Един художник, който живеел в малко селце, рисувал красиви икони и ги продавал на добра цена. Веднъж един зъл човек от селото дошъл при него и му казал:
“Печелиш много пари от твоята работа. Защо не помагаш на бедните в селото? Виж касапина – не разполага с много пари, обаче раздава безплатно месо на бедните всеки ден. Виж и хлебаря – въпреки че е беден човек и баща на голямо семейство, всеки ден дава на бедните безплатен хляб.”
Художникът не му отговорил, а само се усмихнал. Човекът си тръгнал ядосан и разпространил в селото, че художникът е много богат, но е скъперник и не желае да помага на бедните.
След известно време художникът се разболял и никой вселото не му обърнал внимание. Той умрял в самота.
Минало време и хората от селото забелязали, че касапинът повече не давал безплатно месо на бедните, хлебарят също не давал на бедните безплатно хляб. Когато ги попитали защо са спрели, те казали:
“Спряхме, защото художникът, който всеки месец ни даваше пари, за да ви помагаме умря.”
– – –
Ето защо не бива да осъждаме никого, защото не знаем какво се крие в неговата душа. Само Бог знае и само той има правото да съди.
