Или по-правилно е да кажем, че доста филми показват реални съдби и истории.

Някои серийни убийци успяват да избягат и да не бъдат открити с години, дори десетилетия. Някои, обаче, никога не са заловени и може би все още бродят някъде по света.

10. Убиецът от 9-ти февруари

На 9 февруари 2006г. в едно предградие на Солт Лейк Сити испанка е била нападната и убита докато е била сама в апартамента си. Същото нещо се случило и през 2008г. И, макар в началото това да било класифицирано като най-обикновено съвпадение, ДНК анализите на доказали, че убийствата били извършени от един и същи човек, който медиите нарекли “Убиецът от 9-ти февруари”.

В случая от 2006г., жертвата е била бременна. Убиецът нападнал и удушил жената и откраднал няколко неща от апартамента й.

През 2008г. другата жена също била удушена. Нейният апартамент се намирал много близко до този на първата жертва. И в двата случая не е имало следи от влизане с взлом. И, макар полицията да отрича този човек като сериен убиец, все пак той е убил две жени по доста сходен начин, на една и съща дата… с две години разлика. Този човек все още не е заловен.

9. Фантомът убиец

Градовете близнаци Тексаркана, Тексас и Тексаркана, Арканзас имат само по един случай на сериен убиец, но той е бил достатъчен, за да скове в страх целия регион за няколко месеца през 1946г.

Атаките били извършвани през уикендите (вечер), на всеки няколко седмици. Общо пет човека били убити и още трима ранени.

Само първите две жертви били способни (и живи) да дадат описание на нападателя и то било по-ужасяващо, отколкото полезно. Описали много висок човек с бял чувал на главата, който имал дупки за очите и устата. Не се знае дали убиецът е носил тази маска по време на другите нападения – третият оцелял не е успял да го види.

Убиецът използвал 32-калибров пистолет, убивал през 3 седмици и винаги атакувал в най-злокобните часове на нощта.

След едно от убийствата местният шериф казал пред пресата: “Този убиец е най-щастливият човек. Никой не го вижда или чува навреме и никой не може да го идентифицира по никакъв начин.” Затова го нарекли “Фантомът убиец”. Някои предполагат, че това може да са ранни прояви на убиецът Зодиак, но това така и не е доказано, а Фантомът никога не бил заловен.

8. Драскачът

През 1970г. да бъдеш гей в америка е било доста несигурно, а понякога много опасно. Дори в по-толерантните общности, предразсъдъците се показвали от време на време и то по много грозен начин и един млад човек разбрал това доста буквално.

“Драскачът” или още “Черният драскач”, както бил назоваван от пресата бил наречен така, защото извършвал убийствата по следния начин: той отива при жертвите като компаньон, рисува ги и накрая ги намушква до смърт. Колко плашещо е това, а?

Между януари 1974г.  и февруари 1975г. били убити почти 14 млади мъже гейове. Още трима били атакувани, но случаят все още е неразрешен, защото оцелелите отказват да дадат показания. Те били по-уплашено от това да признаят пред обществеността, че са гейове, отколкото от самия нападател и евентуално повторно нападение.

Този случай все още е неразрешен и отдавна оставен… просто така.

7. Събирачът на кости

През февруари 2009г. едно куче открило човешка кост в Ню Мексико. Това билo сметището на един от най-ужасяващите убийци в историята на САЩ, наричан от местните “Събирачът на кости”.

Останките на единадесет жени, всички проститутки, били изровени в околността. Но в следващите години нито едно по-надеждно доказателство не било намерено. Нито ДНК, нито потенциални оръжия, нито някакви улики за това как изглежда убиеца – нищо. Сексуалните работнички в околността все още живеят в страх от убиеца, макар че от години нищо не се е случвало. Някои клиенти обаче се възползват от страха на момичетата, за да получават услуги безплатно и казват, че те може да са този психопат. “Той е техният торбалан” казва един местен сводник.  За жалост идентичността на този страховит престъпник е все още мистерия и убийствата остават загадка.

6. Азбучните убийства

В началото на 1970г. поредица брутални убийства шокирали околността на Рочестър, Ню Йорк. Жертвите били все млади момичета , но не това било най-общото помежду им. Те имали еднакви инициали. Затова медиите нарекли случаите с общото название “Азбучните убийства”.

Много хора били разпитани и един от тях, който се самоубил малко след последното убийство дълго време бил считан за убиеца. Но през 2007г. бил направен ДНК тест и се оказало, че не това е търсеният човек.

След редица заподозрени, един от които също сериен убиец, чиито жертви имали прилика по инициалите, накрая “чудовището” от Рочестър не било открито.

