Добро утро с един интересен и подробен пътепис
с много снимки и видео от пътуване до място,
твърде далеч от нашата страна,
което макар и виртуално ще видите сега.

Пристигнахме в страната на борда на един от най-красивите и удобни круизни кораби със звучното име „Музика”. Пътувахме цяла нощ от Мартиника и сутринта още преди да изгрее слънцето акостирахме на северозападното крайбрежие на острова в пристанището на столицата Кастри, която е и най-важният икономически, политически и културен център на страната. Тук живее повече от 1/3 от 160-хилядното население на Сейнт Лусия. Градът е основан от французите през  XVIII в., като няколко пъти е бил унищожаван и отново изграждан след пожарите от 1785, 1812 и 1948 г. Оттук туристите, пристигащи с кораби и самолети, започват опознаването на страната. Техният брой надхвърля 300 хил. души годишно, като туризмът дава над 50% от валутните постъпления на държавата.

 Островът е открит от Христофор Колумб на 13 декември 1502 г. – в деня на св. Люсия, но първи англичаните правят опити да създадат селища, които завършват неуспешно поради силната съпротива на местните индианци. Едва през 1650 г. французите създават първото стабилно развиващо се селище на острова. Впоследствие масово се докарват роби от Африка за работа в плантациите от захарна тръстика. Така постепенно доминиращи стават негрите и мулатите. До началото на XIX в. островът 14 пъти преминава ту в ръцете на французите, ту в ръцете на англичаните. През 1814 г. Сейнт Лусия окончателно става британска колония. През същата година англичаните отменят робството на острова. Сейнт Лусия получава пълна независимост едва на 22 февруари 1979 г. Страната е член на Общността на нациите и глава на държавата е кралица Елизабет II, представлявана от губернатор.

 Два протока – на север Сейнт Лусия и на юг Сент Винсент, отделят острова с площ около 616 кв. км (дълъг 44 и широк 23 км) от съседните карибски острови. Дължината на бреговата му линия е 158 км.

По произход Сейнт Лусия е типичен вулкански остров. По-голямата част от него е планинска и представлява части от стари вулкани. От север на юг се простира вулканската верига Бар де Л’Ил-Ридж, която достига най-голяма височина при вр. Жими (950 м). На юг особено величествен и красив е вулканският масив Питон, с върховете Грос Питон – 797 м, и Пти Питон – 750 м. Откъдето и да ги погледнеш, те се извисяват впечатляващо над морето. Склоновете на масива са обрасли с пищна тропична растителност, а по тях се спускат малки потоци и реки, които напояват плодородните низинни територии.

На острова и до ден-днешен се наблюдава активна вулканска дейност, представена от горещи извори, гейзери и кални басейни с бълбукаща топла и втечнена маса, подобна на разтопен шоколад. Тези райони са особено привлекателни за туристите и в тях са създадени условия за посрещането им.

Растителният свят на острова е богат – срещат се над 400 вида растения – от грациозно извисяващи се палми и гигантски папрати до красиви орхидеи, както и многобройни видове храсти и цветя, изпъстрили планинските склонове през цялата година.

По време на обиколката ни посетихме една изключително красива и добре поддържана ботаническа градина, в която бяха събрани голяма част от най-представителните видове на острова и в Карибския басейн.

Животинският свят на Сейнт Лусия също представлява интерес. Тук обитават и някои редки животни, като ендемичния земен гущер „зандолите”, смока „куве”, папагали от рода Амазона, които красят герба на държавата, редкия гълъб на Раме, санталусийската авлига,  птици фрегати, чапли и много други, както и гризачи – например агути и манику.

Бреговата линия е силно нарязана от малки заливи, които са преградени с коралови рифове, обитавани от красиви представители на рибите и мекотелите. Черупките на последните са основен местен сувенир.

По време на обиколката ни имахме удоволствието да се докоснем до едно от най-красивите кътчета не само на острова, но и на Карибите – залива Мариго Харбър с градчето Мариго Бей.

В страната са обявени редица защитени територии, като националния парк „Пинджен-Айлънд”, резерватите „Фригет-Айлънд”, „Мария-Айлънд”, „Рейнфорест”, „Манкоте- Мангрув” и др.

Природните условия благоприятстват отглеждането на банани, кокосови орехи, манго, захарна тръстика, какао, няколко вида грозде и др. Из малките, пръснати по бреговете селища много добре развит е риболовът. На острова е финалът на най-мащабното презокеанско ветроходно събитие в света – ежегодното прекосяване на Атлантическия океан с ветроходни лодки.

Хората на Сейнт Лусия са изключително гостоприемни и добронамерени. Разбира се, хора всякакви, но никъде не почувствахме заплаха или лошо отношение. Нашата местна водачка – Мария, през време на цялата обиколка ни питаше какво бихме желали да видим или опитаме от местната кухня. Тя наричаше страната си с особената транскрипция на името ѝ – Сент Луша, и говореше както на официалния английски, така и на местния креолски език патуа, основан на френския език. От нея научихме различни интересни факти за острова, както и някои „кулинарни тайни“. Раждаемостта в страната е относително висока – около 15‰, като в етно-расовия състав преобладават негрите над (83%), мулатите (12%), неголям брой индианци (около 3%) и др.

Този малък остров има двама нобелисти – това са световно известният поет и драматург Дерек Уолкът и икономистът сър Уилям Артър Луис. Техните паметници се издигат на красиво оформен площад в центъра на столицата, който Мария с нескрита гордост ни показа по време на нашата разходка из града.

Пътувайки по планинските шосета (общо 1210 км), обиколихме значителна част от Сейнт Лусия и се потопихме, макар и за малко, в ежедневието на един типичен карибски остров с приветливи хора и буйна растителност, с красиви заливи и вкусна кухня. Времето на посещението ни излетя неусетно, но усмивката на Мария и частица от карибския рай ще останат завинаги  в спомените ни…