Един интересен материал за уюта, който може да създаде в едно помещение не кой да е, а светлината .

Още от Античността значението на светлината в архитектурата с ефекта на светлосенките, със съпоставянето на осветените и неосветени повърхности и пространства, със степенуването от светло до тъмно играе огромна роля при изграждането на интериорните пространства.

След създаването на електрическата крушка задачата пред архитекти и дизайнери е да създадат най-доброто осветление, без да нарушават психологическия ефект на светлината и естествения циркадиански (от латинското circa – около, и diem/dies – дневен, преведено буквално – околодневен) ритъм на човека.

Обзавеждането и осветлението вървят ръка за ръка, затова още при проектирането на къщата и нейния интериор трябва да помислим за осветлението. Най-често то се подчинява на цялостното функционално и интериорно решение, така че още от самото начало трябва да вземем решение за видове осветление и осветителни тела, за да не се налагат после промени и прокарване на кабели при вече боядисани стени и тавани. Всъщност с осветлението може да променим изцяло въздействието на интериора. Най-доброто решение е да създадем възможност за варианти, така че според настроението ни или пък според конкретния случай да променяме вида на дома си със светлина.

По принцип осветлението във всяко помещение е два вида – общо и локално, като общото замества дневната светлина вечер, а локалното го допълва, подчертава и отделя отделните кътове, създава интимна обстановка при нужда. От умелото съчетаване на двата вида зависи дали домът ни ще е уютен или безличен.

Преди да изберем осветление за дадено помещение, добре е да се съобразим с дневната светлина, изложението, архитектурното решение. В повечето случаи чрез подходящо осветление се опитваме да пресъздадем дневната светлина в даденото помещение вечер или при мрачни дни. Този подход не е грешен, стига да имаме и други варианти. Във всички случаи осветлението трябва да е подчинено на обзавеждането – като подчертаване, разделяне или обединяване на пространства, също така като стил при избора на осветителни тела. Доброто осветление може да засили ефектите и да подчертае качествата на интериорния дизайн, а лошото да провали замисъла на проекта.

Преди да се спрем на всяко помещение от дома, няколко думи за видовете осветление и тяхната употреба в конкретните случаи.

Общо осветление– е това, което включваме при влизането в дадено помещение. То осигурява равномерно осветяване и трябва максимално да се доближава до ефекта на дневната светлина.

Най-подходяща за общо осветление е отразената (индиректната) светлина – това е светлината, която не идва директно от светлинния източник, а е отразена от стена, таван или специален рефлектор на осветителното тяло. То дава равномерна светлина в помещението и не създава контрастни сенки.

От психологическа гледна точка е добре общото осветление да напомня за дневна светлина – като цвят, сила и посока, особено през мрачните есенни и зимни дни.

За общо осветление най-често са използвани полилеите – те дават добра светлина, но и много сенки, като трябва да се знае, че не са подходяща светлина за четене или работа. Най-добри за целта са осветителните тела с индиректна (отразена) светлина.

Локално осветление. То може да отделя различните кътове в помещението, подчертавайки архитектурен елемент (стена, ниша, мебел) или предмет (картина, малка пластика, антика). За локално осветление е подходящо осветително тяло с насочено (директно) осветление – за кът за четене, над кухненския плот за работа, в работния кът или като декоративен елемент в ниша, върху картина или друг предмет на изкуството.

Не бива да забравяме и за различната атмосфера, която създават различните видове лампи – стоящите лампи (тъй наречените лампиони) могат да се насочват нагоре, надолу или към стената и са много подходящи за създаване на по-интимна атмосфера или за подчертаване на даден кът; настолните лампи в зависимост от абажура могат да служат и за четене, а при по-приглушена светлина имат само декоративен ефект; луничките, вградени в таван, както и самостоятелните спотове (прожекторчета) може да са стационарни и подвижни, с халогенна или обикновена крушка – те могат да служат както за общо осветление, така и с насочването им за подчертаване на даден елемент от дома (например картина, пластика или декоративен предмет).

В дневната
За общото осветление в дневната най-често се използва полилей в центъра на помещението. За съжаление това е и най-лошото решение – насоченото осветление създава сенки по лицата на хората в помещението, общо взето придава студенина в интериора, а и отделните кътове не са достатъчно осветени. Затова за общо осветление е по-добре да изберете отразена светлина – индиректно осветление, отразено в тавана (чрез вграждане на осветление в окачен таван, в ниши, с полилей, с насочена към тавана светлина, посредством системи от халогенни лампи или лампи със скрит източник зад абажур). Най-интересни са решенията с окачени тавани и скрито в тях осветление, което прави истинския таван да изглежда още по-висок, а за осветяване на отделните кътове се поставят вградени лунички. Разбира се, за да направите окачен таван, ви трябва светла височина над 2,50 м, иначе частта под тавана ще стане прекалено ниска.

Много подходящи за общо осветление на дневната са т.нар. осветителни системи, при които на жици или шини се поставят халогенни прожекторчета – те могат да продължат и по стената, може да се разместват, да „слизат” надолу над ниската маса в хола, а и за такава система не се изисква прокарване на нова инсталация.

