Всички се възхищаваме на постиженията на азиатските народи, които се коренят в техните образователни системи, но знаете ли какво стои зад видимите неща и резултати?
Учене до зомбиране , а често до стрес сред децата , който си има и своите крайни фатални резултти.
Това е един материал, който не казва цялата истина, но моя позната има син, женен за китайка и сега техните деца трябва да постъпят в училище. Тъй като бащата е българин и вижда за какво става въпрос, защото вече 10 години има бизнес в Китай, знае езика и е навлязъл в маниера на живот там, не желае двете му близначки да бъдат напълно поставени под крилото на китайското образование.
Та, четете…Може и някой да сподели личен опит. Ще бъде твърде интересно!
Китайските ученици имат големи успехи, но им липсва креативност
Китайските ученици са най-добрите – поне в класацията на международното изследване PISA. Шанхай успя да заеме първото място, на четвърто място плътно след него е Хонгконг. Но зад тези успехи се крие един голям проблем: децата на Китай наистина учат добре наизуст, но креативността и фантазията им не се развиват.
През 2009 г. шанхайските ученици участваха за първи път в международното изследване PISA и веднага заеха първото място. Изключителните им резултати по математика, природни науки, както и по четене и разбиране на текстове, накараха учители и политици по света да проявят удивление, изпълнено със завист. Успехът обаче има висока цена: тежкият учебен ден отнема на китайските ученици не само детството, но и богатството на идеи и хрумвания. А добрите резултати на децата в Шанхай впрочем показват също така, че международното изследване PISA е незначителен показател за качеството на една образователна система.
Ксиао Фанг е типично дете, което ходи на училище. Осемгодишното момиче е в трети клас. „От сутрин до вечер само училище”, казва баба й. „Натискът е огромен. Не остава почти никакво време за игри.” Нормалният учебен ден на ученичката, с уроците и домашните работи, продължава обикновено до 21 часа вечерта. Тогава тя ляга да спи. През почивните дни осемгодишното момиче учи и английски език. Нейните родители са образовани, имат високи доходи. За да може един ден тяхната дъщеря да намери подобна добра работа, днес тя трябва да учи много.
Китайците не могат да работят самостоятелно, липсват им социални умения
Без добри резултати от тестовете Ксиао Фанг няма да бъде приета в добро средно училище. Без голям брой точки на изпита в пети клас по-добрите средни училища ще останат затворени за нея. Най-накрая кандидатстудентският изпит „гаокао”, приемният изпит за университетите в Китай, решава дали тя ще бъде приета в добро висше училище, което от своя страна определя нейните шансове на пазара на труда.
Затова още днес родителите вземат всички мерки осемгодишното момиче да зубри до полуда. Никъде другаде преди изпити децата не учат така интензивно както в Китай – никъде не могат да научат материала по-добре наизуст. Затова няма нищо чудно, че те успяват да постигнат добри резултати в международното изследване PISA.
Но Джианг Ксуекин, заместник-директор на училището по мениджмънт на реномирания Пекингски университет, не иска да говори за успех. Той вижда по-скоро „признак на слабост” и „симптома на проблема”. „Това са две страни на един и същ медал: китайските училища са много добри при подготовката на своите ученици за стандартизирани тестове. По тази причина те търпят провал, когато подготвят учениците за по-високо образование и за икономика, базирана на знания”, излага аргументите си Джианг Ксуекин в статия в „Уолстрийт джърнъл”.
Последиците от закостенялото учене наизуст са известни. Недостиг на социални и практически умения, липсващи фантазия и любопитство. „Мултинационални и китайски фирми изразяват едни и същи оплаквания от абсолвентите на китайските университети: не могат да работят самостоятелно, липсват им социални умения, за да работят в екип и са твърде арогантни, за да изучат нови умения”, излага критичното си отношение Джианг Ксуекин.
Учениците имат твърде малко фантазия
Необходима е способност да се идентифицират проблемите, да се разделят на отделни части, да се анализират от различни гледни точки и да се намери решение, до което може да се стигне и извън културните граници. „Китайските студенти трябва да овладеят тази способност за критично мислене, ако искат да станат конкурентоспособни в глобален план.”
Американският професор по икономика Майкъл Петис, който преподава в училището по мениджмънт на Пекингския университет счита, че креативността преждевременно е прогонена от учениците в китайската образователна система. „Китайските ми студенти могат да решават логически математически задачи по-лесно от американските или европейски студенти”, казва Петис.
„От друга страна в икономическите науки трябва да се боря, за да ги накарам да отидат отвъд преподаваните модели – нещо, с което американците и в по-малка степен европейците се справят много по-лесно.”
В едно изследване, проведено в 21 страни, което предизвика сензация в Китай, във връзка с фантазията китайските ученици бяха на последно място. По креативност бяха само на 5-то място отдолу нагоре. „Резултатите са шокиращи”, предупреди „China Daily” и методите на обучение трябва да се променят. Учениците въобще не можели да използват въображението си.
„Още от първият учебен ден те са притиснати в една култура на постоянно провеждане на изпити”. За да могат да издържат успешно, те учат наизуст само стандартни отговори. Учителите не смеят да окуражат учениците да напускат с мислите си общоприетата рамка”, критикува вестникът. „Учителите не обичат деца, които ги подлагат на съмнение и задушават любопитството на младите умове”.
Автор: Андреас Ландвер
Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Шпигел”;
Снимки: epochtimes.de; bschool.hexun.com;
