Много от нас изпитват стеснителност, неудобство или дори неприязън, когато изпаднат в ситуация да говорят с непознати. Това са тези от нас, които преди да излязат от дома си изчакват съседите да заключат входната си врата отвътре. Тези, които забавят крачка, за да не попаднат с непознат в асансьора и да понесат неловката тишина в тясната кабина. Но истината е, че “когато говорите с непознати, създавате красиви прекъсвания в очаквания сюжет на ежедневието си – както и на тяхното.”, казва Кио Старк, автор на книгите “Когато непознатите се срещнат”, “Не се връщай назад към училище” и “Последвай ме”. Старк е писател, консултант и лектор именно по темите, касаещи света на интеракциите между непознати.
В лекцията си за TED Talks Старк изследва ползите от преодоляването на стандартния дискомфорт по отношение на непознатите и от приветстването на онези мимолетни, но дълбоко красиви моменти на истинско свързване. Когато разговор с непознат може да ви подари емоция, да ви накара да се замислите за неща, които не сте подозирали или да ви даде полезна информация.
Има неща, които казваме, когато срещнем погледа на непознат или съсед, който минава покрай нас. Казваме: “Здравей, как си? Прекрасен ден е. Как се чувстваш?” Тези фрази звучат малко безсмислено, нали? И до известна степен са. Те нямат семантична стойност. Няма значение как сте или какъв е денят. Те имат нещо друго. Имат социално значение. Това, което имаме предвид, казвайки тези неща, е: “Виждам те.”
Старк споделя, че е вманиачена по говоренето с непознати. Тя започва да документира преживяванията си преди около седем години, за да разбере защо. Открива, че се случва нещо много красиво. Възприема го дори като почти поетично, определя го като дълбоки преживявания и го сравнява с неочаквани удоволствия, истински емоционални връзки.
Една от случките, заела забележително място сред спомените й, Старк споделя с аудиторията: “Един ден стоях на ъгъла, чакайки да светне зелено, което – аз съм нюйоркчанка, това означава, че на практика стоях на улицата върху шахтата, сякаш така щях да пресека по-бързо. До мен стоеше възрастен мъж. Носеше дълъг балтон и шапка като за възрастен господин, изглеждаше все едно е излязъл от някой филм. Каза ми: “Не стойте там. Може да изчезнете.” Това е абсурдно, нали? Но направих както ми каза. Върнах се на тротоара. Той се усмихна и каза: “Добре. Никога не се знае. Можеше да се обърна и хоп, вече да Ви няма.” Това беше странно и също така наистина чудесно. Той беше толкова сърдечен и щастлив, че ме е спасил. Имаше малка връзка помежду ни. За минута се почувствах така, сякаш моето съществуване като човек е било забелязано и аз си струвам да бъда спасена.”
“Непознато” е синоним на “заплаха”
Най-тъжното е, че на много места по света сме възпитани да вярваме, че непознатите са опасни по подразбиране, че не можем да им вярваме, че те могат да ни наранят. Но повечето непознати не са опасни. Неспокойни сме около тях, защото ни липсва контекст. Не знаем какви са намеренията им. Затова вместо да използваме възприятията си и да правим избори, ние разчитаме на категорията “непознат”. Като оправдание за всекидневните избори, които правим във връзка със заобикалящата ни среда. Все пак разговорите с непознати често означават добро възпитание. Поздрав, жест, смигване или кимване, а защо не и малка усмивка. В крайна сметка дори случайните минувачи често са доказателство, че не сме сами в контекста на свое изживяване. Например, когато вали дъжд и се ядосваме, че лошото време ни е заварило неподготвени, е достатъчно да се огледаме, за да намерим отсреща нечий съпричастен поглед на човек в същата ситуация.
