материал на : Владислав Христов

Изтокът винаги е бил извор на мистика и множество загадки. Една от тях е забулената в тайни черна роза на Халфети. Тя е едно от най-редките растения на света. Отглежда се в село Халфети в близост до историческата провинция Урфа. Подхранва се от водите на река Ефрат. Растението изисква определено ниво на рН и въпреки че цъфти червено, с напредването на лятото то се превръща в черно.
Легендата

Според разказите на местните хора, прочутата черна роза е растяла единствено в стария град Халфети. Селището датира от 855 г. пр.н.е. и е било разположено на източния бряг на река Ефрат, на 120 км от Урфа. По проект „Югоизточен Анадол“ през 90-те години на XX век тук започнало строителството на язовира Биреджик, който влязъл в експлоатация през 2000 г. Старият град Халфети бил потопен, а жителите му (близо 2500 души) били преместени в „новото” село Халфети, на разстояние около 10 км от старото населено място.

При преместването си хората взели черните рози с тях. Обаче розата, известна като „арабската булка” или „арабската красота”, не виреела на новото място. Почвата на стария Халфети, подхранвана от водите на Ефрат, имала уникално ниво на рН. Почвата на новия Халфети била различна въпреки малкото разстояние. След намесата на областни служители били събрани резници от растението. Засадили ги в оранжерии близо до първоначалното му място с цел да имитират оригиналните им условия.

В резултат на това цветето било спасено от изчезване. Розата на Халфети може да расте и в други региони, но когато цъфти, загубва черния си цвят и става класически червена. Според вярванията черната роза не носи смърт, а има положително символно значение. Цветът й напомня за дълбокия космос, т.е. тази роза символизира началото на нещо ново, пътуване към неизвестното. Черната роза символизира още голяма промяна, смъртта на старите навици и началото на нова система. Възвестявайки началото на нова ера на надежда, ера на възможен мир, черната роза може да донесе огромна радост.

Районът на Урфа (понастоящем Шанлъурфа) е с изключително богата древна история. Някои учени предполагат, че наблизо, в Гьобекли тепе, са живели Адам и Ева. И според еврейските, и според мюсюлманските традиции Урфа се счита за родно място на пророк Авраам. Районът е тясно свързан и с пророк Йов (на арабски Аюб). Но не само главните религии почитат този град. Арменците го считат за свещен град – според тях тук е създадена арменската азбука. Урфа е град, който е бил превземан и доминиран от няколко цивилизации, включително шумери, вавилонци, хети, арменци, асирийци, перси, македонци, римляни, сасаниди, византийци и кръстоносци.

Мюсюлманският свят е превърнал този град в голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Хората вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим (Aвраам) – един от най-важните пророци в исляма. Повече от хилядолетие тя привлича постоянни тълпи от поклонници. Непосредствено до мястото, където се предполага, че се е появил на бял свят пророкът, е построена джамията Мевлиди Халил.

Преданието гласи, че местният асирийски владетел Нимрод решава да накаже пророка, заради непочтителното му поведение към идолите, като го изгори на клада. Той построява огромно съоръжение – планина от дърва, толкова висока, че птиците не могат да прелетят над нея, и катапулт, с който да изстреля осъдения на върха й. Сам Аллах се намесва и предотвратява злодеянието.

С помощта на божие чудо огънят се превръща във вода, а горящите въглени в риби. Вместо да изчезне в пламъците, светецът литва във въздуха и пада върху легло от рози. Дали розите са били черни, това остава загадка…