Казват, че в леден замък, построен върху един от върховете на Алпите, е имало една самотна принцеса. Толкова красива с кожа, бяла като сняг и пеела така хубаво, че всеки който чуел гласа и бил запленен. 
Единственият и недостатък е, че сърцето и е било студено като ледена висулка. Принцесата била обградена от слуги, които са били далеч от очите й, за да не ги вижда. Тя бутала всички от скалата, които посмели да се доближат. Един ден красив и смел пастир минал през всички препятствия и стигнал до самотната принцеса. Въпреки леденото и сърце тя се влюбила в момчето и те се оженили.
Живели дълго и щастливо, докато един от слугите не завидял на момчето. Проследил го и го бутнал в дълбоката долина на планината. Там намерил горкия овчар смъртта си. Принцесата чакала много време, за да се върне в замъка, но когато разбрала какво се случило, била изпълнена с голяма болка и от очите и капели сълзи. Една сълза паднала сред скалите под краката й и поникнало красиво цвете, каквото не е имало никъде по света. Хората го нарекли ЕДЕЛВАЙС.
Тази стара легенда е родила обичай. Всеки кандидат за млада дама трябвало да изкачи стръмен връх, за да откъсне от красивото цвете, това се считало за символ на смелост и любов.
ЕДЕЛВАЙСЪТ цъфти през юни-септември. Поради голямото му търсене от туристите, правителствата на много държави решили да го защитят. В Швейцария е защитено от 1878 г. в Австрия от 1886 г.
