Разговорът по-долу е проведен снощи; разбира се, не мога да дам самоличността на ученика, разговарял с мен (той все още не си е получил дипломата от ПГЕЕ-Пловдив), но с оглед да покажа психологическата обстановка в това училище, а също и като илюстрация на отношенията ми с неговите ученици, които съм обучавал по философските предмети цели 14 години, преди непонасящата ме директорка тия дни да ме уволни със смехотворни мотиви от рода на „пълна некадърност“, „абсолютна неспособност“, „негодност за системата“, „изключително неумение да общува с учениците“ (!!!) и пр.; разбира се, обсъдихме с този ученик и тази актуална напоследък история, по негов почин; ето какво си казахме:
Ученик Х. каза: Здравейте, господине! Интересно ми е та реших да питам: какъв е проблемът на директорката с Вас и защо не можете да се разбирате?
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Ще ви кажа щом питате: с директорката имаме напълно различни, коренно различни разбирания по всички въпроси?
Ученик Х. каза: Тоест?
Ангел Грънчаров каза: За начините на преподаване, за общуването учител-ученик, учител-администрация, за управлението на училището, изобщо за цялостния живот в училищната общност. За абсолютно всичко.
Ученик Х. каза: Аха.
Ангел Грънчаров каза: Тия спорове са обичайни, са нещо естествено, но се оказа обаче, че различията ни са непреодолими.
Ученик Х. каза: И тя не харесва как преподавате значи, така ли?
Ангел Грънчаров каза: Тя е много упорит човек и явно й е трудно да схване моите принципи, тя мисли според матрицата: „Който не мисли като мен, е мой враг, подлежащ на унищожение“.
Ученик Х. каза: И Вие си държите на Ваето, предполагам?
Ангел Грънчаров каза: Аз така и не можах да й обясня, че философията е различен предмет и че не може да се преподава като другите предмети. Да, аз от моето не мога да отстъпя, щото се старая да бъда верен на задачата си като философ.
Ученик Х. каза: Еми явно толкова й е акъла.
Ангел Грънчаров каза: Не може за да угодя на една началничка да си плюя в лицето като философ. Така не стават тия работи, при това аз се постарах да я накарам да започне да уважава преподавателската автономия (свобода) на учителите, но това изобщо не й хареса. Тя е привърженичка на разбирането, характерно за казармения живот, а именно „началството никога не греши“, „шефът винаги е прав“ и пр. Такива работи. 
Ученик Х. каза: Не знам, просто не мога да разбера как са я сложили там.
Ангел Грънчаров каза: Е, в крайна сметка тя направи всичко нужно да ме пречупи – за да бъде всичко според нейната началническа воля, но като не успя, се видя принудена да ме уволни. Мъжът й е от „голямото доброутро“, преди 1989 г. е бил ченге, работил е в милиционерската област. Предполагам затова тя има такова самочувствие и предполагам това е повлияло да я сложат на едно такова място; така говори мълвата, не знам точно как е станало, но и така може да се предполага. Да оставим това. Е, Вие завършихте, как сега смятате да продължите?
Ученик Х. каза: Ами не ми се учи, честно казано, повече в училището (13 клас няма да уча), но човек винаги може да учи, имам предвид сам и каквото му харесва, извън училище. Мисля да се развивам в областта на … (спестявам тази подробност, бел. моя, А.Г.) Пък ако не стане имам доста алтернативи.
Ангел Грънчаров каза: Да, прав сте, човек трябва да заложи на онова, което най-много го привлича, там, където е най-способен.
Ученик Х. каза: Съгласен съм с Вас, и аз мисля така. И съм уверен в себе си, вярвам, че ще постигна успех.
Ангел Грънчаров каза: Човек като знае какво иска и като вярва в силите си, и при това не се щади, а обича да работи, нищо не може да го спре да постигне заслужения успех.
Ученик Х. каза: Точно така е. Аз съм много упорит и съм уверен, че ще успея!
Ангел Грънчаров каза: Това е чудесно, щом така мислите, непременно ще успеете, желая Ви го!
Ученик Х. каза: Благодаря!
Ангел Грънчаров каза: Вие отрано се очертахте като сериозен човек.
Ученик Х. каза: А ако Ви изгонят (ако още не са, говори се обаче в училището, че е успяла най-сетне да Ви изгони?) какво мислите да правите?
Ангел Грънчаров каза: Ако ме изгонят ли? От училището? Аз вече съм изгонен де… Няма страшно, аз обичам промените, не се страхувам от тях. Даже е добре, че стана така, щото доста бях затънал в това училище, което не е добро: промените винаги са за предпочитане, истината е в динамиката!
Ученик Х. каза: Аха!
Ангел Грънчаров каза: Не, училището не е добро, а затъването във все едно и също нещо не е добро.
Ученик Х. каза: Пак ли мислите да работите като преподавател или?
Ангел Грънчаров каза: Да, да преподавам, но вече в друга сфера, не в държавното образование, а в истинското, в същинското, в свободното образование.
Ученик Х. каза: Ясно. ОК.
Ангел Грънчаров каза: Аз имам един свой Център за развитие на личността, той съществува от 20 години вече, бях позанемарил дейността му докато работих в това училище, сега ще я възобновя и динамизирам.
Ученик Х. каза: Добре, ако нямате нещо друго да добавите аз ще ставам.
Ангел Грънчаров каза: Всичко добро Ви желая!
Ученик Х. каза: Подобно!
Ангел Грънчаров каза: Мерси!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
