Безспорно Джеймс Кук е една от най-известните личности в историята на географските открития и изследвания, човек на века на Просвещението. По време на трите си околосветски плавания той е антарктически и арктически мореплавател и изследовател на Тихия океан и едновременно с това проправя пътя на английската търговия и колонизация.
Джеймс Кук се ражда в Мартън, Северен Йоркшир на 27 октомври 1728 година. Когато е едва на 16 години става юнга на кораб, превозващ въглища от Англия за Холандия и Белгия. Плава няколко години, участва в Седемгодишната война като доброволец и достига до звание щурман. Постъпва на служба в Кралския флот. Между 1762-1767 година участва в хидрографските изследвания на северноамериканските реки в Квебек, Св.Лаврентий, край остров Нюфаундленд, полуостров Лабрадор.
През 1768 година Кралското географско дружество решава да изпрати в Тихия океан астрономична експедиция. Повод за организирането на експедицията е предстоящият “Пасаж на Венера” – преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. След дълги спорове за командир на експедицията е назначен лейтенантът от Кралския флот Джеймс Кук. Експедицията продължава три години (1768-1771). Астрономичните наблюдения се извършват от остров Таити и са много успешни. Освен астрономичните задачи, Кук открива и нанася на мореходните карти Големият бариерен риф, картографира южните брегове на Австралия, окончателно определя, че Нова Зеландия е остров. Опровергава тезата, че Нова Зеландия е северният край на Южния материк и предполага, че този континент се намира в непосредствена близост до Южния полюс и е покрит с лед.
Резултатите от първото околосветско плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Адмиралтейството и Кралското географско дружество. Страстите се укротяват едва, когато крал Джордж III подписва заповед за организиране на специална експедиция, която да се отправи в търсене на тайнствения Южен материк. Подготовката и осъществяването на плаването е поверена отново на капитан Кук. През ноември 1771 година Кук получава званието командир от Кралския флот и официално е назначен за началник на предстоящата експедиция.
Във второто плаване около света на Кук се впускат общо около 200 човека. Това начинание (1772 – 1775 година) се превръща в едно от най-важните в историята на географските открития и изследванията през първата половина на XVIII век. Експедицията извършва огромна работа по картографирането на Океания и островите в южния Атлантик, изучаването на географията, флората и фауната на тези далечни и непознати дотогава земи.
Една година след завръщането си в Англия, Кук застава начело на нова експедиция, която се насочва към северозападното крайбрежие на Америка. Това трето околосветско плаване обаче става последното в живота на големият капитан Джеймс Кук. Прочутият мореплавател е убит след свада с туземното население на Хаваиските острови. Загива на 14 февруари 1799 година на брега на остров Мауи.
