Творбата е прозорец към себепознание, обяснява психологът Русана Гаджанова
Представяте ли си света без милиардите разкошни живописни картини, без Давид на Микеланджело, без музика, поезия, танц? Няма как, това е просто абсурдно – художественото изразяване е в душата на човешката цивилизация от самото ѝ зараждане.
Изкуството отразява духовното ни израстване, естетически и етични норми, глобални и вътрешни процеси, отразява и личното ни възприятие за всичко около нас и в нас.
Но до извода, че изкуството може да лекува (популярно днес като арт терапия), изследователите достигат едва през 19 век, използвайки го в работата с хронично болни пациенти в санаториуми и психиатрични клиники.
Когато психоаналитичната мисъл се насочва към изкуството като начин за изследване на личността – в болест и в здраве, започва научното обосноваване и отделянето на арт терапията като самостоятелен метод на работа.
Понятието е въведено от английският терапевт Адриан Хил, като основното допускане в арт терапията е, че чрез езика на изкуството личността може да достигне до осъзнаване и преосмисляне на вътрешни процеси, което да доведе до оздравителен ефект. Днес все по-често специалисти от различни професии се ориентират към изучаване и прилагане на този подход в работата си.
Много зрели хора обаче споделят, че не могат да рисуват, затова и не успяват да се себеизразят чрез скулптура или рисунка. За да се преобърнат нещата при тях важи поговорката „Апетитът идва с яденето.“ Веднъж отключили способността да общуват със себе си на неконвенционалния език на изкуството, те започват да преоткриват своите ресурси.
Всеки знае, че в детските рисунки се крие огромен свят, който може да подсказва за преживяванията. Същото важи и за всеки творчески процес.
Деца или възрастни, които преживяват някакъв страх, потиснатост, срам или вина, имат по-беден рисунък – налице са специфични елементи; тъмните цветове са предпочитани, което знаят и неспециалистите.
Важното е, че в процеса на работа с боите или с глината се развива както моторното умение да се борави в различни материали, така и естетическото чувство. Но ключовото завоевание на арт терапията е възможността в творческия процес да трансформира отношението към себе си и самореализацията.
Изкуството: музика, рисуване, танц, слово – предоставя важна информация за вътрешния свят на личността и то – по достъпен и щадящ за нея начин.
Чрез собственото творчество човек навлиза в света на неосмислените съдържания, за да може да зададе правилния въпрос, чийто отговор да открие в последствие. В много случаи този процес разрешава дори дълбоки вътрешни конфликти.
Погрешна е представата, че арт терапевтът анализира сътвореното от своя пациент и му дава готови формули. Той има съпътстваща роля да подкрепя пациента по пътя на транслирането на смисли и съдържания.
Арт терапията помага да достигнем до прозрения чрез образи, ставаме способни сами да генерираме решения. Ключово за положителния резултат на този метод е получаването и разбирането на посланието „от себе си към себе си“. Посланията биват чути и приети, защото са изначално автентични, вътрешни за личностната система. Връзката с продукта на творческия процес се интерпретира и интегрира от самия автор.
Творбата е посредник между реалността и личната интерпретация на опита; между вътрешните процеси и тяхната изява на повърхността в поведението. Тоест, творбата е инструмент в процеса на себепознание, а не краен и самоцелен резултат.
Досегът с вътрешния свят може да се случи на всяка възраст. Арт терапията постига положителни резултати еднакво и с възрастни, и с деца. Символното изразяване на важни, но понякога силно травматични съдържания намира свое място като ефективен подход в подкрепата на хора, преживели различни житейски сътресения.
Признаването, че съществува един различен от представата ни за себе си свят вътре в нас, е ключово за самоуправлението и развитието ни. Така арт терапията подпомага процеса на самоактуализация и постигането на по-голяма ефективност и удовлетворение от себе си в прекия живот на всеки, докоснал се до нейната претворяваща сила.
Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи. Част от своя опит е придобила в директната си работа с деца в риск, семейства, маргинализирани групи и потребители на различни социални услуги в специализирани центрове. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България, занимава се с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.
