„Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, не удушаван. Трябва да се отпуснеш, понякога да оставиш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях. Също като с лодките. Поддържаш мотора включен, за да я насочваш по течението. И когато чуеш шума на водопада все по-близо, разтребваш в лодката, слагаш си най-хубавата шапка и вратовръзка и си пушиш пурата чак до мига, когато пропадаш. И това е истинска победа.
Не се опитвай да спориш с бездната.“
Из „Сбогом, лято“ – Рей Бредбъри
Думи, написани от авор без висше образование и без произход, който да го поведе към писателска работа, но който ЖИВОТЪТ учи, награждава и му дава 91 години земно съществуване.
И още :
Когато човек е на 17, той знае всичко. Когато той е на 27, както преди, знае всичко – значи все още е на 17.
