Представете си само, че влизате в къщи след дълъг, уморителен ден. И внезапно долавяте миризма на картофи! Представете си ги както пожелаете – Пържени картофки със сирене… Картофено пюре… Печени картофи с ароматно масло… Пиле с картофи на фурна… Яхния, къкреща в тенджерата…

Малко са тези, които могат да устоят на аромата на картофите. Те са неразривно свързани с представата ни за вкусна и питателна храна. И това не е случайно. Картофът съдържа въглехидрати, засища и повишава нивото на серотонина в мозъка. Този трансмитер отпуска нервите, подпомага заспиването, намалява чувствителността към дискомфорт и болки. Накратко казано – картофите ни карат да се чувстваме щастливи.

Но преди да стигне до нашите трапези, картофът е преминал през много приключения, бил е често отхвърлян и недооценен.

История
Когато през далечната 1492 година на 3 август Колумб тръгва да докаже, че пътувайки все на запад, може да се стигне до Индия, той се е надявал да забогатее от търговията с подправки и други ценни суровини. Това, че не стига до Индия и че до смъртта си не разбира за своята заблуда, не променя факта, че той променя хода на историята.

Когато Колумб тръгва на своята експедиция, Европа е мрачна територия, едва изхранваща се и винаги на ръба на гладната смърт. В Европа цари с пълна сила желязната ръка на църквата, задушаваща в зародиш всеки порив за подобряване условията за живот на обикновения човечец. Глад и болести, епидемии и войни, неописуема мизерия – според църквата всичко е изпратено от Бога, за да накаже човека за неговата греховност и да го държи в страх и смирение… Единствено населението на испанските земи се радва на що-годе по-сносен живот, благодарение на маврите, въвели хигиена, градско осветление, медицинско обслужване и нечувана за времето си толерантност между религиите. Но на 2 януари 1592 година маврите са окончателно прогонени от европейската територия и без откритията на Колумб европейското развитие със сигурност нямаше да има нито тези темпове, нито тази насока.
Колумб не открива Индия, но открива нов континент и това откритие променя завинаги световната история. За европейците Америка става непресъхващ извор на благини – в началото те ограбват всички богатства на тогавашните кралства и изтребват систематично местното население, като решаващо им помага факта, че тамошното население няма имунитет към повечето вируси и бактерии, които европейците носят незабелязано със себе си. Ограбването и заличаването на цели народи внася неимоверни богатства в хазните на Испания и Ватикана, а още няколко броени страни печелят от пиратството, грабейки от своя страна ограбеното злато и скъпоценности. Но не в това се състои значението на Америка за Европа. Дребният човек не би и разбрал за новото откритие, ако е трябвало да се надява да му се падне дял от богатството. Флората на този необозрим континент е това, което в крайна сметка променя живота на нормалните хора в Европа. Докато само един единствен животински вид – пуякът – успява на навлезе в бита на европееца, то за нас, сегашните европейци, е трудно да си представим с какво всъщност са се хранели дедите ни преди Америка. Поглеждайки списъка с американски растения, стигнали до трапезата ни благодарение на Колумб, можем само да се чудим, как биха изглеждали градините ни без тях: царевица, фъстъци, домати, фасул, тиква, ананас, папая, авокадо, какао, чушки, батати, ванилия, маниока са само част от растенията, донесли ситост и разнообразие не само на европееца.

И картофите. Картофите заемат най-голямото и най-важно място за нас европейците.

Първите стъпки на картофа по европейските земи са неуверени.

През 1570 г. Картофът е пренесен в Испания, а след три години той вече се отглежда в градините на болницата “Сантре” край Севиля. Това е първото място, където картофът е пуснал корен на Европейска земя.

След Испания Англия е една от първите страни, където се появява новата земеделска култура. И там картофите са пренесени директно от Америка, през 1580 г. По-късно от Англия те проникват в Белгия. След 150 години (през 1730 г.) се появяват и по Немските кралства.

Трябва да е отбележи, че в Прусия с картофите стават такива интересни неща, които звучат почти като легенди: В началото немските селяни не искали да отглеждат “това мизерно и кисело семе…” и за да ги принуди, пруския крал Фридрих Вилхелм (1688-1740) въвел строги наказания за тези, които не изпълнявали заповедтта за засаждане. Той дори поставил стражи да пазят нивите. През лятото на 1733 година обаче един селянин, въпреки заплахата от санкции, решил да запали картофената си нива и се отърве от “бремето”. Пък и пепелта е добра тор. Речено – сторено. Ала когато нивата изгоряла, и селякът тръгнал да я оре, той попаднал на изпечен в пръстта картоф, който му се видял интересен. Селянинът го разчупил и опитал, и коренно променения вкус на печен картоф много му допаднал. Така европейците открили, че “американското семе” не е за подценяване, особено когато се подложи на топлинна обработка. Благодарение на тези “случайности” картофите в Прусия бързо се разпространили, и когато 13 години по-късно там настъпил глад, грудките спасили живота на много хора. Благодарения на картофа населението нараства и се появяват първите истински големи градове.

материал на https://receptite.com