Има ли ръководни лица у нас и то на държавен пост / , които управляват по принцип ?
Такива, които ти дават възможност ,, да станеш за резил”.
Да, има.
Те обаче са изчезващ тип и след тях у нас не мога да си представя как ще я бъде…
Когато бях млада и исках да се развивам, да направя добро за тези, с които работя , нямах шанс да имам такъв ръководител.
Трябва да призная, че моят тогавашен директор беше ЧОВЕК .
Той слушаше тревогите на всичките си подчинени, правеше компромиси и подаваше ръка на всеки…
По тази причина всички го обичахме и няма да го забравим, но тази негова ,,човечност и блага емоция ” не мисля, че ни беше полезна като служители, като работници, които имат задача да произвеждат продукт.
Работата си е работа и тя иска служещите да бъдат служители, макар и в област , където без добра емоция не може- училището…
Днес ме управлява друг ръководител
Той ме нае на работа, даде ми спокойствие да работя, но сега съм на изпит.
Открит урок с моя клас пред всички колеги…
Не ми е приятно, НО така е редно.
Дадоха ми шанс да работя, осигуриха ми спокойствие, а сега :
Да те видим!
Чувствам се задължена да направя опит да докажа какво мога, защото и принципът и възпитанието ми е такова:
Щом ти дават възможност, щом те оставят да работиш спокойно, щом ти плащат / дори и да не те задоволява, но в БГ , кой взема добра заплата/ – докажи , че го заслужаваш.
Сега си давам сметка колко разумен е човекък , който ме нае.
Той ме оставя сега сама да реша съдбата си… Няма нужда да се намесват законите и разните там проверки….
И се сещам за онзи тревненски млад майстор, който трябвало да докаже с работата си, че заслужава да бъде признат за майстор като направи резбован таван, но по-добър от този на най-добрия резбар в градчето… Момъкът успял, но ослепял…
Е, моята задача е по-лека…
А няма да крия, че и много колеги ме подкрепиха емоционално, когато споделих с тях, че нямам СТИМУЛ, че вече ми е все едно…
Но сега мисля друго. Имам много причини да се постарая:
1. Дългият ми опит и желание, когато бях по-млада, да се развия като професиналист.
2. Класът- работила съм година с тези деца.
3. Колегите- които мислят, че ставам.
4. Човекът, който ме нае на работа и ме остави да работя.
5. Млади колеги, които сега онлайн получват образование за учители, защото ми казаха: ,,Нищо не можем да научим” /не, че имам претенции аз да съм им най- добрият практически модел/
6. Моето достйнство, което ми нашепва: ако някой ден те няма, нека няма човек, който да си спомни с лошо за теб.
Пожелайте ми УСПЕХ!
лили
лили