Насоченото осветление използваме при къта за четене, с него осветяваме картините, поставяме го над масата за хранене – то отделя кътовете и ни позволява да променяме светлината според настроението ни. Непременно трябва да помислим за меко, дифузно осветление, докато гледаме телевизия, защото гледането в екрана при пълен мрак е вредно за зрението. Това може да е настолна лампа, вградено осветление в шкафове със стъклени вратички, лампите над картините.

Тъй като, за да осветим една дневна от 30 кв. м, са ни нужни около седем или осем светлинни източника (не забравяйте, че за да има достатъчно светлина, необходимата мощност е 20-40 вата на квадратен метър площ). Предварителен електропроект, както впрочем и проект за цялостното обзавеждане, е правилното начало – тъй като нещата са взаимно свързани. Ако пък разчитате на собствения си вкус и избирате осветление за дома си, без да се консултирате с архитект или дизайнер, най-лесно е да изберете настолни лампи, лампиони, полилеи и аплици от една фамилия (тоест със сходен дизайн и от едни и същи материали), за да спазите съответния стил на обзавеждане в дневната.

Друг важен елемент, пестящ енергия, е използването на осветление с реостат (димер), така промяната в интензивността на осветлението ви дава възможност за създаване на много варианти с едни и същи осветителни тела. Може да включите осветлението на пълна мощност и да създадете празнично настроение в дневната или да изберете уютен полумрак, ако оставите помещението само на светлината на настолните лампи. Промяната в осветлението може да се осъществи с няколко стоящи и настолни лампи или аплици по стените – различните комбинации дават различни ефекти. А когато каним гости или просто искаме да създадем интимна обстановка, се връщаме към свещите – освен поставени в красиви свещници, може просто да разпръснем навсякъде малки чаени свещи – те ще прочистят и въздуха.

Новост за нашия пазар са светещите кашпи – по-големи или малки, те ще подчертаят къта със стайни растения и могат да са приятен фон за почивка вечер.

В трапезарията
Тук за общо осветление най-подходящ е т.нар. пендел – полилей с променяща се височина. Най-добра височина на такава лампа, поставена централно над масата, е 160 см от пода, за да не блести в очите, нито да пречи да виждаме сътрапезниците си. И тук е добре да можем да варираме със силата на светлината – димер (реостат) ще ни помогне да я намалим при вечеря на свещи или да я засилим в мрачен ден. Ако масата не е с постоянно място – мести се, разтяга се и ни е трудно да определим центъра й, над който да поставим полилея, може да използваме индиректно осветление с халогенни крушки, насочени към тавана. Ако таванът е бял, добре е крушката да отстои на 80 см под него, за да не направи тъмно петно. Специално за такива случаи с промяна на мястото на масата е известната стояща лампа „Арко” на Акиле Кастилиони. Когато в трапезарията имаме шкафове за прибори, сервизи и др., е добре да изберем такива с матови стъкла и скрито осветление в тях. Така при вечеря на свещи може да оставим само тях включени – подобен ефект се постига и с аплици по стените, но за тях трябва да имаме предварително прокаран ток. И тук като в дневната е добре да изберем полилей или пендел и аплици от една фамилия (със сходен дизайн). Много често при еднофамилната къща дневна и трапезария са в общо помещение – в такъв случай именно с помощта на светлината може да градираме пространствата според случая.

В кухнята
Тук е особено важно да виждаме добре, за да избегнем инциденти – особено силна нужда от светлина имаме върху работните плотове. Освен общото осветление, което може да бъде плафониера на тавана или вградени лунички, е добре да вградим в горния ред шкафчета халогенно (нисковолтово) или луминесцентно осветление, защото и двата вида не отделят много топлина и са подходящи за вграждане. Обикновеното луминесцентно осветление променя цвета на продуктите и храната, затова по-добрият вариант е да поставим луминесцентно с по-топла светлина, близка до дневната. Някои фирми предлагат халогенни прожекторчета, окачени над горния ред шкафове – те са подходящи, в случай че не хвърлят сянка върху работния плот. Много приятна светлина е идващата от вградени лампички в горните шкафчета (луминесцентни или халогенни, за да са с по-ниска температура), когато вратичките не са плътни, а с матово стъкло на дървена или алуминиева рамка. Разбира се, тази светлина може да е само като допълнение, както и аплиците по стените, особено ако се храним в кухнята.

В спалнята
И тук като в дневната най-неподходящото решение е полилей или просто висяща лампа в геометричния център на помещението – така тя ще виси над краката в леглото, ще свети в очите, а и ще прави спалнята неуютна. Ако оставим този източник за общо осветление, то поне трябва да сменим висящата лампа с плафониера с матово стъкло, за да не блести в очите. Най-добре общото осветление тук да е индиректно – аплици на стената; скрито в окачен таван, в корниз над прозореца, за да напомня за дневна светлина и т.н. Добре е и да може да се регулира силата му. За нощното шкафче лампа с мощност от 40 вата е достатъчна за четящите, а и няма да пречи на спящия до нас. Освен познатите ни лампи с абажури за настолни лампи днес се използват лампи с движещо се рамо като чертожните, само че с халогенни крушки и закачени на стената. При някои модели спални дизайнерите са помислили за осветлението – лампи от двете страни на таблата зад главите, светещ гръб на леглото, светещи нощни шкафчета и др. В гардероба може да поставим светеща луминесцентна тръба, вградена в носача на закачалките за дрехи, която светва при отваряне на вратичката, за да ни помага да изберем най-подходящия тоалет.