5. Чудовището на Флоренция

Между 1968 и 1085г. едно “чудовище” бродело из улиците на Флоренция, Италия. Той (или тя) притежавал 22-калибров пистолет и убил 16 души (и понякога осакатявал гениталиите на жените жертви). След това изчезнал безследно. Убиецът почти винаги нападал двойки. Полицията напълно затънала в опитите да разкрие престъпника.

По време на разследването били разпитани повече от сто хиляди човека, четири различни личности били набедени, много били арестувани, докато убиецът не се появявал отново и отново с ново убийство със същото убийство и същият метод.

Който и да е (или бил) убиецът, малко вероятно е да се появи яснота по въпроса 30 години след последното убийство. Това е поредната серия неразгадани зверства.

4. Магистрала на сълзите

Канадската магистрала №16, която е близо 9 хиляди мили има някои от най-забележителните пейзажи в света. Странното е защо я наричат “Магистрала на сълзите”. Странно, докато не ви стане ясно, че тя минава през много изолирани места, където никой не би чул писъците и стенанията, когато се случват много лоши неща. А такива са се случвали много през последните десетилетия. Не по-малко от 40 млади жени изчезнали докато се опитвали да се качат на стоп по този път.

В продължение на много години хората обвинявали канадската полиция, че не могат да направят нормално успешно разследване. Много от жертвите били цветнокожи и обвиненията били насочени към факта, че разследванията започнали едва през 2002г., когато била убита първата бяла жертва.

Оправданията на полицията са, че местността е много трудна за разследване поради обширните територии и ужасните условия на терена.

Допуска се възможността изчезванията да са дело на повече от един убиец. Някои убийци от САЩ били набедени за канадските убийства, но нищо не било доказано. Уви, докато магистралата продължава да “предлага” изолирани местенца, подходящи за похищения, жертвите на  психопати няма да спрат.

3. Убийствата в парка Патурис

Убиецът, известен като “Маниакът на дъгата” винаги е бил определян като гей. Действието се развива в Сао Паоло, Бразилия – дом на едно от най-оживените гей общества в Южна Америка. Там се правят и най-големите гей паради на планетата, а паркът Патурис е станал нарицателно за място за свалки… докато не се превърнало в перфектното убежище за един лунатик.

Паркът е бил “свидетел” на убийствата на повече от тринадесет мъже от 2007г. насам. Сред заподозрените бил дори местен полицай, но обвиненията бързо паднали, тъй като липсвали доказателства. Отново – случаят остава мистерия.

2. Библейският Джон

В края на 1960г. три млади шотландки срещнали смъртта в ръцете на проповядващия цитати от Библията убиец, познат като “Библейският Джон”.

Всички жертви били удушени със собствените им чорапогащници. Плюс това всички жени са били в своя месечен цикъл и убиецът добре е знаел това, защото превръзки и тампони били поставени до телата на всички жертви.

Сестрата на една от жертвите успяла да даде бегло описание на убиецът е успяла да даде бегло описание, след като се возила с него и злочестата си сестра в едно такси в продължение на половин час. Мъжът се идентифицирал като “Джон Темпълтън” и постоянно цитирал Библията. Той ходел по танцови забави, където намирал жертвите си. Все пак дискотеките били “ровове на беззаконието”. След като момичето и приятелят й слезли от таксито, горката сестра останала продължила с психопата и на следващия ден била открита мъртва. Лунатикът изчезнал без следа.

1. Удушвачът от Бостън

Един ден през юли 1962г. известен бостънски вестник “изкрещял” чрез заглавната си страница “Откачен удушвач убива 4 жени в Бостън!”. Този случай завладял читателите и тяхното въображение – а неговото “разрешаване” се оказало лъжовно.

Между 1962 и 1964г. тринадесет жени на възраст между 19 и 85г. били убити в околността. Всички били удушени с копринени чорапи, почти всички били изнасилени, но в домовете им никога нямало следи от влизане с взлом. През октомври 1964г. един мъж, (Алберт ДеСалво)  който бил арестуван за изнасилване на жена в собствения й дом признал с подробности всичко за убийствата и бил осъден.

ДеСалво описал повечето неща, макар че полицията така и не направила публично достояние подробностите около убийствата. Все пак, той сбъркал за доста неща. Мъжът бил пациент в психиатрична клиника, а в последствие бил осъден на доживотен затвор.
Все пак, той наистина направил доста грешки като часовете на смъртта, методът на удушаване и т.н. След направения ДНК тест било установено, че ДеСалво наистина е виновен, но само за едно от убийствата.

Един ФБР агент, който работел по случая установил, че ДеСалвон няма как да е извършил всички убийства, съдейки по личностния му профил. Което означава, че макар да са минали 40 години, не е изключено един от най-опасните психопати все още да се разхожда на свобода.

материал на