След 25 години смених работното си място.
Причини- повече лични, но и служебни.
Лични: исках промяна…
Служебни – исках ново предизвикателство и исках да съм подчинена на човек, който няма да прави експерименти с колектив, ученици и семейства.
Беше ме страх- типичната българска черта да си седим на издълбаното място, защото всяко разместване носи стрес и трябва време, за да си намери камъкът ново място .
Сега, когато дълбах цяла година, се чувствам удоволетворена, но едно разбрах, че е напълно вярна поговорката: ,,Рибата се вмирисва от главата.”
Все още се чудя, че има управленци, които стоят стабилно на мястото, които си знаят правилата, които носят смело отговороността на управлението, които имат отношение към ученици, семейства и институция, която водят, които не си правят експерименти с хората, а си учат нещата и ги прилагат принципно.
За първи път виждам директор, който познава всички ученици от своето училище- бивши, настоящи .
Искам в деня на просветителите да поздравя точно тези хора в системата, които дърпат колата .
Искам да поздравя и онези колеги, които се развиват като професионалисти и търсят нови пътища, по които да преведат децата на новото време. Колеги, които трупат опит в крак с времето, в което живеем.
Вероятно всички тези хора се сблъскват с ,,лоши и злонамерно насочени експериментатори” , но професионалистите работят.
Казвам на всички други, които се страхуват да правят промени- СМЕЛО НАПРЕД!
Има директори, които ще Ви управляват добре!
Бъдете здрави! -лили
