Нека започнем с това, че династическите бракове са сложно нещо. В исторически план те са обвързани с политика, религия и икономика. Често са били причина за възхода на дадена империя, но и нерядко са довеждали до краха й. С браковете на кралските особи трябва много да се внимава. Голяма част от тях решили да си спестят евентуалните усложнения от това да се омъжат за неправилния човек, но и да затвърдят допълнително властта си, като започват да се женят за свои роднини.

И въпреки че браковете между роднини в кралските семейства са относително често срещани в Европа дори и през миналия век (кралица Елизабет II, например, е омъжена за третия си братовчед – Филип Маунтбатън, когото днес познаваме като принц Филип), то германската аристократична династия Хабсбург е трагично пословична със своите кръвосмешения. Дотолкова че понятието хабсбургска челюст е станало нарицателно за нежеланите изменения във физиологията на царските особи вследствие на инцестни взаимоотношения. Династията е наистина стара, нейни представилите в дадени моменти управляват различни страни в Европа (Австрия, Испания, Португалия, Унагария, Чехия и много други, та чак до Мексико) в периода 13-18. век. След това пряката линия се прекъсва, въпреки че до началото на 20. век все още има владетели, свързани косвено с нея. С известна доза ирония може да се каже, че хабсбургите са били доста сплотено семейство – за 184 години, през които династията е била на чело на Испания, са осъществени 11 династически брака, като само 2 от тях не са били между кръвни роднини.

Както е известно подобна практика рано или късно води до трайни неблагоприятни генетични изменения в поколенията, познати още като “изморяване на кръвта”. В случая с хабсбургите тези последици се оказали наистина големи и се смята, че именно те са довели до упадъка и окончателно изчезване на династията. Последният наследник от мъжки пол бил Карлос II, но той не можел да има деца и след смъртта му коляното на хабсбургите се прекъсва.

Какво е хабсбургската челюст?
Карл V
Правото родословие и запазването на цялата власт в една династия има своята цена. В кралското семейство започнали да се появяват определени физически характеристики. Най-изразената от тях била специфичната форма на долната челюст, което на медицински език се нарича мандибуларен прогнатизъм. Състоянието се изразява в уголемяване и издаване напред на мандибулата до степен, в която тя е толкова по-голяма от горната челюст, че освен до обратна захапка може да доведе до речеви смущения и дори невъзможност устата да се затваря напълно.

Когато Карл V – първият владетел от династия, пристигнал в Испания през 1516 г., хабсбургската му челюст била толкова голяма, че той буквално не можел да си затвори устата. Твърди се, че това предизвикало един дързък селянин да се провикне: “Ваше Величество, затворете си устата! В тази страна мухите са много нахални”.
Филип Първи
Въпреки че управлението на династията в Испания официално започва през 1516 г., династията с германо-австрийски произход, започнала да контролира по-малки европейски региони още през 13. век. Пътят на династията към трона в Испания започва през 1496 г., когато хабсбургският владетел на Бургундия (територията на кралството обединявала части от днешни Франция, Белгия, Люксембург и Холандия) Филип I, познат още като Филип Красивия или Филип Хубави, се жени за Хуана (Йоана) Кастилска или Хуана Лудата – престолонаследничка на кралство, което представяло голяма част от територията на днешна Испания. След десетилетие на политически борби и локални сражения със съперниците за короната, Филип I успява да поеме властта над Кастилия през 1506 г. През 1516 г. неговият син Карл V (известен още като Карлос I Испански) сяда на Испанския трон едва на шестнайсетгодишна възраст. Хуана Лудата
Бракът между Филип I и Хуана Кастилска изиграва ключова роля при възкачването на трона. Династията обаче вече знае, че властта може и да бъде загубена, вследствие на неразумен брак или просто заради стечение на обстоятелствата, при които не се ражда мъжки наследник. Стремейки се никога да не изпуснат властта над Испания, кралете от династията продължават хабсбургската традицията да взимат за съпруги единствено членове на собственото си семейство.

Цената на кръвосмешението

Оказва се, обаче, че по този начин кралете предавали на децата си не само властта, но и гените, които носят физически недъзи. Освен, че се смята за културно и религиозно табу, вътрешнофамилната сексуалност често води до спонтанни аборти, мъртво родени деца и преждевременна детска смъртност. Само половината от децата, родени в хабсбургската династия доживявали до 10-годишна възраст, докато 80% от децата родени при нормално кръстосване на гени в Испания през този период преминавали тази възраст.

Размножаването между близки роднини увеличава шанса лошите рецесивни гени да се проявят в някое от следващите поколения. При потомството на родители, които нямат кръвна връзка, тези рецесивни гени са потискани от доминантните, носещи “здрава” генетична информация и увеличаващи драстично шансовете за здраво потомство. Интересен е например фактът, че английската кралица Виктория е индиректният виновник за разпространението на болестта хемофилия в голяма част от европейските кралски династии. Нейните дъщери принцесите Алис и Беатрис също като брат си принц Леополд “наследили” от нея болестта, а след като сключили династически бракове извън Англия, разпространили болестта първоначално в кралските семейства в Испания, Германия и Русия, а след това и във всички почтени кралски семейства, както се казва, за да стигне тя и до свързаната с България династия Батенберг.

Подобно на хемофилията, издадената челюст на хабсбургите бързо започнала да пътува из Европа. Един от най-известните монарси, който също имал този ген, е френската кралица Мария Антоанета. И въпреки че при нея тази черта не е била болезнено проявена, тя остава в историята като владетел със силно изразена волева брадичка, която винаги ѝ придавала сериозно изражение. Мария Антоанета

Краят на линията

Мария Антоанета със сигурност се е разминала много леко в сравнение с последния владетел от династията на хабсбургите Карлос II. Нека да започнем с това, че неговият прякор бил Омагьосаният, вероятно измислен от самия него с цел да обясни по някакъв начин физическите си и психически недъзи. А те далеч не са били малко – на първо място била, разбира се, челюстта – толкова издадена напред, че той изпитвал сериозни трудности да говори и да се храни. В допълнение бил нисък, слаб, импотентен, с незавидни умствени способности (проговаря след четвъртата си година) и имал ясно изразени психически проблеми. Ето как го описва едни френски посланик, изпратен за да проучва поредния династически брак: “Кралят е толкова грозен и болнав, че всява страх у всеки, който го погледне”. Карлос Втори
Подобна физика е напълно обяснима, след като неговият баща Филип IV се жени за дъщерята на собствената си сестра. Изключително близка родствена връзка, която го прави едновременно баща и прачичо на Карлос. И това е само върхът на айсберга. Заради вековните бракове между роднини, довели до раждането на злощастния крал, учените днес смятат, че коефициентът на кръвосмешение (или вероятността детето да има дублиращи се рецесивни гени, вследствие на близка или далечна родствена връзка между родителите му) при Карлос II бил толкова висок, колкото при дете родено от пряк инцест – тоест дете на близки роднини по права или съребрена линия (брат и сестра или баща и дъщеря, например). Филип Четвърти

Карлос II бил с толкова силно генетично обременяване, че бил напълно импотентен и неспособен да има деца, въпреки че се е женил два пъти. Тялото му отказва тотално и той умира едва на 39-годишна възраст, но не и преди да изпадне в пълно умопомрачение и да нареди да извадят от гробовете ковчезите на всичките му роднини и покойната му първа съпруга, за да може да ги оплаче.

Тази плашеща история е показателна за това как стремежът на едно семейство да запази пълната власт за себе си, в крайна сметка довежда и до неговия трагичен край.

автор: Алексндър Гълъбов