Стремейки се да свършим всички задача, ние спим все по-малко и по-малко, като си обещаваме, че през почивните дни ще си отспим. Но пропуснатото всъщност не може да се навакса – човешкият организъм не е настроен така.
Според статистическите данни, преди 100 години хората са спели средно по 9 часа, а днес сънят над 6 часа за повечето от нас е нещо като лукс.
А тялото има своя памет и когато сънят не му достига превключва на авариен режим. Така то започва борба със самия организъм.
Истинското коварство на недоспиването се състои в това, че недостигът от сън практически не може да се възстанови, т.е. днес ние не можем да се наспим добре заради вчера.
Хроничното недоспиване бързо провокира появата на проблеми в механизма на нервната система. Хората стават повърхностни и разсеяни, сутрин вместо с обичайната бодрост и свежест се събуждат с главоболие и вече се чувстват уморени.
В такава ситуация сънотворните не помагат (поне не и в дългосрочен план). А събуждането сутрин с различни стимулатори и изкуствени източници на енергия само объркват допълнително организма.
“От недоспиване още никой не е умрял”, е успокоение, което може да се чуе често, но тези, които го приемат, всъщност забравят, че сънят е наистина жизнено необходим и неговият недостиг поражда редица здравословни проблеми.
Недоспиването е форма на стрес, а съответно то способства за проявата на стресови реакции: повишаване на кръвното, учестено сърцебиене, стомашно-чревни проблеми, загуба на апетит. Човек става раздразнителен, разсеян и не може да се съсредоточи. Поведението постепенно става ирационално и практически се губи способността да реагираме адекватно на това, което се случва около нас.
Недоспиването е причина и за наднормено тегло. Човешкият организъм е генетично програмиран така, че да бодърства в две ситуации: при търсене на храна и бягство от опасността. И в двата случая обаче той използва голямо количество енергия.
Според статистиката, хората , които спят по-малко от 4 часа, имат със 74% по-голям риск от затлъстяване, отколкото тези, които спят 7-9 часа. 6-часовият сън увеличава този риск с 23%.
Отспиването, т.е. компенсирането на няколко безсънни нощи, също е невъзможно. Затова и съществува понятието “главоболие на почивния ден” – то настига хората, които се опитват да се наспят през уикенда с ударна доза сън.
За да избегнем здравословните проблеми, трябва да се опитваме да контролираме ситуацията и да възстановим нормалния режим на сън и бодърстване (дори ако трябва в името на това да бъде пожертвана част от работата!).
Поговорката “Ще се наспим на оня свят” е измислена от работохолиците, които намират смисъла на живота единствено в работата.
Въпреки многобройните изследвания досега няма наистина еднозначен отговор на въпроса колко часа трябва да се спи.
Повечето неврофизиолози смятат, че трябва да спим докато се събудим – от това, че вече сме се наспали.
Съществуват много рецепти за лечение на безсънието:
• Храната
Според повечето експерти последното хранене трябва да бъде поне 2 часа преди лягане, а още по добре 4. По време на вечеря не трябва да се пият газирани напитки, кафе, силен чай, алкохол, а също така да се ядат пушени и силно подправени продукти.
• Чистият въздух
Разходката преди сън помага да се отпуснем и бързо да заспим. Помещението, в което спим, трябва да е добре проветрено.
• Спокойната обстановка
Приготвяйки се за сън, ние трябва да осветяваме помещението с приглушена светлина или да слушаме спокойна музика.
• Електрониката
Не трябва да седим до късно пред компютъра или телевизора. През нощта е желателно да се изключват всички битови уреди, тъй като дори в режим на очакване те издават едва забележими високочестотни звуци, които обаче дразнят човешката психика.
• Леглото
То трябва да бъде удобно – особено възглавницата и матрака. Без тези предпоставки, качественият сън е невъзможен.
Любопитно:
• Доказано е, че в развититестрани всеки 5 човек страда от безсъние.
• Много известни хора са спели по 4 часа в денонощието – Леонардо да Винчи, Гьоте, Чърчил. Различен в това отношение е бил Айнщайн, който се е нуждаел от 12-часов сън.
• Сиестата (обедният кратковременен сън) е не само характерна елемент за културата на много южни народи, но е и доказано полезна. Изследвания показват, че половинчасовата дрямка 3 пъти дневно намалява с 37% риска от сърдечен пристъп.
• Странно или не автомобилните катастрофи, причинени от заспиване на водача, са на второ място по брой в общата статистика на пътно-транспортните произшествия
материал (Zdrave.bg)
