Една история, в която бракът с чужденец не е решение на лични проблеми и реализация на материално положение. Написана е по действителен случай .
И така.
Драгана вече не можеше да понася положението, в което се озова. След постъпване на съпруга и в затвора, тя подаде молба за развод. Отдавна мислеше да го направи, защото животът с Горан се оказа твърде проблемен. Той не беше загрижен за благополучието на семейството. Не търсеше сериозна работа, а се занимаваше с неща, които заобикаляха закона. Отсъстваше дълго и често от дома, а доходите, които носеше бяха част от спечеленото, тъй като вече беше похарчил за своите лични нужди. Отглеждането на малката и грижите за наетото мизерно жилище беше изцяло занимание на Драгана. Ето защо получения развод свали товар от гърба на жената и даде надежда за по-добър живот. Тя напусна с радост семейната квартира в големия град и заживя на село с майка си. Старата жена беше,,млад”пенсионер и помагаше за отглеждането на малката. Пенсията на майка и едва стигаше за прехраната им, защото Горан не изплащаше издръжка, а воденето на дела за нейното получаване не бяха по силите на Драгана. Тя започна да си търси работа. Скоро, чрез помощта на своя селска, я назначиха в малката обувна фабрика на близкото градче. Драгана си помисли, че най-после е намерила спокойствие. С удоволствие излизаше сутрин рано към автобусната спирка, за да отиде на работа, но вечер се прибираше късно и уморена. И така се заредиха дните. Изминаха две години, през които в живота на младата жена не се случи нищо-нито добро, нито лошо. Женската и природа и енергичният и характер започнаха да се бунтуват срещу еднообразието на дните, които намекваха, че отново това не е животът, който иска. Във фабриката се чуваха разкази на работничките, как много хора отиват в други страни, печелели там по-добре и живеели по-добре. Как създавали семейства с местни хора и всичко в чуждата държава било по-добро. Закриването на фабриката, наложено от острата икономическа криза, която като вълна премина през Европа, Драгана прие като нова възможност да потърси по-добър живот за себе си и детето. Този път тя реши да напусне страната и да отиде в Малта, където беше чувала, че хората живеят охолно и има много работа. Нямаше никаква професия и знаеше малко английски, но беше сигурна, че ще я наемат поне като домашна помощница. Свърза се с една от жените, с които беше работила във фабриката и знаеше, че тя има леля, която от дълги години работи в Малта. Помоли я да я свърже с нея, за да поговорят.
После установи връзка и с лелята, която се съгласи срещу малка сума пари да я приеме при себе си- в своята квартира и да и помогне да намери работа. И така с куфар лични вещи и малко пари Драгана се озова на летището в Малта. Ивана- така се казваше жената- я посрещна. Денят беше прекрасен- топъл и приятен. Пътуването до квартирата за Драгана се оказа пътуване в света на красивото. Тя не беше излизала до този момент от родната Сърбия и сега всичко и се виждаше приказно- палмите, улиците, домовете. Ивана я настани в квартирата си, получи си обещаните пари и започна да и дава малки указания как ще живеят съвместно, за да не си пречат. Изведнъж я попита:
– Знаеш ли как се чисти?
Толкова странен се стори на Драгана този въпрос. Тя се усмихна и кимна утвърдително:
– Ще се справя! Само ме заведи в къщата.
На другия ден Драгана започна работа на 4 часа в голяма вила на крайбрежната алея. Още първия ден тя разбра, защо Ивана я попита: ,,Можеш ли да чистиш?”
Целият двор на вилата беше постлан с гланцирани плочи от гранитогрес. Необходимо беше всекидневно измиване, защото бързо се покриваха с фин прах. Леглата и мебелите бяха от масивно дърво и метал. Преместването им изискваше сила и още първия ден Драгана усети физическа умора. И така тя започна работа в първото семейство. Създаде си ред и се справяше със задълженията си. Парите, които получаваше стигаха за нейната издръжка- твърде скромна, а тя искаше да изпраща пари на майка си, за да гледа по-добре детето и да може да спести нещичко. Мечтаеше си един ден да се установи окончателно в Малта и да ги прибере при себе си. Скоро намери още една къща за почистване, а в събота – късно вечер ходеше да мие една пицария, след като им свърши работното време. Отново за Драгана се заредиха еднообразни дни.
Тя работеше всеки ден и само в неделя имаше възможност да си почива, но тогава умората я надвиваше и тя спеше, за да се възстанови за новата работна седмица. Понякога правеше кратки разходки из квартала. Но те често я смазваха психически, защото тя виждаше усмихнати хора около себе си, компании в малките ресторантчета, които разговаряха шумно на някоя маса, а тя не можеше да си позволи нищо, защото спестяваше всяко евро. Успя да се запознае и с други сърби, работещи там. Разреши си няколко излизания със сънародници , но така се напи, че после съжали, защото едва успя да отиде на работа на следващия ден. Скоро разбра , че този живот тук ще я съсипе, а спестеното едва ли ще изпълни мечтите и.
