1. Токио, Япония-септември 1923 г.
Статистика:
Жертви: около 142 800;
Причини: Земетресение в Канто /около 8 по скалата на Рихтер/;
Щети: разрушени са 570 000 домове и 1,9 млн души остават бездомни;
Кратко описание:
Земетресението се случило около обяд, когато много хора готвели на огън, в следствие на което избухнали множество пожари. Някои пожари се слели и прераснали в огнени бури, за чието развитие допринесъл и силния вятър. Също така огнено торнадо причинило внезапната смърт на близо 38 000 души, които се укривали от събитията в Rikugun Honjo Hifukusho (Военното депо в центъра на Токио). Водопроводните системи в града били силно увредени в следствие на разрушенията, поради което пожарите били угасени чак на 3 септември.
2. Експлозията в град Халифакс, Канада, 6 декември 1917
Статистика:
Жертви: около 2 000;
Ранени: около 9 000;
Причини: транспортно произшествие между плавателни съдове;
Щети: разрушени са 1 630 домове, а 12 000 са повредени, и 6 000 души остават бездомни, а 25 000 без нормален подслон;
Кратко описание:
Експлозията се случва по време на война и е следствие от сблъсък в най-тесния участък на пролива Те Нероус, разделящ града на 2 части, на норвежкия кораб „Имо“ с френския кораб „Монблан“, който избухва в пламъци. Френският кораб превозва голямо количество експлозиви, които избухват в следствие на възникналия пожар, около 20 мин. след сблъсъка. Около 2 000 души загиват в следствие на взрива, отломките, пламъците или рухвания на сгради, а още около 9 000 души са ранени.
Взривът е най-мощният в историята на човечеството преди изобретяването на ядрените оръжия. Всички здания в радиус от 800 метра били заличени. Взривната вълна изкоренила дървета, изкривила релси, разрушила сгради, изтласкала плавателни съдове на суша /в т.ч. “Имо/ и разпръснала фрагменти от “Монблан” на километри. Почти не останал здрав прозорец в града.
В резултат на взрива възникнало цунами, което нанесло допълнителни щети и разрушения.
3. Тексас Сити, 16 април 1947 г.
Статистика:
Жертви: около 600;
Ранени: около 5 000;
Причини: малък пожар на борда на товарен кораб;
Щети: разрушени са 1 000 сгради;
Кратко описание:
Тексаската експлозия е най-смъртоносния индустриален инцидент в историята на САЩ и една от най-големите не-ядрени експлозии в света.
Започва като сутрешен пожар на борда на френския кораб Grandcamp, превозващ около 2200 тона амониев нитрат, който предизвиква последващи верижни-реакции и пожари на съседни кораби и близки съоръжения за съхранение на нефт. Експлозията отнела живота на 581 души, включително на всички пожарникари от Тексаската пожарна с изключение на един.
Експлозията била толкова мощна, че била усетена на разстояние 400 км., а счупени прозорци имало в радиус от 60 км. от взрива. Също така двутонната котва на кораба била открита на разстояние повече от 2,5 км. в триметров кратер.
Любопитно е, че е имало оцелели, които са били на едва 20 метра от експлозията.
4. Peshtigo, Wisconsin, 8 октомври 1871 г.
Статистика:
Жертви: между 1 500 и 2 500;
Причини: малки огнища целящи разчистване на земеделски площи и площи за строене на железопътни линии;
Щети: 4 860 кв. км и 12 населени места;
Кратко описание:
Огромен горски пожар, който се развил в деня на известния Чикагски пожар, поради което е бил почти забравен.
Разпалването на малки огнища бил обичаен метод за разчистване на горски площи за земеделски цели и за строене на железопътни линии. В деня на пожара обаче се появил изключително силен вятър със скорост близо 200 км. в час, който довел до неконтролируемо разпространение на пожара в изключително големи мащаби. Преди да бъде потушен пожарът опустошил 4 860 кв. км и 12 населени места.
Оцелели разказват, че пожарът образувал огнена вихрушка, която размятала във въздуха вагони и къщи. Много хора успели да се спасят от пожара потапяйки се в градската река. Много обаче се удавили или претърпели хипотермия от ледената река.
