Заровете са най-старото средство за игра, познато на човека. Предполага се, че първите подобия на днешните кубчета с точки са се появили близо 6000 години преди Христа по времето на древноегипетските фараони. За това свидетелстват запазените и до днес изображения на египетски владетели, които разнообразяват свободното си време, хвърляйки зарове.
Истинското доказателство обаче са намерените в не една гробница от онова време квадратни камъчета с издълбани кръгове. Но мистерията около появата на днешните зарове все още не е разкрита, защото никой от съвременниците ни не може да каже със сигурност кога, къде и от кого са били измислени.
Доказано е все пак, че подвластни на заровете са били не само древните египтяни, но също древните гърци, а по-късно и римляните. Елините обаче вярвали, че не числата, а самото хвърляне носи късмет. Според римляните пък комбинацията, която ще се падне, определяла богинята Фортуна – повелителка на съдбата и щастието. Така че те често използвали заровете за разделяне на наследство, при взимане на решения и дори за избор на ръководители. От тази епоха датира и прочутата фраза на Юлий Цезар Alea iacta est (Зарът е хвърлен!), с която през 49 г. пр.Хр. пресича река Рубикон и започва гражданската война срещу Сената в Рим.
Още по-интересна е историята на заровете през ХV и ХVI в., когато игрите с тях стават изключително популярни в английските кръчми. Там обаче хвърляли не толкова за удоволствие, колкото заради печалбата, която можели да получат. Участниците залагали пари и имущество (понякога дори свободата и главата си) и не рядко ги губели, ако се съди по английската поговорка,, Най-доброто хвърляне на заровете е да ги хвърлиш на боклука”. Но това не попречило страстта към хазарта да прескочи дори зидовете на кралския двор и да завладее Хенри Осми. Ожесточените му турнири със сър Майлс Партридж станали пословични, когато кралят заложил камбаните на катедралата Сейнт Пол – църквата символ на Лондон, и безславно ги изгубил. Късметът бил на страната на сър Майлс, а камбаните били демонтирани, претопени и продадени.
Малко по-късно зарът се превръща в основоположник на десетки нови игри – хазартни и любителски. През ХVIII век в Китай той дава началото на доминото, като всяка от правоъгълните плочки всъщност пресъздава две съседни страни на зара. Малко по-късно размерът им се смалява, за да стане неразделна част от популярната табла. Въпреки че и до ден днешен се свързват предимно с хазарт, заровете са в основата и на най-популярните за малки и големи игри, като Не се сърди човече и Монополи. Но магията им винаги се е криела в едно – шансът да уцелиш онази комбинация, която да те направи победител.
За съжаление тази амбиция бързо предизвиква появата и напървите мошеници, които измислят всевъзможни начини да опитомят късмета, подчинявайки го на собствената си алчност. В резултат на тяхната изобретателност се появяват зарове със скосени страни и с изместен център на тежестта, така че при търкалянето да падат на определена страна. Ефектът се постига с поставянето на оловна, желязна или магнитна пластина на едната от тях. Известни са и т. нар. програмируеми зарове с кухини във вътрешността, в които се поставя капка живак. Ако такъв зар бъде задържан няколко секунди в необходимото положение, живакът се стича така че след хвърлянето кубчето да падне на определена страна. Впоследствие желанието да се увеличи шансът на играчите променя не само правилата на играта, но и формата на зара. Появяват се ромбоидните зарове за любителите на яци (покер със зарове), върху които вместо числа са изрисувани символите на картите. Разнообразието се допълва от зарове с формата на пирамида, зарове подобни на пумпал (само с триъгълни страни) и такива, чиито отделни стени представляват шестоъгълници.
Днес са известни зарове с по 30 страни, както и съвсем абсурдните на пръв поглед кръгли зарове. Любопитно е, че ако се търкалят по абсолютно гладка повърхност, те могат да се ползват като обикновен зар. Ефектът се получава благодарение на специални кухини вътре в сферата, по които се движи малка тежест, която кара зара винаги да застава така, че да показва една от шестте си страни.
Любопитни факти
Думата хазарт произлиза от френската hasard (случай, риск), а тя от своя страна от арабската аз-захр (игрални зарове), пренесена от испанската azar – игра на зарове.
През XVIII век игралните зали в Англия държали на щатспециален човек с изключително важно задължение – при полицейска хайка той трябвало да глътне заровете.
Най-високото казино в света има 100 етажа и се намира в Лас Вегас. Височината на Статосфер хотел казино е 350 метра, почти 150 метра повече от Айфеловата кула.
Статистиката показва, че най-големите комарджии в света са австралийците. Годишният залог на глава от населението е в размер на 2700 долара. Следват ги американците, при които този показател е почти три пъти по-нисък. От европейците най-големи комарджии са шведите.
Смята се, че рулетката е измислена от великия френски математик и философ Блез Паскал като страничен продукт на експериментите за вечен двигател.
Интересни са и материалите, от които се правят зарове. В началото най-разпространени били кубчетата от слонова кост и други животински кости. След това се правели и от глина, животински зъби и рога, семена, черупки, бронз, ахат, оникс, кехлибар, алабастър, мрамор, кристали. По-заможните се глезели със зарове от скъпоценни камъни, злато, сребро и дори порцелан.
В днешните казина заровете са направени от пресован целулозен ацетат.
