През 17-ти век населението на Западна Европа не се слави със своята толерантност към хора с физически особености. Съдбата на повечето мъже и жени с необичайно нисък ръст е да станат циркови артисти или да бъдат развеждани из замъците на благородниците, където да бъдат показвани на публиката сякаш са животни от рядък вид. В някои части на Стария континент така наречените „джуджета“ са преследвани от Църквата и изгаряни на клада, тъй като са заклеймявани като отрочета на Сатаната.
Тъкмо тези причини принуждават родителите на Матиас Бухингер да емигрират през 1674-та година в малко градче до Нюрнберг, Германия и да отгледат най-малкия си син в изолация. Тази драстична мярка за сигурност е необходима, тъй като Матиас е роден с недоразвити крайници. За да не стане жертва на суеверните люде, той израства затворен в къщата на семейството си, като излиза изключително рядко навън, дори на двора пред постройката. Заточението му му дава много време да усъвършенства своите физически умения, както и да се образова в множество научни области.
След като прекарва първите 20 години от живота си в изолация, Матиас Бухингер решава да напусне бащиния си дом и да се присъедини към пътуващ цирк. Публиката остава изумена от множеството таланти на дребния германец, който въпреки своя недъг свири на няколко музикални инструмента, стреля с огнестрелни оръжия, рисува и се занимава с дърворезба. Уникалният мъж също така е способен да се дуелира, да прави фокуси, да гравира миниатюри и дори да плете с куки. Като се има предвид факта, че ръцете му завършват с чукани, а не с китки, всяко едно от тези умения предизвиква небивали овации от страна на жадните за зрелища тълпи.
Скоро Бухингер започва да обикаля сам из Европа, където се прочува като „мъжът без ръце, който е по-сръчен от повечето нормални хора“. Макар в наши дни този лозунг да звучи по-скоро обидно, отношението на хората към мъжът, висок едва 74 см, е невероятно толерантно за времето си. Вместо да се присмиват на необикновения му външен вид, много благородници от цяла Европа приемат артиста като човек с огромни качества, който освен всичко е и приятен събеседник.
С времето Бухингер се прочува из цяла Западна Европа като забележителна личност и голямата му слава започва да привлича някои дами. Въпреки ниския си ръст и родилните си деформации, артистът успява да омае не една или две девойки. Той има 4 брака, от които има 14 деца. По негови думи общия брой на неговите интимни завоевания е близо 80. Германецът успява да омае представителките на нежния пол със своя музикален талант, интелект и обаяние. Неслучайно за него се носи славата на покорител на женски сърца, който може да омая всяка дама с кратка серенада и няколко комплимента.
Матиас Бухингер достига до върха на своята популярност в английския кралски двор. Заради невероятните си умения той получава почетно британско гражданство и дори е поканен да заживее в страната. Артистът обаче отказва, тъй като смята, че неговото призвание е да бъде пътуващ трубадур.
След като прекарва живота си в странстване и демонстриране на невероятните си способности из Западна Европа, Бухингер изоставя скитническия си живот и заживява в имение близо до град Корк, където през 1740-та почива от старост.
Рики Джей, който се занимава с историята на илюзионнто изкуство споделя, че „Малкият човек от Нюрнберг“ е притежавал забележителни умения, на които всеки фокусник би завидял. Според изследователя най-уникалните творби на немския артист са неговите гравюри.
Рики Джей намира машина за гравиране на миниатюри, създадена лично от Бухингер. С нея той създава множество детайлни рисунки, чието майсторство е наистина забележимо за времето си. Именно с това устройство роденият без китки мъж успява да създаде своя автопортрет, който се счита за шедьовър.
Най-интересното откритие на Джей за живота на Матиас Бухингер е, че самият артист счита себе си за по-особен от останалите хора, родени с деформации. Малкият художник подписва документ, с който дава съгласието си да дари трупа си за научни изследвания. В ръкописа Бухингер пише, че той е „най-сръчният човек без ръце на Земята, какъвто не е имало никога в историята, а вероятно няма и да има следващ като него“. Това твърдение, разбира се, е пресилено, но историята на необичайния човек от Нюрнберг вдъхновява много хора и до днес.
материал на 
