“АAЛИСА:

– Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?

ЛУДИЯT ШАПКАР:

– Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.

АЛИСА:

– Но нали надеждата умира последна…

ЛУДИЯT ШАПКАР:

– Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони.

Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини?

Всъщност,  само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега.

Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.

АЛИСА:

–  Да постъпя по друг начин по отношение на кое?

ЛУДИЯT ШАПКАР:

– Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си например.

Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото.”