Добре облечена, възрастна дама се качи в самолета за презокеански полет – Вашингтон – София. Стюардът я поздрави на входа с усмивка, а тя му подаде клетка, с котка вътре. Според инструкциите, той сложи клетката в специалното отделение за домашни любимци. След над 10 часов полет, самолетът кацна. Всички пътници слязоха уморени и се насочиха към лентите за пристигнал багаж. Възрастната дама взе двата си тежки куфара и започна да чака – трябваше да ѝ донесат котката. С нея тя беше живяла през последните десет години като с верен приятел.

Заоглежда се наоколо, никой не идваше. Хората се разотиваха, дори тези с домашни любимци, вече доволно крачеха към изхода, понесли клетките си. Възрастната дама ставаше все по-притеснена и неспокойна. Отиде да попита на „Информация”, какво се случва.

В това време екипажът на самолета се суетеше. Мъж и жена стюарди гледаха притеснено клетката.
– Ами сега? Как ще я върнем така? – попита жената.
– Ами, ще кажем, че котката е избягала… – отвърна несигурно мъжът.
– Глупости! Ще напише жалба… Ще ни уволнят за едното чудо!
– Е! Не можем да кажем: „Ами ето, заповядайте, котката ви пристигна умряла!”
На мъжа внезапно му проблесна идея, взе клетката и рече на стюардесата:
– Измислих нещо…

В чакалнята възрастната жена продължаваше да чака все така притеснена. Изведнъж видя да се приближават две сини униформи и широки усмивки, стюардът и стюардесата – с клетката.

– Госпожо, моля да ни извините, имаше малък проблем. Котето излязло по време на полета и се скрило в самолета, та докато го намерим… – докладва мъжът, поднасяйки клетката.

Възрастната жена погледна с недоумение. После се наведе и надникна през пластмасовата решетка. Оттам мърляво коте измяука в лицето ѝ.
Дамата бавно вдигна глава и каза:

– Това не е моята котка, младеж! Моята не беше жива! Специално я пренасях, милата, от Щатите, за да я погреба в родината…

Starshel_18july2014* Разказът „Котка в клетка“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 29, 18 юли, 2014 г.