И въпреки че доброто възпитание е ценност, която не бива да ни бъде чужда, е добре да бъдем и предпазливи. Но, както споделя Старк, това не значи, че трябва да сме уплашени. Има две огромни ползи от използването на сетивата ни вместо страховете. Първата е, че това ни освобождава. Ако си помислите, използването на възприятия вместо категории е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Категориите са нещо, което умът ни използва. Когато става въпрос за хора, това е нещо като пряк път за опознаването им. Виждаме мъж, жена, млад, стар, чернокож, мулат, белокож, непознат, приятел и използваме информацията в тази кутия. Бързо е, лесно е и е път към предубежденията. Означава, че не мислим за хората като за индивиди. Втората полза от използването на сетивата ни има общо с интимността. Звучи малко нелогично – интимност и непознати, но тези бързи взаимодействия могат да доведат до чувство, което социолозите наричат “мимолетна интимност”. Това е кратко преживяване, което има емоционален отзвук и значение. Това е начинът, по който можете да почувствате, че сте част от общността, когато говорите с някого във влака по пътя за работа. Понякога отива и по-далеч. Учените са открили, че хората често се чувстват по-удобно да бъдат честни и отворени за вътрешния си свят с непознати, отколкото с техните приятели и семейства; че често се чувстват по-разбрани от непознати.
Тази специална форма на близост ни дава нещо, от което се нуждаем точно колкото от приятелите и семействата ни. И така, как е възможно да общуваме толкова добре с непознати? Има две причини. Първата е, че това е бързо взаимодействие. Няма последици. Лесно е да бъдеш откровен с човек, когото няма да видиш повече, нали? Има смисъл. Втората причина е по-интересната. Ние сме предубедени, когато става въпрос за близките ни. Очакваме да ни разбират. Приемаме, че го правят и очакваме от тях да четат мислите ни.
Общуването с непознат е ново начало
Кио Старк обяснява, че с непознатите трябва да започнем отначало. Казваме им цялата история, обясняваме кои са хората, как се чувстваме спрямо тях, обясняваме всички вътрешни шеги. И познайте какво, понякога те наистина ни разбират малко по-добре. След като знаем, че говоренето с непознати е от значение, да видим как работи то. Има неписани правила, които обичайно спазваме. Правилата са много различни в зависимост от държавата и културата, в която се намираме. На много места по света очакването на публични места е, че поддържаме баланс между учтивостта и личното пространство.
Традиции и порядки в общуването с непознати
Писателката споделя, че в някои култури хората полагат изключителни усилия, за да не взаимодействат въобще. Например много датчани говорят толкова неохотно с непознати, че по-скоро биха пропуснали спирката си, отколкото да кажат “извинете ме” на човек, когото трябва да заобиколят. Вместо това се бутат и наместват, използват езика на тялото, за да покажат, че трябва да минат, вместо да използват две думи. В Египет е грубо да пренебрегнеш непознат и има забележителна култура на гостоприемство. Непознати могат да поискат глътка вода един от друг. Или, ако помолите някого да ви упъти, много е вероятно да ви поканят в къщи на кафе. Забелязваме тези неписани правила най-вече, когато са нарушени или когато сме на ново място и се опитваме да разберем как е прието да се прави. Понякога действието се случва там, където леко нарушаваме правилата.
Проводници на сближаването с непознат
Повечето от нас имат опит с принципа на кучетата и бебетата. Да заговорите някого на улицата може да бъде неловко, не знаете как ще реагира. Но винаги можете да се обърнете към кучето или бебето му. Кучето или бебето е социален проводник към другите и от това как реагират можете да разберете дали са отворени към по-нататъшен диалог.
При общуването между непознати деца, забелязвали ли сте лекотата, с която малките без да са получавали урок по запознанства чупят бариерите и се освобождават от всякакви чувства като страх, неудобство и срам? Изглежда толкова естествено и просто. И често по най-непринудения начин на света се раждат дългогодишни приятелства. Опитайте и вие – освободете се за преживяването да срещнете някого, да се сближите с различността му и да опознаете дори за няколко минути неговите чувства по отношение на контекста, в който неволно сте попаднали. Често може да се окаже, че това е началото на нещо ново. Още по-често това ще бъде мимолетно взаимодействие, което можете да запомните или пренебрегнете. Но при всички положения то може да ви даде повече, отколкото да ви вземе.
материал на https://seen.bg
