Официално-деловият стил (ОДС) обслужва държавните институции, администрацията, законодателството, дипломацията. Служи за оформяне на различни видове документи – деловодителски, административни, юридически.

Осъществява се почти изцяло в писмена форма и се характеризира с:
• точност
• логичност
• конкретност
• яснота на формулировките
• формализация
• стандартизация

Адресантът и адресатът на този вид текстове са колективни, социално обобщени субекти, поради което се избягват всякакви белези на индивидуалност и оригиналност в начина на изразяване. Така наречените “канцеларски”, “административни” клишета при този стил не са недостатък, а задължително необходимо качество, чрез което се реализира кодифициращата същност на комуникативните актове в административната сфера.

ОДС се прилага при оформянето на различни видове документация – удостоверения, разписки, укази, закони, официални писма, декларации, договори, служебни бележки, разпоредби, нареждания и т.н. Езиковата структура на различните документи обикновено е строго установена и оформена по универсален, изключващ оригиналността начин. Голяма част от изразните средства на този стил нямат употреба извън сферата, която са предназначени да обслужват.

Подстиловете на ОДС се отделят в зависимост от сферата на общуване(дипломатическа, законодателна, административна) и от спецификата на адресанта и адресата: държава – държава; държава – граждани; държава – учреждени – граждани; учреждения – учруждения; обществени организации – съюзи; съюзи – граждани; граждани – граждани и др.(по Хр. Станева).

I. Дипломатически подстил:
1.Същински дипломатически жанрове: конвенция, комюнике, меморандум, нота, вербална нота, ултиматум, акредитивни писма.
2.Несъщински дипломатически жанрове: споразумение, договор, бележка(паметна бележка), поздравление, протокол(директор на протокола), благодарствена телеграма, съболезнование, тост.

II. Законодателен подстил: конституция, закон, кодекс, постановление, наредба, указ, правилник, устав, инструкция.

III. Административно-канцеларски подстил:
1. Документи от официална инстанция: удостоверение, уверение, диплома, декларация, писмо, характеристика, заповед, призовка, акт, квитанция и др.
2. Документи с частен характер: автобиография, молба, доклад, докладна записка, препоръка, обява, съобщение, протокол, пълномощно, удостоверение.

Лексико-граматически особености на ОДС

1. Отсъствие на субективно-оценъчна и експресивна лексика, на лексика от разговорен тип и на преносни употреби.
2. Наличие на характерни лексеми и словосъчетания, като: в хода на …, въз основа на …, в съответствие с …, заявявам че …, да послужи пред …, декларирам че …, по силата на …, уведомявам че …, разрешавам да …, в отговор на …, както следва, алинея, параграф, заповед, номер, протокол, преписка, препис извлечение, дубликат, декларатор, заявител, изходящ/входящ номер, живущ, лице, долуподписан и др.
3. В зависимост от характера и предназначението на документа може да се използва терминологична лексика – правна, икономическа, политическа, счетоводна; специфична номерация и съкращения.
4. Изложението се отличава със статичност, която се дължи на преобладаващото количество съществителни имена над глаголите, на предпочитанието към безлични и пасивни конструкции.

Синтактични особености на ОДС

В синтактично отношение ОДС се характеризира с широко използване на сложни изречения, които по структура и по обем са значително усложнени и разширени. Към едно главно изречение обикновено има няколко подчинени, които могат да бъдат съподчинени или последователно подчинени, а те пък от своя страна са разширени посредством причастни и деепричастни конструкции. Превесът на подчинителното свързване се дължи на изискването за точно и недвусмислено обозначаване на явлението и фиксиране на адресата. Чрез подчинените изречения се стеснява и конкретизира семантичното съдържание на означеното понятие в главното изречение. Преобладават определителните, условните и допълнителните изречения. Почти всяко изречение носи освен основната информация и допълнителна, която обогатява и изяснява първата. Натрупването на фразата с обособени и еднородни части понякога е толкова голямо, че се откриват еднородни редове, включени в състава на други еднородни редове. Наблюдава се засилена употреба на да-конструкции. В международните договори и в законодателните актове се срещат и изречения с още по-усложнена структура, особено сложни смесени изречения.

Простите изречения в ОДС заемат относително нисък дял и в повечето случаи са утежнени с множество обособени конструкции, еднородни части с разширен състав или вметнати изрази.

В ОДС се употребяват изключително двусъставни глаголи изречения. В строго делови документи не се срещат въпросителни, подбудителни и възклицателни изречения. Такива изречения откриваме само във възвания, апели и др. под. документи, в които елементите на ОДС тясно се преплитат с елементите на публицистичната реч.

В сравнение с останалите стилове структурата на изречението в ОДС се характеризират със засилена предметност, което се дължи на твърде високата честота на употреба на отглаголни съществителни имена.

Автор: Павлина Тотова

1. Кондукторова, А., „Деловият език”, София, 2001.
2. Кондукторова, А., „Граматика на комуникацията”, София, 1990.
3. Цонева, И., „Култура на деловите комуникации”, Велико Търново, 1997.