След Освобождението на България през 1878г. и след Съединението на Kняжество България с Източна Румелия, официалният статут на нашата страна е “васал на на Османската империя”. Това спъва развитието на България в много аспекти, а тя не се ползва с авторитет сред страните в Европа.
Получаване на пълна независимост става възможно едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро- Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. В черквата “Св. 40 мъченици”- в град Търново княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Самоият владетел приема титлата цар.След това министър- председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации.
Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. Това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население.