Според някои спекулации, съвпадението на пожарите в Чикаго, Мичиган и Уисконсин не е случайно, а се дължи на паднали фрагменти от Кометата Биела.
5. Сан Франциско, САЩ, 18 април 1906 г.
Статистика:
Жертви: около 3 000;
Причини: земетресение;
Щети: над 80% от града бил унищожен;
Кратко описание:
През 1906 година земетресение с магнитут 7,9 по Рихтер ударило бреговете на северна Калифорния в 5.12 сутринта на 18-ти април. В резултат възникнали опустошителни пожари, които причинили 90% от общите щети. Над 30 пожари бушували в продължение на три дни унищожавайки над 25 000 сгради. Един от най-големите пожари възникнал в кухнята на жена, която приготвяла закуска за семейството си. Други възникнали в резултат на опитите на необучени пожарникари да съборят с динамит сгради с цел да създадат прегради за вече бушуващите пожари.
Интересен факт е, че поради практиката на местните застрахователи да обезщетяват щети от пожари, но не и от земетресения, много хора подпалвали вече повредените от земетресението сгради.
Щетите от бедствието били оценени на 400 млн. долара /днешни 11 млрд. долара/.
6. Чикаго, САЩ, 10 октомври 1871
Статистика:
Жертви: около 300;
Причини: неопределени;
Щети: 9 кв.км. градски площи от Чикаго, Илинойс били опустошени;
100 000 жители останали без домове
Кратко описание:
Пожарът започнал около 9:00 часа в малък обор на ул. Дековен 137 в малък обор. За бързото разпространение на пожара допринесли два фактора: основният строителен материал по онова време бил дърво и от 04 юли до 09 октомври на онази година в Чикаго паднали само 2,5 см. на м2 дъжд. По онова време общия брой на пожарникарите в града наброявал 185. Те се надявали, че Чикагската река ще прекъсне разпространението на пожара, но силните ветрове го пренесли отвъд реката. Пожарът загубил сила късно вечерта, когато започнало и да вали.
Равносметка: повече от 117 км. унищожени пътища и 190 км. унищожени пешеходни зони;
2000 осветителни тела;
17 500 сгради;
222 мил. $ материални щети /или равностойността на днешни 4 млрд. $/;
1/3 от населението, което тогава наброявало около 300 000 останало без подслон;
Веднага след трагедията дарения от целия континент били насочени към Чикаго. Запазените обществени сгради били отворени за бедстващите, цените на хляба били намалени и фиксирани, за да се осигури изхранването на населението.
Пожарът в Чикаго поставил въпросът относно ефикасността на строителното инженерство. Били сформирани комисии, които започнали работа с цел подобряването му.
На мястото на възникването на пожара била построена Чикагската противопожарна академия.
7. Рим, юли 64
Статистика:
Продължителност: 6 денонощия;
Причини: има спекулации, че пожарът бил предизвикан от императора /чието отсъствие от града по време на пожара допълнително разпалило споровете измежду конспираторите/;
Щети: 11 от 14-те райони на древния Рим били опустошени;
Кратко описание:
Пожарът възникнал в магазините до големия цирк в нощта на 18 юли. Вечерта била ветровита и пожарът бързо се разнесъл из града. След пожара бил разработен нов градоустройствен план и били въведени нови, по-високи изисквания за безопасност.
Императорът /Нерон/ отваря вратите на двореца за бедстващите и взима мерки за снабдяването на града с вода и храна.
Провинциите били обложени с еднократен данък с цел събиране на средства за възстановяването на Рим.
