Да се говори за Италия без да се споменат пиците днес изглежда почти невъзможно, защото това топло и ароматно тестено изкушение е
ЕДНА ОТ ЕМБЛЕМИТЕ НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА СТРАНА
И макар да звучи изненадващо, предците на италианската пица всъщност са египтяни. Обяснението на странното твърдение е, че именно в Древен Египет преди няколко хиляди години се появяват маята и тестото с мая. И до днес бедуините в пустинята пекат плоски питки, върху които поставят различни храни и ястия.
По-късно, в Древна Гърция, започват да пекат това тесто, като му добавят подправки и месо, зеленчуци, маслини и млечни продукти. Гръцката пица по това време се нарича „plakuntos“ – т. е. плосък изпечен хляб. Интересното е, че понякога го използвали и като чинийка, в която се слагат още продукти.
Италианците обаче настояват, че те са автори на пицата. Според версията им преди около двеста години, в най-гъсто населения град на тогавашна Европа – Неапол, на пекарите им хрумва да
приготвят
ПЕЧИВО И ЗА БЕДНЯЦИТЕ –
тънки питки, които покриват с резени домати, наръсват с риган и зехтин и понякога гарнират със сирена или кашкавал. Щом ги извадят от пещта, търговците тръгват да обиколят улиците, като слагат на главата си големи медни табли, пълни с топли пици, които на часа се разграбват. Други пък разпъват сгъваема масичка, подреждат стоката си и с пълно гърло призовават минувачите да я опитат.
Често купувачите са толкова бедни, че се налага да се разплащат за тях цяла седмица и затова пицата става известна с името „седемдневка“. Приготвянето й по това време не се отличава със специални ритуали и изисканост на употреба и затова преди близо два века тя се възприема просто като всекидневен хляб или нещо като сандвич.
Според друга версия през 1772 г. кралят на двете Сицилии Фердинанд I веднъж през нощта посещава инкогнито неаполската пицария на прочутия по тези места Антонио Тести, наричан още Гръм. И остава наистина поразен като от гръм от разнообразието на блюдата и начина на тяхното приготвяне. Кралските готвачи се ориентират бързо и посещават подножието на Везувий, за да получат автентичните рецепти на различните пици, които така се харесват на краля. Те обаче
НЕ УСПЯВАТ ДА ВЛЯЗАТ В МЕНЮТО НА КОРОНОВАНИТЕ ОСОБИ, тъй като кралицата дори
отказва да се докосне до „храната на простолюдието“.
Минават още около сто години. На придворните, които се намират в лятната кралска резиденция в Неапол, изведнъж им се приисква да опитат някое от местните блюда. Датата е 11 юни 1889 г. – рождения ден на прекрасната Маргарита Савойска, съпруга на крал Умберто I, глава на току-що обединеното италианско кралство. По този повод в двора е поканен пицарят Рафаеле Еспозито с неговата съпруга Розина Бранди. Според запазените от онова време документи те приготвят три вида пици. В една от тях слагат домати, моцарела и босилек, тъй като цветовете на тези продукти напомнят италианското знаме. На кралицата пицата се услажда особено много и тя позволява да я нарекат на нейно име – пица „Маргарита“, слагайки така началото на кулинарния канон. Тя нарежда „нейната“ пица да се пече единствено в пещите на двореца й в Каподимонте. Скоро обаче тази заповед, както и много други, е пренебрегната от революционното народно неподчинение. Пица „Маргарита“ става любимо блюдо на всички италианци – от рибаря до маркиза, и е основа за всевъзможни следващи варианти, при които върху тестото се нареждат какви ли не Божи дарове. Така с времето се появяват нови и нови нейни разновидности – започват да я правят и от ронливо, и от царевично тесто, а сосовете стават трудно да изброяване.
Интересно е, че популярни стават още две други пици – „Четири сезона“ и „Маринара“. Впрочем първата се пече още от 1660 г., а втората – от 1880 г. Смята се, че тя е любима на италианските моряци – оттам и името й, които закусват и обядват с нея. И ако днес поискате класическа неаполитанска пица, ще ви предложат единствено „Маринара“ или „Маргарита“.
Преодолявайки езиковите и културните различия, пицата днес действително е
ПЪРВИЯТ СВЕТОВНО РАЗПРОСТРАНЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ
Само в Италия сега се продават повече от двеста различни вида. Въобще на Ботуша се отнасят особено трепетно към качеството на този кулинарен шедьовър. През 1990 г. например имаше шумен процес срещу една пицария, която си бе позволила да приготвя пици с „друго сирене“. Подсъдимите бяха обвинени в злоумишленост и даже в светотатство с културните ценности на Италия. Неотдавна пък беше въведен специален знак за качество – D.O.C, който се присъжда само на пиците, приготвени по класическите правила, а 25 октомври бе определен за професионален празник на майсторите на пици.
Между другото оказва се, че може да има съмнение дали пицата е чисто италианско изобретение. Претенции към нейния произход предявяват и норвежците. Астрид Ридберголц, етнолог от Осло, твърди, че пицата е била изобретена от… викингите. За доказателство сочи откритите при разкопки древни тиганчета, в които според нея се печели питки с пълнеж от зеленчуци, месо или риба.
През ХХ век пицата пристига в Америка заедно с италианските емигранти и бързо става обичана храна за малки и големи. Първата пицария е отворена през 1905 г. от Дженаро Ломбарди и продължава да приема клиенти и до днес.
Днес пица може да се открие и
В НАЙ-НЕОЧАКВАНИ МЕСТА ПО СВЕТА
В Индия например към пълнежа й обичат да добавят маринован джинджифил, кайма от овче месо и соева извара. В Япония я обожават с калмари и змиорки, а в Пакистан – с люто къри. В Коста Рика пицата се яде с кокос, а в Бразилия – с грах. Гурманите в различни части на света я похапват още с глухарчета, змиорки, речни раци и хайвер. Съществува дори пица, която се предлага като десерт – тя е намазана с конфитюр, гарнирана е с резенчета ябълки и е поръсена с пудра захар.
И накрая: диетолозите съветват поне веднъж седмично да се яде пица на обяд или на вечеря. Според тях сексапилът на италианките се дължи именно на това.
А лично аз препоръчвам ,, пица – маринара”. Това име Ви подсеща, че ще има морска гарнитура върху хрупкавото тестено парченце. ,,Маринара” обaче си поръчайте в средиземноморска страна!!!
Навсякъде другаде няма да е морска пица, а нейн ,,лош клонинг”.
Весело лято!
