В края на XIX и началото на XX век модел за подражание в света става т.нар. “момиче на Гибсън”. За времето си то е нещо като събирателен образ на жената-идеал.Графичният образ буквално подлудил американките
Подобно на образа в по-ново време, на блондинката тип “Барби”. Авторът на “момичето Гибсън” е Чарлз Дана Гибсън – американски график. Неговата идея е да представи красивата и независима американка в началото на XX век.
Вдъхновение за графичнния образ на идеалната жена са сестра му Джоузефин, съпругата му Ирина Лангхорн и четирите й красиви сестри. Гибсън публикува първите си илюстрации в сп. “Life. В продължение на 30 години е на върха на кариерата си като илюстратор. През 1918 г. става редактор, а по-късно и собственик на сп. “Общи интереси”.
Чарлз Дана Гибсън е роден на 14 септември 1867 в Роксбъри, Масачузетс, 
в семейството на Джозефин Елизабет и Чарлз Деулф Гибсън. Има сестра Джоузефин. Сред прадедите на фамилията са двама американски сенатори – Джеймс Деуфъл и Уилям Брадфорд.
Талантливият младеж отрано показва интерес към изкуството, и е записан от родителите си в Ню Йоркската Студентска лига, където учи две години.
Гибсън първоначално подарява скиците си, нарисувани с писалка и мастило. За пръв път продава своя творба през 1886 г. – на сп. “Life”. Списанието е популярно със статии от общ интерес, хумор, илюстрации и карикатури. Творбите на Гибсън се появяват всяка седмица в популярното издание, в продължение на 30 години. Илюстраторът бързо изгражда репутацията на талантлив художник и започват да го търсят за илюстрации на книги. Илюстрирал е седмичните книги на “Harper”, “Scribners”, “Collier’s” и др.
Голямата национална слава на художника идва с “момичето на Гибсън” през 1890 г.През 90-те години на XIX век илюстраторът рисува цяла серия на “момичето” в различни битови ситуации: как плува, как чете, как кара велосипед и пр. “Момичето на Гибсън” има съблазнителна фигура – то е с пищна гръд, тясна талия и широки бедра. Прическата й е “буфант”, или “помпадур”, за да подчертава тънката й лебедова шия. Изражението на лицето й е загадъчно – с леко примрежен поглед. Устните й са чувствено полуотворени и възпълни.
Облича се модерно, а в поведението й личи самочувствие и еманципираност. “Момичето на Гибсън” изглежда толкова уверено, че сякаш не се нуждае да бъде придружавано от мъж. Тази идея се оказва печеливша. Голяма част от американските жени започват да подражават на героинята на Гибсън не само на външен вид, но и в живота си – започват сами да ходят на тенис, на плаж, тръгват с велосипеди по улиците.
Популярността на “момичето”-идеал става толкова голяма, че илюстраторът организира конкурс за най-добрата претендентка за ролята на реално “момиче Гибсън”. Победителка става американката с белгийски произход Камил Клифърд. До онзи момент тя работела като актриса в дребни роли. След конкурса става толкова популярна, че съперничи по известност на най-елитните дами на Америка. Фотографии на Камил буквално заливат модните списания.
Друг известен модел в стила “момиче Гибсън”, става Евелин Несбит. Тя придобива огромна известност с образа си върху обложките на списания като
“Vanity Fair”, “Harper”s Bazaar” и “Cosmopolitan”. В продължение на 20 години Евелин е на върха в модния бизнес, докато не я цитират по име, като замесена в дело за убийство. Това слага край на кариерата на едно от най-печелившите “момичета Гибсън”.
Когато започва Първата световна война, визията на “момичето на Гибсън” се оказва някак неприлично шик за военно време. Бавно, но сигурно, образът на красавицата започва да слиза от сцената.
Чарлз Гибсън умира на 23 декември 1944 г., но името му е записано в Златния фонд на изобразителното изкуство, като един от най-добрите графици и илюстратори в света.
материал на https:/
/ автор Еми МАРИЯНСКА/
