половината, се прибира в Испания.
В двора на Елизабет някой майтапчия е намерил подходящ цитат в Библията (Йон, 1 глава, 4). И по нареждане на кралицата, на Армадата е посветен медальон с издевателски надпис на латински: „Господ подигна силен вятър по морето  и ги разпиля”.
Океанските стихии са не по-малко разнообразни и коварни от тези на сушата.

Някои са сякаш невъзможни – като отделните чудовищни вълни (до 30-40 метра), които се явяват внезапно и са способни да разчупят танкер. Във Втората световна война през 1942 г. лайнерът „Куин Мери” е преустроен по нареждане на Чърчил за превоз на американски войници към Великобритания. Такава „зла вълна” едва не го потапя в първото му пътуване с 1600 бойци на борда.
Вълнението утре
За предвиждане височината на приливите и отливите сложни математически модели и механични изчислителни прибори съществуват още от XIX век. Но същински тласък тази наука получава през Втората световна война.
От тогава датира и един жесток урок за важността на тези прогнози.
За САЩ в даден момент от войната в Тихия океан е стратегически много важен малкия атол Тарауа, зает от японците и силно укрепен.
Сутринта на 20 ноември 1943 г. американците атакуват откъм морето без да имат надеждни данни и предвиждане за приливно-отливната амплитуда около атола. Те надценяват височината на прилива в този ден и избързват.
Една след друга десантните баржи задират в рифовете и на пехотинците се налага да щурмуват през водата на неколкостотин метра от брега на острова – под огъня на японците.
След 76 часа отчаяни боеве островчето е овладяно, загиват обаче над 1000 бойци, двойно повече са ранените. Към онзи момент това е най-скъпо платената победа на американската морска пехота.

Перфектна прогноза обаче предшества десанта в Нормандия през лятото на 1944 година. Именно очакваните стойности на прилива натежават в избора точна на 6 юни за старт на 50-дневната Операция „Овърлорд”.
За Деня Д е осигурена и друга прецизна прогноза, далеч по-трудна, отколкото с прилива. Край петте плажа в Нормандия, където започват операциите на суша, са изчислени моменти на приемливо вълнение и прибой.
На пръв поглед невъзможно, прогнозирането на океанското вълнение е разработено първо за операция „Факел” – англо-американските десанти в Северна Африка на 8-10 ноември 1942 г. Към юни 1944 г. методът е вече много надежден.
Заради изчакването на по-ниска вълна и по-кротък прибой в Деня Д много от хилядите бойци изкарват в корабите по 15-18 часа, мъчени от морска болест – със съответните последици за боеспособността им.
Но умереното вълнение е необходимо не само за тях, а и например за сапьорите, разчиствали „коридори” в подводните препятствия, с които хитлеристите са осеяли крайбрежието. Най-сетне от него зависи и точността на корабните оръдия.
– – –
* Отделен въпрос са реалните и предполагаеми опити да се предизвикват и използват като оръжие атмосферни явления, земни трусове и т.н. Преди над 40 г. те са забранени с международна конвенция. Но не е изключено отново да излязат на дневен ред с ерозирането на международноправната основа, опазила глобалния мир по време на Студената война.

Бялата смърт вилнее пред Булаир

Балканската освободителна война започва в дъждовна есен, твърде неблагоприятна за настъпление. Този факт още повече извисява подвига не само на бойците ни, но и на героите от снабдяването, на около 75 хиляди водачи* на неспирния поток волски и биволски коли, затъвали често до главините в калта.
По-малко известен е случаят с една убийствена виелица, осакатила стотици мъже.
Във втората фаза на войната, при Булаир и Шаркьой, около западния край на Мраморно море, българският войник проваля напъните на турската армия да обърне хода на военните действия.
Най-ожесточените боеве се разигравата на 26–28 януари/н.ст. 8-10 февруари/ 1913 г. Те завършват с убедителна победа на 7-а пехотна Рилска дивизия и другите формирования в състава на 60-хилядната Четвърта армия.
Ала на 17, 18 и 19 февруари/2-4 март/ над армията се развилнява силна снежна буря. Тя й причинява повече загуби, отколкото боевете, спомня си генерал от пехотата Стилиян Ковачев, през 1913-а генерал-майор и командващ 4-та армия. „Цялото облекло на войниците се измокри от дъжда, а от понижаването на температурата то замръзваше на гърбовете им – пише той. – Почти на всички шинелите замръзваха разгърнати от духането на вятъра.”
Из едно донесение от втория ден на бурята:
„Нищо не се вижда по-далеч от 100-150 крачки. Никъде не може да се кладе огън. Хората стоят прави без подслон… Смъртни случаи на хора и коне много.”
Загубите са близо 40 замръзнали (т.е. умрели от студ) и към 1500 души силно измръзнали (II степен), което означава, че при тях са наложителни ампутации. Още повече са измръзналите I степен и заболелите поради студа.

Да търсиш решение
Ярък пример за отговорно командирско мислене е разказът на ген. Ковачев, „уверен, че противникът, изложен фронтално на снежната буря, ще да е напуснал позициите и ще да се е прибрал в жилищните поимещения в Булаир и Галиполи и в казематите на фортовете.”
„А от друга страна – продължава той, – като вземах предвид, че положението на нашите войски на позициите, ако стоят на едно място, е много по-тежко, отколкото ако са в движение, бях озарен от идеята да се използва това стихийно явление за едно настъпление към Булаир, още повече, че бурята не би представлявала никакво затруднение на движението понеже идеше от североизточна посока, т.е. изотзад.”
„За тая цел повиках началника на инженерните войски, за да се осведомя предварително от него за състоянието на съобщенията между щаба на армията и частите. Оказа се, че всички съобщения са прекъснати още през нощта [на 16 срещу 17 февруари / 1-2 март].»
«Щабът на армията следователно беше в пълно неведение относително положението и състоянието на частите…»
Е, да. Тръгнат ли стихиите да се месят във война, няма причина да пропуснат и комуникациите…
– – –
* Данни от книгата на К. Косев „Подвигът. 1912-1913”, С., 1983; Основни източници: Schneider St.H., „Encyclopedia of climate and wheather”. Oxford UP, 1996; Tuchman B.W., Ковачев Ст. „Записки на генерала от пехотата 1876-1918» София, 1992; „A distant mirror – The calamitous 14th century”. New York, 1978; Parker B., „The power of the sea – Tsunamis, storm surges, rogue waves…” New York, 2010

материал на