Една книга за любителите на криминални романи от известният Даниъл Силва, наричан-Асът на шпионския трилър

Наричат го „майстор на международния трилър”, „един от най-добрите американски писатели”, „асът на шпионския роман”. Критиците го сравняват с писатели като Джон льо Каре и Иън Флеминг, а милиони читатели по света с нетърпение очакват поредната му книга. Завладяващи, напрегнати, наелектризиращи, майсторски написани са най-често използваните думи, с които описват романите на бестселъровия автор Даниъл Силва.
Преди обаче да се нареди сред най-продаваните писатели на трилъри в света, Силва работи като журналист. Като кореспондент на Юнайтед Прес Интърнешънъл отразява военните конфликти в Средния изток и Персийския залив, а след това е назначен за изпълнителен продуцент на токшоу предаванията по Ен Би Си. След успеха на първия му роман – „Невероятният шпонин”, Даниъл Силва напуска телевизията, за да се отдаде изцяло на писането. Със следващите книги популярността на автора продължава да нараства, но големият пробив идва с четвъртия му роман – „Художникът убиец”. В книгата за пръв път е представен Габриел Алон – художник реставратор и агент на израелските тайни служби. Заглавието поставя началото на една от най-успешните серии шпионски романи и печели за автора световно признание и слава.
Заглавията от поредицата с Габриел Алон са заемали челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен за „най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Иън Флеминг създаде Джеймс Бонд” (Роки Маунтин Нюз).

За книгата:

Габриел Алон се опитва да се възстанови след последната си мисия и заедно със съпругата си – Киара, се оттегля във ветровития Корнуол. Уединението им обаче отново е прекъснато от техен стар познат – лондонския търговец на картини Джулиан Ишърууд.

В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.

Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.

Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд – британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.

Откъс:

* * *

36.

БУЕНОС АЙРЕС

Електрическите крушки угаснаха при първата светкавица. Тримата седяха в сумрака и прелистваха записките на Рафаел Блох, докато цялото здание се тресеше от тътена на гръмотевиците.

— Зад всяко голямо богатство лежи голямо престъпление – изрече Рамирес.

— Оноре дьо Балзак – промълви Киара.

Рамирес кимна с възхищение.

— За Ландесман ли? – Габриел сви рамене. – Един от най-заможните хора на света, но обича да играе ролята на милиардер по неволя. – Сбърчи вежди в престорен опит да претърси паметта си. – Припомни ми как се наричаше неговата фондация…

— „Един свят” – рече Рамирес.

— О, да. Как можах да забравя! – язвително възкликна Габриел. – Ревностните последователи на Ландесман го възприемат като някакъв пророк. Той проповядва за облекчаване на дълговете, корпоративна социална отговорност и възобновяеми източници на енергия. Ангажирал се е също така с редица проекти за развитието на Ивицата Газа, чрез които си е изградил доста близки връзки с „Хамас”. Но се съмнявам, че това ще очерни образа му пред Холивуд, медиите и левите политически кръгове. От тяхна гледна точка, Мартин Ландесман никога не стъпва накриво. Човекът има чисто сърце и благородни намерения. Същински светец. – Габриел направи пауза. – Пропускам ли нещо?

— Само една подробност. Всичко това е лъжа. Е, не съвсем всичко. Свети Мартин наистина има доста високопоставени приятели. Но се съмнявам, че даже и овцете в Холивуд ще останат край него, когато се разчуе за същинския източник на огромното му състояние. А що се отнася до благотворителните му инициативи, те се финансират от капитализъм в най-долната му и безскрупулна проява. Свети Мартин замърсява, сондира и копае с размаха на истински шампион.

— Парите карат света да се върти, Алфонсо.

— Не точно, приятелю. Както казва добрата стара Книга, „любовта към парите е коренът на всички злини”. А изворът на състоянието на Свети Мартин е неописуемото зло. Ето защо Мартин се освобождава от бащината си банка буквално година след смъртта на стария Ландесман. Затова и се премества от Цюрих на крайбрежието на Женевското езеро. Искал е да се махне от мястото на престъплението и да се освободи от алеманските си корени. Знаеш ли, че той отказва да говори на немски, когато е на обществено място? Ползва единствено английски и френски.

— А ти защо не си проследил тази история по-нататък?

— Мина ми през ума.

— Обаче?

— Има някои неща, които Рафи е знаел, но не е включил в документите си. Неща, които аз няма как да открия наново. С две думи, просто нямам материалите. Свети Мартин има доста дълбоки джобове, а и обича да повдига съдебни дела за най-малкото нещо. За да се направи пълно разследване, е необходимо да имаш зад гърба си ресурсите на могъщи правоохранителни институции. – Рамирес се усмихна съучастнически на Габриел. – Или най-малкото на някоя тайна служба.

— А възможно ли е да ми дадеш тези телеграми?

— Без проблем – каза Рамирес. – Може дори да ти дам назаем и документите на Рафи. Но ще ти костват нещичко.

— Назови цената.

— Искам да науча останалата част от тази история.

— Грабвай химикалка.

— А дали бих могъл да те запиша, за да е по-точно?

— Сигурно се шегуваш, Алфонсо.

— Извинявай – каза Рамирес. – Замалко да забравя с кого разговарям.

материал на Василена Васева