Моят дом е моята крепост

fsdfsfАнгличаните обичат да казват: „Моят дом е моята крепост.“ Това важи в най-голяма степен за музикалните звезди. Е не всички, разбира се, са такива. Китаристът на легендарните „Лед Цепелин“ Джими Пейдж реши да отвори широко вратите на своя дом за всички любопитни очи.

Къщата с кулата наречена „Тауър хаус“ всъщност има две входни врати – полуостъклена врата към улицата, която води до фоайе с мозайка, и същинска врата, украсена с медни скулптури, които показват етапите на човешкото съществуване според гръцката митология.

Домът, в който прекарва дните си Джими, е проектиран от самоопределилия се като „художествен архитект” Уилям Бърджис между 1875 г. и 1881 г. и е във френски готически стил от XIII век.

sdadadБърджис пътувал много и бил обсебен от Средновековието. Проучвал внимателно детайлите и не правел компромиси с използването на материалите. Преди да стане архитект, той бил опитен металопроизводител, бижутер и дизайнер. Общувал с артисти като Фредерик Лейтън, Данте Габриел Росети, Едуард Бърн-Джоунс и др.

Архитектът бил с хроничен астигматизъм и дори най-добрите му приятели го описвали като грозен. Притежавал чувство за хумор и не бил никак евтин архитект. Всичко, което Бърджис научил и обичал да прави през живота си, вложил в „Тауър хаус“, защото тази къща трябвало да бъде негов дом.

fgdfgfЗа съжаление, Бърджис живял в нея само три години. Починал на петдесет и три годишна възраст в червеното си легло, в спалнята с морски мотиви, която се намирала на първия етаж, под фризове, изрисувани с морски вълни и риби, и таван с позлатени звезди, покрити с изпъкнали огледала.

Леглото било разположено до изрисуван от Бърджис гардероб, който Пейдж успял да купи обратно и да върне на мястото, което архитектът му отредил. (Голяма част от съдържанието на къщата било разпродадено през 1933 г.)

Главните стаи в къщата с кулата са с тематична украса (време, любов, литература…) и  разказват истории. Всяка стая има прозорци с оцветени стъкла, сложни дърворезби, стенописи, фризове и други украси, изработени от най-добрите материали. Украсите са навсякъде, върху всяка повърхност, която може да бъде украсена.

Рамките на камините са великолепно декорирани с триизмерни фигури. Тази в библиотеката напомня за Вавилонската кула и представя „смешението на езиците” чрез фигури, изобразяващи Нимрод, който управлява частите на речта. Двама тромпетисти представляват местоименията, кралица олицетворява глагола, хамалин – съществителното. За направата на изображенията е използван варовик от Кан.

Темата на фоайето е времето, представено чрез огромни стенописи, които изобразяват слънцето и луната, посредством витражи, които символизират сезоните, и таван с изображения на съзвездията. Каменната галерия над фоайето служи за връзка със спалните на горния етаж и гледа към входното антре. Пейдж казва, че, когато през 1972 г. за пръв път видял къщата на бледа вечерна светлина, тя грабнала сърцето му.

Стаята за гости и библиотеката са местата, където Бърджис забавлявал своите приятели прерафаелити. Китаристът купил къщата от актьора Ричард Харис (преди него я притежавал поетът Джон Бенджеман) и когато я видял за първи път, тронът от филма „Камелот”, в който Харис играе ролята на крал Артур, бил все още в библиотеката.

Стените на библиотеката са покрити с библиотечни шкафове, богато оцветени от самия Бърджис, където сега са книгите на Джими. Върху тавана са образите на основателите на Закона и философията Мойсей, Свети Павел, Лутер, Мохамед, Аристотел и Юстиниан. Върху прозорците са изобразени изкуствата и науките. Темата на гостната е любовта и на тавана й е нарисуван средновековен Купидон.

rtertr

Пейдж почиства с препарат два пъти седмично. „Обикновено се опитвам да държа къщата в пълен ред, но мисля, че в момента е доста неподредена. Сградата е архитектурен паметник и има режим за поддържането й, установен през 1949 г. Интериорът е крехък и е важно да се грижим за него внимателно. Периодично някои неща, като стените в коридора, се почистват от специалисти, които използват скеле и захарен сапун“, споделя Джими.

Националният тръст за обекти с историческа стойност едва ли би имал някакви забележки към собственика на това приказно имение.

Но нека продължим нашата разходка. Една от тоалетните е изцяло с тъмносини плочки, а фризовете й са с изображения на риби. Плочките са проектирани от Уилям де Морган, виден английски художник грънчар, живял през Викторианската епоха.

В кулата има спираловидно стълбище. На първия етаж, до стаята на Бърджис, е гостната (Стаята с пеперудите). Тя блести от злато и пурпур, притежава богато украсен таван с пеперуди и широк фриз с растения и цветя.

fssdНа втория етаж, който е по-леко украсен, се помещават две детски стаи, въпреки че Бърджис никога не е имал деца. В дневната детска стая, с мотиви от приказката „Джак и бобеното зърно”, е нарисуван ужасяващ великан, който излиза от комина, а в нощната, малко по-приветлива – чудновати маймуни.

Спускаме се по стълбите към трапезарията, където има огромна кръгла маса със зодиакалните знаци. Пейдж развълнувано посочва, че идеята за масата е повлияна от дизайна на емайлирания железен таван. Той обича тази мебел – последната му книга е написана върху нея.fgggf

„Колекционирането на къщи е като с колекционирането на китари. В онези дни трябваше да изтъргувам старата къща, за да си купя нова. Знаех, че сградата е архитектурен паметник и съзнавах каква привилегия е да живееш в нещо такова”, спомня си китаристът. Той бил на 28 г., когато купил Тауър хаус (сега е на 74 г.) и оттогава се грижи за нея.

Пейдж е толкова загрижен за чувствителния към висок шум и вибрации интериор, че не свири дори на акустична китара в къщата, не прави партита в нея, няма телевизор. Тишината е единственият господар на имението, само смехът на Джими понякога я нарушава.




Фотографии: Алекс Телфер

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+