Любов от пръв поглед… Как ли не са се опитвали да обяснят този феномен! Да видиш човека за първи път и веднага да се влюбиш. Често абсолютно здравомислещи хора губят ума и дума заради любов от пръв поглед. Това се случва както в младежките години, така и в зряла възраст.

Какво се случва в момента, когато се срещат очите на двама души и между тях пламва искрата? В повечето случаи това се обяснява така: срещат се бившите „половинки“, които в минали животи са били съпрузи, любовници или са имали платонически отношения. Когато двамата се погледнат в очите, се активира енергията от минали животи, която е записана в техните енергийни полета. Става „разпознаване“.

Кармична среща

Започват отношенията. Може да има реално съвпадение на вкусовете при двамата, съзвучие на мислите и т. н. Вихърът на емоциите им завърта главите. Двамата не са се познавали по-рано в този живот, а за миналите си животи може и нищо да не знаят. И на тях им се струва, че при тази среща, когато са почувствали някакво необяснимо привличане един към друг, има пръст съдбата.

Разбира се, че такава среща не е случайна. Но причините за нея могат да бъдат най- различни. Може да им предстои да завършат нещо, което в предишни животи не са свършили. Възможно е да им е нужно време нещо да осъзнаят.

Кармичната енергия може да ги привлича един към друг, но те да не се досещат за това. И въобще не е задължително в този им живот да им предстои щастлива любов или да бъдат съпрузи. Много често причините за такива срещи са кармични.

Когато двамата се срещнат и се „разпознаят“, на тях им се струва, че имат толкова общо помежду си, че затова именно съдбата ги е събрала. Те трябва да знаят, че в подсъзнанието на всеки човек има съхранена памет от минали животи и въз основа на това той започва да има някакви очаквания към своя партньор. Неговите представи са свързани с качествата и обстоятелствата от миналото.

Но днес партньорът е съвсем друга личност, по нещо приличаща на предишната, но все пак нова, събрала най-характерното от минали прераждания, а не от едно конкретно. Тези две личности, влезли във връзка, мислят, чувстват, постъпват съвсем различно.

И не е задължително да продължат взаимоотношенията си от миналото, дори това да е било любов до края на земния им път. При сблъсъка с действителността често такива отношения гаснат. Мощното влечение се разсейва, сблъскват се миналата и настояща реалности и се появяват конфликтите

Ако хората са достатъчно мъдри, ако чувството, което е възникнало, е истинско и светло, те могат да намерят общ език и да построят отношенията си, осъзнавайки и чувствайки причината, която ги е събрала, и да я отработят. Да продължат отношенията си, освободени от кармична зависимост. Често става обратното – хората се разделят. Кармата остава неотработена и продължава в следващото прераждане.

Когато възрастни мъже загубват ума си по млади любовници и напускат семействата си, може това да е причината – среща на бивши „половинки“. Даже в семейства, където съпрузите се обичат, но постоянно възникват проблеми в отношенията и единият или двамата не могат да разберат и приемат най-близкия човек, постоянно се говори за раздяла.

Понякога е лесно да се разделиш и да забравиш. Хората често биват съветвани именно така: ако не се чувствате добре с някого, прекратете отношенията си с него. Но без да се разбере причината за конфликтите, без да се осъзнае какво именно трябва да съпреживеем с даден човек, без неутрализация на кармата и усвояване на урока, такава раздяла няма да премахне проблема. Кармата, която ни свързва с този човек, ще остане непроменена и ще се пренесе в следващия живот. Посланието, което носи, няма да е разбрано и урокът няма да е научен.

И в близкото бъдеще ще бъде привлечен друг човек от минал живот със същите послание и урок, и всичко ще започне отначало. Много хора това и правят – избягват уроците и допускат едни и същи грешки. Задайте си въпроса: правилно ли е това? Не си ли струва да подходим много по-осъзнато към разбиране на истинските причини на нашите връзки, и в края на краищата да разкъсаме гордиевия възел на нашата карма?

автор   Маргарита Бончева;  материал на