Един материал, който повдига завесата от интересното мислене на тибетите за развитието на децата и в кой момент родителското въздействия няма как да има сила.
Най-лесно се дават съвети за възпитание на чуждите деца. И е почти безполезно. Защото страничния човек не познава характера на детето и на родителите, нито обстоятелствата при които те живеят.
Затова приемете написаното по-скоро като любопитно четиво, а не като пореден опит да ви се дават съвети. Защото вашето дете е уникално и то най-добре ще ви подскаже как да се отнасяте с него.
Тибетците се отнасят много внимателно към малките деца до 4 или 5-годишна възраст.
Те знаят, че това е период, в който детето се развива, изграждат се активността, отношението към живота, любознателността – основният път към познанието. Но и период, в който мозъкът не е способен на сложни логически задачи и житейски съждения.
Детето например, не може да разбере, че като е повредило телефона, ви е създало голям финансов проблем. Защо да му се караме и наказваме, като няма умишлена вина?
Може да се реагира с нещастна физиономия, за да разбере, че това е лошо, но не и с наказания. Последните показват единствено предимството на силния. Затова тибетците се отнасят с децата на тази възраст като с царе. Не им забраняват нищо, освен опасните за живота неща, не ги наказват, толерантни са към белите им.
Те смятат, че ако в тази възраст децата се потискат, това влияе зле на тяхната активност и самочувствие, на интереса към живота, на креативността. И най-лошото, ще се научат да се примиряват със силните и с наглите, които ще срещат в живота си.
Не такова е положението с по-големите деца, от 5 до 10-годишна възраст. С тях тибетците се отнасят като с работници. Дават им различни задачи и изискват стриктно изпълнение. Ако това не стане, прилагат мъмрене и наказания, дори физически.
Те знаят, че в този период активно се развива интелектът и работните навици. Затова постоянно ги товарят с нови знания и работа, за да развият сръчността и интелекта си и да усъвършенстват уменията си.
Учат ги на отношения към хората, да предвиждат какви ще са реакциите на околните спрямо техните действия. Както и да провокират положителното отношение на околните и да избягват отрицателното.
Мнението на тибетците е, че ако на тази възраст продължавате да глезите децата, те ще пораснат инфантилни, неспособни да се справят с никоя дейност, включително и с духовната.
За възрастта 10-15 години в Тибет съветват да се държим с детето като с равен. Но без да се забравя, че знанията и опита на възрастните са по-големи.
Балсам за самочувствието на тийнейджъра е ако се съветвате с него по различни теми и му давате право да решава самостоятелно. Ако посоката е грешна, тя се коригира фино, с обсъждане, разговори, примери, преценка на рисковете. Само така може да се формира чувството за самостоятелност и независимо мислене.
Ако в този период продължи покровителственото поведение, формира се бъдещето на един несигурен, неуверен човек, който ще живее в сянката на самоуверените. Но едва ли ще има подкрепа от тях.
След 15-тата година е времето да се покаже уважението към детето. За възпитание вече е късно. Вече имаме оформен физически и емоционално човек, който заема полагащото му се място в живота. И ако не го уважаваме, той рано или късно ще си тръгне от нас. Та дори и само емоционално.
/ материал на Edna Децата /