За да снеме обвиненията от себе си, Нерон обвинил християните за разпалването на пожара. Последвали вълни от убийства, погроми и арести в града. Така започва първото преследване на християните. Древноримският историк Тацит описва събитията по следния начин:
„И така Нерон, за да обори слуховете, потърсил виновните и предал на смърт тези, които със своята мерзост навлекли върху себе си всеобщата ненавист и които тълпата нарекла християни. Христос, от чието име произлиза това название, е убит при Тиберий от прокуратора Пилат Понтийски; християнското суеверие бе овладяно за кратко, за да избухне много по-силно не само в Юдея — родното място на тази зараза, но и в Рим, където тя намерила привърженици. Така, в началото били заловени всички, които открито се признавали за принадлежащи към тази секта, а след това по техните указания и много други, изобличени не само в злодейския палеж, но и в ненавист към човешкия род. Техните убийства са съпроводени с издевателства, или са обличани в кожи на диви животни, да са бъдат разкъсани от кучета, разпъвани на кръст или осъдени на смърт в огън, използван за осветление през нощта“
8. Лондон, 02 септември 1666
Статистика:
Продължителност: 4 денонощия;
Жертви: броят им е неустановен, но се смята, че е сравнително малък;
Причини: има конспирации за умишлен палеж от чужденци;
Щети: 10 млн. £ /днешни 1,55 млрд. £/. Опустошени са домовете на 70 хил. от общо 8-те хил. жители на града;
унищожени са 13 200 домове, 87 църкви, 44 административни сгради и много културно-исторически паметници;
Кратко описание:
Пожар започва малко след полунощ в пекарната на Томас Фаринор на Pudding Lane, след което бързо придобива мащаби.
Лондон по онова време бил типичен средновековен град с преобладаващи постройки от дърво, тесни и пренаселени улици. Организирани пожарни служби обаче не съществували. Имало групи, които се отзовавали на всякакви извънредни събития. Основни протовопожарни техники били разрушенията и с цел прекъсване на разпространението на пожара и използването на вода. По правило, във всяка енорийска църква трябвало да има противопожарно оборудване: стълби, кофи, брадви, “пожарни куки” за събаряне на сгради. Съществуват обаче спекулации, че поради нерешителността на тогавашния кмет, докато разрушенията били разпоредени, пожарът бил с такава големина, че те били безсмислени. Пожарът бил подхранван не само от дървесина, а и от горивото, въглищата, захарта, алкохола и барута съхранявани в района. В резултат била достигната точка на топене между 1250 и 1480 °C.
След пожара бил основан специален съд, който се занимавал със споровете между наемодатели и наематели и отсъждал кой следва да възстанови изгорелите постройки основно отчитайки платежоспособността на страните. Това спомогнало за бързото възстановяване на града.
Икономическите и социалните проблеми в следствие на пожара били поразителни. Независимо от това обаче Лондон бил изграден отново на база на същия уличен план.
9. Лондон, 10 юли 1212
Статистика:
Жертви: около 3000 /въпреки, че според някои изследователи цифрата е преувеличена, с оглед на това, че тогавашното население на града наброявало 50000/
Кратко описание:
Един от опустошителните средновековни пожар в Лондон известен още като Големия пожар на Саутуарк.
Най-голям брой от жертвите намерили смъртта си на London Bridge /Лондонския мост/, най-който хора, тълпящи се от двете му страни се заклещили.
10. Бостън, САЩ, 9 ноември 1872
Статистика:
Жертви: около 13;
Опустошена градска част с площ около 26 хектара;
776 опустошени сгради /повечето от които от финансовия район/;
73,5 млн. $ имуществени щети;
Фактори, обуславящи пожара:
липсваща регулация при строителството;
сградите били застраховани на действителна /а понякога и на по-голяма/ стойност и нямало мотив за изграждането на пожароефективни постройки;
лесно запалимите дървени френски мансардни покриви били широко разпространени, поради което пожарите можели лесно да се пренасят от покрив на покрив;
противопожарните сигнализатори били заключени с цел предотвратяване на фалшиви аларми, което забавило реакцията на бостънската пожарна с 20 мин.;
в по-голямата част от центъра на града водопроводните тръби били стари и със слабо налягане;
свръзките на пожарните хидранти не били стандартизирани;
броят на пожарните хидранти бил недостатъчен;
конски грип бил тръшнал конете на пожарната служба, поради което пожарникарите и доброволци теглели оборудването до мястото на пожара;
грабители и зяпачи осуетявали противопожарните усилия;
помпите, задвижвани с парни двигатели не могли да осигурят достатъчно силна струя, която да достигне покривите на горящите сгради;
газоснабдителните трасета не могли да бъдат надеждно прекъснати, експлоадирали и подхранвали пламъците;
