Звучи невероятно: скоро Китай може да изстреля в космоса изкуствена луна за осветление. Целта е икономия на електричество и пари. Какво още стои зад тази изглеждаща дори малко налудничава идея?
Изкуствена луна? За осветление през нощта? Някой може и да го вземе за поредната фалшива новина, но китайците изглежда не се шегуват: те искат да изведат в орбита сателит с мощни рефлектори, които ще симулират изкуствена луна. Целта е сателитът да замени уличното осветление в югозападната китайска провинция Чънду и по този начин да се икономисат близо 150 млн. евро годишно, които сега се харчат за електрическо осветление.
У Чунфън, ръководител на научното дружество Tian Fu New Area Science Society и председател на тясно свързаната с китайската космическа програма компания CASC разкри подробности около проекта пред китайското издание “China Daily”. Плановете даже изглеждат съвсем конкретни: първият тестов сателит трябва да бъде изстрелян в космоса най-късно до 2020 година. От съображения за сигурност първоначално той ще бъде позициониран над пустинни области, за да могат да се изследват всички негови функции и ефекти. Ако резултатите са положителни, то през 2022 г. ще бъдат изведени нови три сателита.
Идеята изобщо не е нова, твърдят от Германския център за аеронавтика и въздухоплаване DLR. Говорителят Андреас Шюц пояснява, че планове за изкуствено осветление от космоса съществуват още от 1960 година. През 1990-те години Русия експериментира с разпъващи се в космоса огледала, които трябваше да отразяват към Земята слънчевата светлина. След три неуспешни опита програмата беше прекратена.
Въпреки това идеята за изкуствена луна не е мъртва. В Норвегия, например, три гигантски огледала хвърлят светлина към разположения в долина град Рюкан, до който не достига достатъчно слънчева светлина. Схемата може да бъде приложена и от китайците, макар че не е без значение дали рефлекторите са разположени на хълм или в космоса. Но пък Китай твърди, че подготвителната фаза е приключила успешно, и че продължава да работи в тясно сътрудничество с известни институти и университети.
А “светлинното замърсяване”?
В същото време е чуват и критични гласове, а много въпроси остават без отговор. Така например нищо не се знае за това какви странични ефекти могат да се появят. Германският експерт Райнхард Кленке от Центъра за изследване на околната среда в Хелмхолц смята идеята за пестене на електроенергия за нещо положително, но в същото време предупреждава за опасността от тъй нареченото “светлинно замърсяване”.
Проучвания показват, че над 80% от населението на света живее под замърсено от светлини небе. Това означава, че все по-интензивното осветление в градовете – на улици, площади, сгради и паметници ни пречи да виждаме звездите на небето. Което обаче не е проблем само за хората, които обичат да гледат звездите, а най-вече за флората и фауната. Освен нощните животни, които по-лесно се ориентират в тъмното, светлинното замърсяване има отрицателно въздействие и върху растения, които се нуждаят и от тъмнина, за да фотосинтезират.
“Една допълнителна “луна” би променила съществено естествените условия”, казва Кленке, според когото така преходът между деня, нощта и вечерния здрач ще се размие. А това ще се отрази на биоритмите. “С течение на времето това може да доведе и до еволюционни промени, тъй като животните се адаптират към новите условия. Това не е непременно лошо, просто е различно”, добавя Кленке.
8 пъти по-ярка от Луната
Промените обаче биха били съществени: животните биха могли да променят поведението си в дългосрочен план, включително хранителните си навици. Един пример: животните, които не виждат по тъмно, биха могли да останат по-дълго време активни и да продължат да ловуват заради изкуствената луна. Светлината пък ще превърне животните, за които тъмнината е подслон и защита, в по-лесна плячка.
Изкуствената луна ще блести осем пъти по-ярко от естествения спутник а Земята. И въпреки това светлината от нея ще е 5 пъти по-слаба от тази на уличното осветление. “Щеше да е добре, ако можехме да се откажем изцяло от уличното осветление”, казва по този повод Райнхард Кленке, който сравнява интензивността на изкуствената луна с пълнолунието през зимата, когато снегът отразява светлината. “Различно е, защото луната не е толкова ярка, колкото една улична лампа”, добавя той. Затова и германският експерт не вижда луната като единствен източник на светлина в бъдеще.
материл на https://www.dw.com/bg