В антрето и коридора
Ако нямате естествено осветление в антрето, трябва внимателно да помислите какви лампи да изберете. Обикновено антрето е дълго и тясно, така че висяща крушка от тавана го прави още по-неприветливо. А все пак то дава първото впечатление, което добиваме, влизайки в една къща. За общо осветление може да използваме луни или луминесцентно осветление (или и двете), вградено в окачен таван – тук неговото приложение е направо наложително, за да коригираме пропорциите на помещението. Допълнително поставяме лампи от двете страни на огледалото – за да се огледаме, преди да излезем, но и да проверим за ключовете, пощата… Интересно решение е и вграждането на дифузно осветление по периметъра на антрето – зад корнизи, матови стъкла, в окачен таван. Ако това осветление не е достатъчно, може да поставим и аплици по стената в подходящ стил. В коридора освен споменатите лунички може да използваме и система лампи върху жици или шина с прожекторчета.

В банята
И тук като в антрето често сме лишени от естествените лъчи на слънцето, или пък ако има прозорци, то те са малки, обикновено на север и не пропускат достатъчно светлина. Затова изкуственото осветление е основното в банята, особено около огледалото, пред което се гримираме (или бръснем) сутрин.

Заради влагата тук добре е всичко свързано с електричество да е специално осигурено – контакти, ключове, осветителни тела. Много красиви и подходящи са огледалата с вградено осветление за баня – лампи, скрити зад матово стъкло в самото огледало или пък матови крушки, обикалящи около огледалото като в гримьорна. Новост са светещите умивалници или светеща струя на водата от крана със светодиод. Много фирми за джакузи предлагат вградено осветление и във ваната – то даже може да се променя ритмично в такт с музиката и вълните за хидромасаж. Светещ може да е и целият душов панел или кабина.

Осветление на картини и предмети на изкуството
Когато осветяваме картина, трябва да спазим няколко основни момента – светлината не трябва да променя цвета на картината, не трябва да развива висока температура, за да не я повреди, трябва да осветява равномерно платното. От всички видове светлинни източници най-подходящо за целта е халогенното – то създава илюзията, че свети самата картина, не развива висока температура, не променя цвета. Освен предлаганите месингови и иноксови прожекторчета, закачвани директно на картината, осветлението на стена с картини може да се реши със система от движещи се прожекторчета, още повече ако не сме предвидили изходи за осветление на всяка картина. Друго преимущество е, че може да разместваме картините свободно и да променяме мястото на прожекторите по желание. За да осветяват равномерно картините, шината на тези прожекторчета трябва да е на 60-80 см от стената, а ако са много големи картините – и повече. Добре е да осветите пробно, преди да закачите системата окончателно. За малките пластики също трябва да измислим подходящ светлинен източник – най-добре е той да не се набива на очи, а да изглежда сякаш случаен слънчев лъч е осветил пластиката от метал или стъкло. Това може да е насочваща се луна, вградена в ниша или в окачен таван, или прожектор от цялостна система.

Технически предпоставки
Крушки с нажежаема волфрамова жичка – те дават близка до спектъра на слънцето светлина, но по-топла. Също така обаче са много неикономични заради високата температура – 95% от енергията се превръща в топлинна. Затова са и неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени. Все пак си остават традиционният източник на светлина в дома.

Халогенно осветление – то е най-близко до слънчевата светлина, затова е благоприятно за психиката ни, особено в мрачни дни. Лампите са малки и мощни – затова и любими на дизайнерите. Единствен недостатък е по-високата цена, защото за нисковолтовите халогенни лампи е необходим и трансформатор. Добре е той да е безшумен, особено ако е вграден в окачен таван.

Луминесцентно осветление е най-подходящо за работни и складови помещения – гараж, стая за хоби, зимник, ако имаме работилница и др. То е подходящо и за дежурно осветление, което да оставим вкъщи, когато ни няма (за да ни предпази от крадците или да е светло на кучето). Главното предимство на този тип осветление е дългият живот на осветителните тела, ниската им температура позволява вграждането им в мебели и накрая – икономията на енергия. Минус е студената светлина (зелена), която променя цвета на лицата и храната ни. Добре е, че вече се предлагат луминесцентни тела с по-топъл, близък до слънчевата светлина цвят.

LED или светодиоди е сравнително нова технология, която стана достъпна като цена едва през последните години. Най-голям плюс е пестенето на енергия в обстановка на глобално затопляне, както и дългият живот на свтодиода.

Автор: арх. Гергана Стефанов