До преди година-две всички се оплакваха, че безработицата в България е много голяма – имаше години, когато се доближаваше до 13на сто. Сега пък оплакванията са, че няма достатъчно работна ръка – нито квалифицирана, нито неопитна и без особени професионални умения и трудови навици. Безработицата е 5.6 процента, а броят на незаетите от началото на годината досега е намалял с 22 на сто. Над 60 процента от работодателите заявяват, че не могат да си намерят работници и служители, което пречи на техния бизнес и забавя икономическия растеж. Международно изследване на авторитетната консултантска компания PwC постави България на първо място в ЕС по загуби от липсата на работна ръка – цели 13.2 процента от брутния вътрешен продукт. Втора е съседката Румъния, но нейното „постижение” е повече от два пъти по-слабо – само 6 на сто. Това на практика означава, че ако бизнесът разполагаше с необходимите работници и служители, БВП на България щеше да е с 13.2 на сто по-голям. Изследване на Manpower поставя България на 5-то място по недостиг на работна ръка – след Япония (89 на сто), Румъния (81 на сто), Тайван (78 на сто) и Хонконг (76 на сто).
Причини за подобен недостиг на пазара на труда има много и то не само в България, както се вижда. На първо място „вина” има образованието, което изпраща на пазара на труда хора с умения и квалификация, които не отговарят на реалните нужди на бизнеса. Доста оптимистично в това отношение се изказа тези дни главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, според която България се справя по-добре при инвестициите в човешки капитал от други страни със сходни доходи.За първи път банката представи индекс на човешкия капитал, който отчита пет отделни компонента и нарежда страната ни на 44-о място в света – предпоследно за страните от Европейския съюз. Лидер в класацията е Сингапур. Индексът на човешки капитал изчислява каква част от потенциала си младите хора могат да реализират. Той показва за България, че дете, което е родено днес, ще постигне 68 на сто от потенциала си. Ако е момиче, може да получи малко повече – 71 на сто, ако е момче – 65%.
Нещата все пак не са толкова драматични и мерки за приближаване на бизнеса до училищата се вземат. Особено големи надежди в момента се възлагат на т. нар „дуално образование”, което съчетава класическото училище с практическата работа във фирми и заводи. Засега е рано да се очакват особени положителни резултати в България, но това образование е дало вече своите плодове в Германия, Швейцария и други напреднали страни. България се опитва да преодолее недостига на кадри и с внос на такива от чужбина. Засега обаче не става дума за повече от 5000 души за летния сезон по хотелите, баровете и ресторантите по морето. И това са най-вече хора с български корени, идващи преди всичко от Украйна и Молдова.
Демографската криза е друг фактор с огромно значение за заетостта и безработицата в България. Населението бързо застарява, повече хора напускат пазара на труда, отколкото идват нови работници и служители, т. е. работната ръка намалява и остарява. Трудно е при това положение да се очаква, че икономиката ще бъде на равнището на високите технологии и голямата добавена стойност. Към тази криза би трябвало да се добави и едно друго явление – невижданата досега емигрантска вълна от българи, отишли и отиващи да работят в чужбина и най-вече в Европа. Сред емигрантите има такива, които берат ягоди във Великобритания, портокали в Гърция, но и банкери, университетски преподаватели, предприемачи, уважавани и проспериращи лекари, IT специалисти. Емиграцията може да е добра за тези хора и за техните близки и роднини в страната, които получават финансова помощ от заминалите за чужбина, но не е добро в дългосрочен аспект за България. Защото комбинацията от тези, а и от много други фактори, поставя под съмнение нейното бъдеще като нация и като държава с проспериращо и щастливо население. Светът е голям и навсякъде има трудности, никой няма да се загрижи за България и да дойде да й решава проблемите. Това могат да направят само самите все по-малобройни българи, останали в родината си.
автор Владимир Събев
материал на 
