Протеините са големи молекули, които всеки жив организъм притежава. За тях се знае основно, че изграждат мускулната тъкан. Всъщност, те са основата, която изгражда всички тъкани в тялото, включително кости, кръв, хормони.

С какво те се различават от въглехидратите и липидите? Както тях протеините се съдържат в много храни, но тялото също синтезира протеини и техният синтез е закодиран в молекулите на ДНК. Другата разлика се крие в химичния им строеж. За разлика от въглехидратите и липидите, протеините съдържат в състава си азот и сяра.

Градивните блокове на протеините се наричат аминокиселини.

20 аминокиселини изграждат хиляди белтъчни молекули в тялото. 9 от тези 20 се класифицират като есенциални. Това не означава, че те са по-важни от другите, а че организмът не може да ги синтезира сам или поне не в количество, което да посрещне нуждите на организма. Тези аминокиселини трябва да се набавят чрез храната.

Неесенциалните аминокиселини са толкова важни, колкото и есенциалните. Но тях тялото ни може да ги синтезира, без да е необходимо да ги внасяме чрез храната.

Какво значи денатураци? Това е терминът, с който означава разрушаването на белтъчната структура. Денатурация настъпва при съприкосновение с топлина, киселини, основи, тежки метали, алкохол. Пример за денатурация е разбиването на яйчните белтъци на сняг, сваряването на яйцата, пресичането на млякото, когато към него се добави лимонов сок или друга киселина. Денатурираните белтъци загубват своите функции.

Така например денатурурането на белтъци в организма може да увреди ензими, които са жизнено важни за протичането на клетъчните процеси. Денатурация може да настъпи при много висока телесна температура или когато pH на кръвта не е в нормални стойности. В някои случаи денатурацията може да е полезна. Така например при храносмилането денатурацията подпомага разграждането на белтъците до аминокиселини и по-лесната им абсорбция в организма.

Най-консумираните източници на протеин са месо и млечни протеини. Но те не са единствени. Зърнените и бобовите култури също са пълноценен източник на протеини. Комбинирането на ориз и боб в диетата осигурява адекватен източник на аминокиселини, които обезпечават протеиновата синтеза. За това е от изключително значение разнообразното хранене, ако една храна набавя едни аминокиселини, друга набавя липсващите в първата. Това е от изключителна важност при вегетарианците, които използват само растителни протеини.

Вегетариански храни източници на аминокиселини са: ориз, леща, боб, тофу, хумус, броколи, бадеми, спанак, кедрови ядки.

Как тялото ни разгражда протеините? Приемайки ги чрез храната, протеините се разграждат до аминокиселини и се транспортират до клетките. В устата практически не се извършва ензимно разграждане на протеините, тук те само се раздробяват и овлажняват от слюнката, което улеснява преглъщането и следващото храносмилане.

Попадайки в тънките черва протеините се разграждат до отделни аминокиселини от панкреатичните ензими и ензимите в тънките черва (пептидази). От тънките черва те се транспортират чрез кръвотока до черния дроб, където могат да се трансформират в глюкоза или мазнини или да се комбинират в структурата на протеин, могат да бъдат използвани като източник на енергия или да се транспортират до места, където има нужда от тях.

Любопитно. Клетките на тънките черва са разделени по критерий кои клетки какви аминокиселини могат да транспортират. Този феномен оказва влияние при прием на аминокиселини като хранителни добавки. Когато на гладно се приемат големи дози от една аминокиселина, те се конкурират за едни и същи транспортни места в червата. Тази конкуренция може да повлияе на абсорбцията на другите аминокиселини, което би довело до дисбаланс и липса на основни аминокиселини. Освен това постоянната суплементация с високи дози аминокиселини може да доведе до токсичност и отключване на редица заболявания.

Защо имаме нужда от протеини? Функциите, които изпълняват протеините в организма са многобройни. Те допринасят за клетъчния растеж, обновяване и извършването на жизнените им функции, протеините действат като ензими, хормони и транспортни единици. Те подържат водно-електролитния баланс.

При нарушение са получават отоци и нарушение в кръвотока. Протеините подържат киселинно-алкалния баланс, укрепват имунната система – антителата са специален вид протеини, които осъществяват имунния отговор.

Спортистите имат ли по-големи нужди от протеини? Отговорът е да. Физическата активност повишават нуждите от кислород на тялото. За да се осигури повече кислород се нуждаем от повече транспортни протеини (хемоглобин). Протеините не се използват като източник на енергия при активни тренировки. Важно е да се знае, че приемът на аминокиселини и протеини като хранителни добавки не увеличават мускулната маса. Достатъчно е да се храним пълноценно и разнообразно, за да задоволим нуждите си от протеини, без значение дали сме активно спортуващи или работим зад бюро.

Каква е дневната нужда от протеин? Необходимостта от протеин е от 0,8 до около 1,8 г на килограм телесно тегло.

При повечето възрастни необходимото количество е около 0,8 г/кг
При активно спортуващи, невегетарианци количеството протеин е 1,2-1,4 г/кг
Професионални спортисти, невегетарианци – 1,6-1,7 г/кг
Активно спортуващи вегетарианци – 1,3-1,5 г/кг
Професионални спортисти вегетарианци – 1,7-1,8 г/кг
Нуждите от протеини за мъж, тежащ 80 кг, който не се занимава със спорт редовно, са: 0,8 х 80 =64 г протеин за денонощие.

материал на https://www.puls.bg/