Домовете в Малта бяха много уредени, а хората си имаха всичко. Драгана им завиждаше благородно за лесното благополучие. Така тя реши, че единствено сключване на брак с малтиец ще реши проблемите и.
Всеки почивен ден тя започна да излиза на разходка и сядаше в едно кафене с надеждата уж ,,случайно” да се запознае с някой местен мъж. Малтийците не я привличаха. Те бяха ниски, мургави, а тя-едра, стройна, дори малко грубоватичка. Знаеше, че не може да си позволи и малка надежда за взаимна любов. Бързо забрави за злополуките на първия си брак и само идеята за материално благополучие я водеше към нейния план. Така тя скоро успя да намери мъж на нейната възраст, с когото бързо създаде приятелство .Човекът физически не би могъл да привлече женско внимание -дребен, малко плешив . Съвсем обикновен. Излъчваше добронамереност и простодушие . Това накара Драгана да си мисли, че ще може да управлява ситуацията между тях в своя полза. Скоро отношенията им станаха близки и Себастиян я покани на вечеря в дома си. Щом прекрачи прага на апартамента младата жена си каза: ,,Това е!” Жилището беше просторно.
Подредено уютно. Имаше малко балконче и излаз във вътрешния двор на сградата. Когато се качиха на покрива, за да вечерят там- гледката откриваше морето в далечината с блещукащите светлините на кораби и малки лодки. Себастиян не работеше и Драгана си помисли, че той е богат човек, за да си позволи такъв живот. Горката! Тя не знаеше нищо за социалния живот и грижи на държавата за нейните граждани. След тази вечерята тя започне да си мечтае как ще заживее в красивия апартамент на Себастиян, ще спре да чисти богаташките домове и ще вземе при себе си своята дъщеря и майка си. Мила беше навършила вече 12 години, а самата Драгана-34. Вече нямаше време за губене. Разказа на майка си за своя ,,късмет” да срещне богат мъж , а скоро се обади, за да я уведоми, че вече е сключила брак със Себастиян и всички ще заживеят в Малта- охолно и богато. В месеца преди сватбата, тя напусна работа, настани се в дома на малтиеца . Запозна се с брат му и снаха му, с някой от роднините му. Започна да прави усилия да научи езика им, защото се чувстваше изолирана, по време на разговорите между малтийските си бъдещи роднини.Всички те и се струваха твърде обикновени и това за нея беше странно, защото домовете им изглеждаха добре, а жените не работеха. Нейната представа за стандарт се покриваше с тяхното социално положение и това беше достатъчно. Друго странно нещо беше твърде скромният начин , по който Себастиян искаше да премине сватбата. И това Драгана си обясни с неговата възраст- 40 години и местните сватбени традиции. Малко обидена се почуства, когато съпругът й каза, че не е желателно да присъстват на сватбата дъщеря и и майка, защото след това ще им бъдат гости за по-дълго време, а билетите за пътуването им до Малта са излишен разход.Те не бяха идвали до този момент в страната, а самата Драгана , за да спести пари си беше позволила за 4 години да се върне в Сърбия само един път.
Измина почти месец от сватбата и се заредиха еднакви и твърде скучни дни. Драгана започна да готви всеки ден.Почистваше апартамента . Вечер излизаха на разходка край брега. Почти не разговаряха със Себастиян и тя започна да изпитва някаква самота, но очакваше удобен момент, за да купи билети за Мила и майка си и те да дойдат при тях. Тя знаеше, че ако те са с нея-няма да изживява скука, а това , че Себастиян е твърде саможив и безинтересен- няма да и прави впечатления, защото големият план вече е в действие. Хубавото бе, че започва да разбира и говори малтийският език, който за нея беше труден, защото бе смесица от английки, арабски, и италиански….
В един топъл и скучен следобед Себастиян я попита:
– Нямаш ли намерение да се върнеш на работа?
Гръм удари Драгана. Тя се овладя и с усмивка попита:
– Необходимо ли е това?
Последвалият разговор откри истина, която винаги е същесвувала, но заслепена от мечтите си тя не бе видяла.
Жилището било ,,социално”. Много малтийци, които не желаят да се образоват, след навършване на определена възраст можели да пожелаят смостоятелен живот на ,,социална издръжка”. Тя включвала -жилище и сума пари, която можела да покрие едни обикновени месечни разходи, без да се ходи на работа.Много малтийци предпочитали този вариант. Така бил направил и Себастиян. Ето защо съвместният му семеен живот с Драгана натоварвал издръжката и без още доходи животът им щял да бъде съвсем икономичен….
И сега Драгана живее със Себастиян. Грижи се за дома им и за него. Ходи да чисти богати домове. Продължава да изпраща пари в Сърбия на порасналото си дете и гледа поне на 2 години да се връща в родината си. Когато може, се събира със сърбите в Малта, за да е сред свои, но се напива с желание, за да изчезне поне за миг от реалния свят. Няма мечти. Едно успокоение има- Себастяин е тих и кротък човек , който не и помага, но не я натоварва с проблеми и вторият брак на Драгана се оказа поне едно тихо съвместно съжителство.
